Решение № 11924 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3856/2010 г.

Решение № 11924 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3856/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Митко Николов моли да бъде отменено решение № 87/19.01.2010 г. по адм. д. № 168/2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2600997/6.11.2007 г. на ТД - Хасково, с която са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен или да бъдат намалени определените задължения съобразно заключението на вещото лице, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд, е отхвърлил жалбата на Митко Николов против РА № 2600997/6.11.2007 г. на ТД - Хасково, с която са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) с лихви за 2001 г. - 2003 г. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган след проведена по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК ревизия, тъй като Николов не е подавал годишни данъчни декларации за 2001 г. - 2005 г. за осъществяваната дейност покупко-продажба на употребявани леки автомобили. В РА е установено, че през 2001 г. - 2003 г. Николов е продавал употребявани автомобили и не е декларирал получения от покупко-продажбите доход. Данъчната основа е определена по чл. 122, ал. 2 ДОПК след анализ на фактическата стойност на придобиване на автомобилите и средната надценка при продажба на автомобили втора употреба, определена по данните от пет търговци, осъществяващи такава дейност, като за 2001 г. надценката е 29,54 лв., за 2002 г. - 25,08 %, а за 2003 г. - 16,95 %. Съпругата на Николов също не е декларирала доход от дейността и за 2001 г. е определена данъчна основа от 10 813,91 лв., за 2002 г. - 14 631,62 лв. и за 2003 г. - 3 577,97 лв. и данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. - 2835,25 лв., за 2002 г. - 3592,77 лв. и 486,27 лв. за 2003 г. Вещото лице е определило среден размер на надценката при продажба на автомобили втора употреба за 2001 г. - 2003 г. на петте фирми в размер: за 2001 г. - 32,26 %, за 2002 г. - 29,56 % и за 2003 г. - 15,42 %. При така определените надценки вещото лице е определило по-високи данъчни основи и данъчни задължения за трите години. Ако се определи продажната цена на автомобилите по приложените в съдебното производство договори за покупко-продажба, доходите от дейността за трите години на търговеца след спадане на разходите за покупките са отрицателна величина. Съдът е приел, че дейността по покупко-продажби на автомобили втора употреба е извършвана на загуба, поради което са налице условията на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК. Приел е също, че са налице условията на чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК, фактическите констатации в РА не са оборени в съдебното производство и е отхвърлил възражения на търговеца като неоснователни. Удостоверенията за застрахователна стойност не могат да се вземат предвид, тъй като търговецът не е подал годишни данъчни декларации и данъчната основа не се определя по чл. 24, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.), а по чл. 122, ал. 2, т. 12 ДОПК. При определяне на данъчната основа съдът е възприел едно от неоспорените заключения на вещото лице, по което е изчислена средна надценка от дейността на петте фирми по данни от годишните им данъчни декларации, които водят до определяне на по-висока годишна надценка, а от там и на по-висок годишен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Съдът е приел също, че възражението за приложимост на чл. 109, ал. 1 ДОПК е неоснователно, тъй като ревизията е започнала по ЗВР № 646/5.06.2007 г., а преклузивният срок по този текст изтича на 31.12.2007 г. Съдът е приел, че не са оборени констатациите в РА относно приложимостта на чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 ДОПК, представените в съдебното производство доказателства установяват по-висок размер на дължимите данъци и е отхвърлил жалбата предвид чл. 160, ал. 5 ДОПК и забраната да влошава положението на обжалващия. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Неправилно съдът е приел за начало на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК датата на издаване на заповедта за възлагане на ревизията, а не датата, на която е връчена тази заповед на проверяваното лице. Пропускът не се е отразил на правилността на крайния извод на съда, че не са налице условията на чл. 109, ал. 1 ДОПК за недопустимост на ревизионното производство. Възражението на касатора, за неправилно определяна на данъчната основа от съда е неоснователно. Позоваването на чл. 116 ДОПК е неоснователно. Текстът касае установяване на факти и обстоятелства, настъпили извън територията на страната, каквито не са предмет на установяване в обжалвания РА. Обосновано съдът е приел, че за определяне доходите на ревизираното лице е приложим чл. 122, ал. 12, т. 1 и 2 ДОПК и чл. 122, ал. 2, т. 12 ДОПК, които позволяват да се определи средна надценка върху покупната цена на автомобилите за определяне на продажните цени при осъществяване на същата дейност от независими търговци. По чл. 122, ал. 2, т. 16 и ал. 3 и 4 ДОПК е предоставена възможност на органът по приходите да определи облагаемата основа, след като е обосновал ревизионния доклад с обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК, което в случая е налице. Ревизираното лице е било уведомено на 4.09.2007 г., че ревизията ще се проведе по чл. 122 ДОПК, тъй като са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК и след като не е представило поисканите доказателства за определяне на данъчните му задължения, а е направило това едва в съдебното производство, правилно съдът е възложил на вещото лице да определи средната надценка при търговията с автомобили втора употреба, предвид събраните в съдебното производство нови доказателства, като в резултат са установени по-прецизно средните размери на надценката при дейността на петте други фирми, отколкото в ревизионния доклад, където е определена по обобщени данни. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане на делото и постановяване на решението. Решенето като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски не е основателно предвид чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, по който цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,