Решение № 9056 от 22.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3840/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. А. А. А. от Кралство Бахрейн, чрез адв. В. Петров, против решение 844/08.02.2024 г., постановено по адм. дело 9062/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се становището на съда, че директорът на ДСП-Силистра е изложил достатъчно мотиви в представеното от него възражение, въз основа на което е постановен оспореният отказ. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи подадената жалба против писмо, изх. 5806#1/13.07.2023 г., издадено от кмета на Община Силистра. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответната страна - кметът на Община Силистра, чрез юрк. К. Йорданова, в писмен отговор е поискал отхвърлянето на касационната жалба като неоснователна и потвърждаване на съдебното решение. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховната прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно и не са налице отменителните основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Х. А. А. А. против отказ на кмета на Община Силистра, обективиран в писмо, изх. 5806#1/13.07.2023 г., за вписване в акт за раждане на детето М. К. В. заявеното от него припознаване с декларация, вх. 5565/06.06.2023 г. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят Х. А. А. А. е сключил брак с К. В. на 09.04.2012 г., която през 2019 г. подала документи за осиновяване на дете. Поради това, че съпругът ѝ е гражданин на Бахрейн и пребивава в България само няколко месеца годишно, той не вписан като кандидат-осиновител. През 2022 г. се открила възможност за осиновяване на дете от страна на К. В. и с Решение 211/29.08.2022 г. на Окръжен съд Сливен, влязло в сила на 05.09.2022 г., е допуснато пълно осиновяване на дете, чието име е променено на М. К. В.. Съответно, след влизане в сила на решението за осиновяване, за ДСП Силистра възникнало задължение за извършване на следосиновително наблюдение в продължение на две години. Установено е още, че с декларация за припознаване, вх. 5565/06.06.2023 г., Х. А. А. А. е припознал за свое дете М. К. В., с вписана майка К. И. В.. Посочената декларация е подписана от жалбоподателя и от В., която потвърждава, че Абдали е баща на детето. Във връзка с горното, и на основание разпоредбите на чл. 66 СК, административният орган изпратил писмо, изх. 5565#1/07.06.2023 г. до ДСП Силистра, в следствие на което в рамките тримесечния срок от съобщението е постъпило писмено възражение срещу припознаването вх. 5806/12.06.2023 г. на Община Силистра. При тези данни, кметът на Община Силистра, в качеството му на длъжностно лице по гражданското състояние, постановил оспорения отказ, обективиран в писмо, изх. 5806#1/13.07.2023 г., с което отказал вписване на припознаващия по реда на чл. 49, изр. второ ЗГР, на основание чл. 66, ал. 1, изр. второ и трето СК. Въз основа на така установеното, административният съд приел, че вписването на припознаването представлява административна услуга, като оспореният отказ за вписване е постановен от компетентен орган, който действа в условията на обвързана компетентност. Посочено е, че припознаващият не е длъжен да доказва родителското си качество, като законодателят урежда припознаването като извънсъдебен и неконтролируем по същество едностранен, личен формален, декларативен, неотменим акт, с който едно лице заявява, че дадено лице произхожда от него, като адресат на припознаване може да бъде само дете с неустановен произход. От материалите по делото обаче е установено, че детето М. К. В. е пълно осиновено само от К. В., а баща не е посочен. Така в следствие на подадената от Х. А. А. А. декларация за припознаване, съгласно чл. 65, ал. 2 СК длъжностното лице по гражданското състояние законосъобразно е съобщило в 7-дневен срок от извършването му на другия родител и на Дирекция Социално подпомагане по настоящия адрес на детето, като последният директорът на ДСП-Силистра, подал възражение по реда на чл. 66, ал. 1, изр. 2 СК, с което възразява против припознаването. Въз основа на горното, АССГ приел, че предвид изричната разпоредба на чл. 66, ал. 1, изр. 3 СК, длъжностното лице по гражданско състояние действа в условията на обвързана компетентност, защото единствената формално разписана от закона материална предпоставка административният орган да откаже вписване на припознаването в акта за раждане в конкретния случая е извършеното оспорване с възражението, подадено от директора на ДСП Силистра. Посочено е, че административният орган няма правомощия да извършва проверка на подаденото възражение, поради което е прието, че отказът е постановен при наличие на материалноправните предпоставки за това. Административният съд добавил още, че директорът на ДСП Силистра е изложил мотиви в достатъчен обем, обосновавайки възражението си в интерес на детето, както и че К. В. е родител на М. К. В. по силата на съдебен акт, а не по силата на биологичен процес, което е пречка тя да дава съгласие детето да бъде припознато от съпруга й, който е чужд гражданин и не е трайно установен в страната. Допускане на припознаване в този случай заобикаля законоустановената процедура по осиновяване и съответно не е в интерес на детето. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 65 СК припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Той е задълженото по закон лице, което следва да извърши вписване на припознаването, когато детето е с неустановен произход. Съгласно чл. 49 ЗГР длъжностното лице по гражданското състояние извършва административна услуга - вписване на извършено припознаване от жалбоподателя в акт за раждане на детето, поради което отказът му подлежи на оспорване по реда на АПК. Без вписване на припознаването този едностранен личен акт не проявява правно действие. Пред административния орган е образувана преписка по подадената от Х. А. А. А. нотариално заверена декларация за припознаване вх. 5565/06.06.2023 г., с искане да бъде вписван като баща в акта за раждане на детето М. К. В.. Следователно, и по арг. от чл. 24 АПК, в ход е поставена административна процедура по чл. 65 СК. Съгласно чл. 66, ал. 1, изречение второ от СК Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето може да оспори припознаването чрез възражение по същия ред (т.е. в тримесечен срок от съобщението), ако е в интерес на детето. Само ако припознаването не бъде оспорено, за длъжностното лице по гражданското състояние възниква задължение да впише припознаването в акта за раждане. В процесния случай, в срока и по реда на чл. 66, ал. 1, изр. 2 СК, директорът на Дирекция Социално подпомагане Силистра е подал възражение, с което е оспорил припознаването, с оглед което и по аргумент от чл. 66, ал. 1, изр. 3 СК е постановен процесният отказ, обективиран в писмо, изх. 5806#1/13.07.2023 г., издадено от кмета на Община Силистра. Безспорно е, че припознаването е едностранен, формален и неотменим акт, за който е необходимо припознатият да няма установен произход. За да породи припознаването действие, то следва да бъде вписано в акта за раждане. Припознаване обаче може да се извърши само на свое дете чл. 64 СК. В този случай правният акт на припознаването почива на житейския факт на бащинството. Целта на правната норма на чл. 64 СК е да гарантира произходът от действителния баща на детето, на което законът не признава такъв произход по смисъла на чл. 61 СК. По делото няма спор, че касаторът не е биологичният баща на детето, напротив, по отношение на детето е допуснато пълно осиновяване, но само от К. В., не и от Х. А. А. А. /въпреки че двамата са били в брак по време на осиновяването/. Съответно, правилно административният съд е приел, че в процесния случай се заобикаля законоустановената процедура по осиновяване, което не е в интерес на детето. Правилно е посочено, че реално за Х. А. А. А., който иска да е родител на осиновеното само от майка дете М. К. В., съществува възможност да го осинови по предвидения в закона ред, в случай, че са налице законовите предпоставки за това. Да се допусне припознаването на пълно осиновено дете с нотариално заверена декларация, действително би означавало да се заобикалят разпоредбите на закона, уреждащ условията за осиновяването. Относно възраженията в касационната жалба, че директорът на ДСП-Силистра не е изложил достатъчно мотиви в представеното от него възражение, въз основа на което е постановен оспореният отказ, обективиран в писмо, изх. 5806#1/13.07.2023 г., издадено от кмета на Община Силистра, следва да се посочи, че АССГ е изложил мотиви относно мотивираността на възражението на директора на ДСП-Силистра, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Освен, че директорът на ДСП-Силистра е мотивирал възражението си с интереса на детето, подробно е посочено още че припознаването на М. К. В. от Х. А. А. А. не може да се извърши чрез декларация, защото по отношение на детето е допуснато пълно осиновяване, и така ще се заобиколи закона. Отделно от това, поради обстоятелството, че Х. А. А. А. е чужд гражданин, то съществува риск детето да бъде изведено трайно от страната, а отдел Закрила на детето към ДСП-Силистра все още извършва следосиновително наблюдение на детето. Правилно административният съд е приел, че при изготвянето на възражение срещу припознаването вх. 5806/12.06.2023 г. на Община Силистра, ДСП осъществява свое законово регламентирано правомощие, при което действа при условията на оперативна самостоятелност, извършвайки преценка по целесъобразност. В следствие на това възражение, и с оглед разпоредбата на чл. 66, ал. 1, изр. 3 от СК, длъжностното лице по гражданското състояние към Община Силистра действа при условията на обвързана компетентност. Единствената формално разписана от закона материалноправна предпоставка административният орган да откаже вписване на припознаването в акта за раждане в конкретния случай е извършеното оспорване от страна на ДСП. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган няма правомощия да извършва проверка на подаденото възражение, да изисква неговото допълване или събиране на доказателства от страна на ДСП за обосноваване интереса на детето, поради и което постановеният отказ, обективиран в писмо, изх. 5806#1/13.07.2023 г., издадено от кмета на Община Силистра, е постановен при наличие на материалноправните предпоставки за това, с оглед което е законосъобразен. По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение