Решение № 12615 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9567/2009 г.

Решение № 12615 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9567/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ели Рангелова Радкова от гр. Дупница срещу решение № 34 от 30.04.2009 г., постановено по адм. дело № 4468 по описа на съда за 2008 година на Административен съд-София-град, с което отхвърлена жалбата й срещу РА 1000433 от 14.11.2007 г. на ТД на НАП-Кюстендил, потвърден с решение № 847 от 03.6.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. Твърди неправилност на решението - касационните основания по чл. 209 т. 3 от АПК и иска отмяната му с присъждане на разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ"- гр. София при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: С оглед служебната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК, решението на административния съд е недопустимо и като такова при условията на чл. 221 ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено, жалбата против РА следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено по следните съображения: На 19.12.2008 г. Върховен административен съд прие ТР № 7 относно срока за произнасяне на директора на дирекция "ОУИ" предвиден в чл. 155 ал. 1 от ДОПК и във връзка с това правото на жалба по чл. 156 ал. 1 от с. к. Тълкувателните решения са задължителни. Съгласно чл. 155 ал. 1 от ДОПК решаващият орган - в случая директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата, като непроизнасянето на решаващия орган в срок се смята за потвърждаване на ревизионния акт в обжалваната част - чл. 156 ал. 4, а според алинея пета в този случай жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне. От доказателствата по делото е видно, че РА е издаден на 14.11.2007 г., жалбата на дружеството против до директора на Д "ОУИ" - гр. София е подадена в ТД на НАП Кюстендил на 4.12.2007 г., постъпила за произнасяне в Д "ОУИ" на 11.12.2007 г., уточнена на 8.2.2008 г. Независимо от това, с оглед разпоредбата на чл. 155 ал. 1, пр. 1 от ДОПК вр. с чл. 152 ал. 3 от с. к. - т. е. началната дата за изтичане на 45-дневния срок се брои от подаването в ТД на НАП - Кюстендил, така, както се прие в ТР № 7, този срок изтича на 19.01.2008 год. - събота - почивен ден, затова се приема датата 21.1.2008 г. - понеделник, работен ден. Няма приложено по делото споразумение за продължаване срокът за произнасяне на основание чл. 156 ал. 7 от ДОПК с дата (писмото за изпращане на споразумението е дата 19.12.2007 г.), но независимо от това дори да се приеме, има надлежно подписано такова (което по делото не е приложено), и посочената в решението дата на крайния срок на споразумението - 18.4.2008 г. (приема се, че има подписано надлежно споразумение), решението на директора отново не е изготвено в този срок, а на 3.6.2008 г. Съгласно чл. 156 ал. 7 от ДОПК срокът за произнасяне може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок до три месеца, в което се посочва срокът на продължаването. В изречение второ е посочено, че при непроизнасяне в този срок, както е в настоящия случай се прилагат разпоредбите на ал. 5 и 6 от с. к. Тридесетдневният срок за обжалване съгласно чл. 156 ал. 7 от ДОПК вр. с ал. 5 и 6 от с. з. на мълчаливото потвърждаване е изтекъл на 18.5.2008 г., а жалбата до съда е подадена на 1.7.2008 г., след този срок. С тълкувателно решение № 7 от 11.12.2008 год. по т. д. № 3/08год. на общото събрание на съдиите от ВАС е прието, че срокът за произнасяне от решаващият орган по чл. 155 ал. 1 от ДОПК е преклузивен, включително ако има продължаване по чл. 156 ал. 7 от ДОПК. С тълкувателното решение е прието още, че в случаите на т. н. "Мълчаливо потвърждаване" на ревизионния акт по чл. 156, ал. 4 от ДОПК решаващият орган може да постанови решение само в случай на подаване на жалба от данъчно-задълженото лице при условията на чл. 156 ал. 5 от ДОПК. Настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази с даденото тълкуване на закона. Жалбата подадена до административния съд е просрочена по така даденото тълкуване. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че административния съд се е произнесъл по просрочена жалба, което прави постановеното решение недопустимо. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение