Решение № 14279 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3782/2020 г.

Решение № 14279 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3782/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и слeдв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, против решение № 270 от 31.01.2020 г. по адм. д. № 3589 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-226/05.11.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания с № 3 Д-1-15-00465055/28.09.2018 г., издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 10 от КСО във вр. с § 1, т. 3 от ДР на КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Форсайд" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 2153-15-226 от 05.11.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания с № 3 Д-1-15-00465055 от 28.09.2018 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които на "Форсайд" ЕООД, гр. Пловдив, в качеството му на осигурител е разпоредено следното: да се заличат подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Е. Добрева и Ц. Димов за месец юли 2018 г. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил оспорените актове, след като е установил, че подадените от осигурителя данни се отнасят до лица с валидни трудови договори. Осигурителният орган по същество е оспорил действителността на сключените трудови договори, но не е инициирал съдебно производство по чл. 74, ал. 3 от КТ. Съгласно чл. 75, ал. 5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 4, ал. 1 от КСО работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За работници и служители се считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Трудовият договор, сключен между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, следва да отговаря на изискванията за форма по чл. 62, ал. 1 от КТ и за съдържание по чл. 66 от КТ. На основание чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника или служителя трудово възнаграждение, което се изплаща по реда, установен в Кодекса на труда (КТ). В разглеждания случай са налице трудови договори в изискуемата за действителността им писмена форма, съдържащи подписите на страните и законово изискуемите елементи на трудовото правоотношение. Представени са всички документи, удостоверяващи сключените трудови договори и изпълнението им. Служителите Е. Добрева и Ц. Димов са работили на длъжност "отчетник счетоводство" през месец юли 2018 г. съответно за 11 работни дни (10 отработени дни и 1 ден платен годишен отпуск) и 12 работни дни (11 отработени дни и 1 ден платен годишен отпуск). Във ведомостите за заплати са отразени отработените дни и получените за положения труд заплати. Платени са дължимите осигурителни вноски. Не са установени различия между подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителен стаж и доход за лицата и тези по изплащателните ведомости. От осигурителя е представена и длъжностна характеристика за длъжността "отчетник счетоводство". Лицата са дали писмени обяснения с изложение на извършваната от тях трудова дейност, местоработата им и получените възнаграждения. При тази фактическа обстановка административният орган неправилно е приел, че двамата служители нямат качеството на осигурени лица, тъй като не са упражнявали трудова дейност по срочните трудови договори. Развитите в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 10 от КСО във вр. с § 1, т. 3 от ДР на КСО се преценяват като неоснователни. В длъжностната характеристика на длъжността "отчетник счетоводство" не се поставя изискване за придобита квалификация "счетоводител", а за компютърна грамотност и умения, необходими за въвеждане и обработване на данни от фактури. Наетите лица са обяснили, че са въвеждали артикули и са попълвали наличности на стоки по фактури под ръководството на управителя, посочили са мястото на работа и получените трудови възнаграждения, съответни на изработеното време при месечен размер от 800 лв. В хода на административното производство не са събрани доказателства, подкрепящи твърдението на контролния орган, че лицата не са ходили на работа на осемчасов работен ден на посочения адрес, не могат да работят с компютърни програми и не са получили отразените във ведомостите възнаграждения. Наличните данни сочат за упражнявана трудова дейност по срочни трудови договори, които от формална страна съдържат всички реквизити по чл. 66, ал. 1 от КТ. Не е доказан очевиден опит за заобикаляне на закона с цел получаване на високи размери на парични обезщетения за безработица, какъвто извод е направен в оспореното административно решение. Съгласно ал. 2 на чл. 74 от КТ недействителността на трудовия договор се обявява по реда на глава осемнадесета от КТ - от общите съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор (чл. 74, ал. 3 от Кодекса на труда). Административният съд не е компетентен да се произнася инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно производство по оспорване на административен акт. Контролният орган на ТП на НОИ - Пловдив не е изпълнил задължението по чл. 74, ал. 3 от КТ и без да се съобрази с правилото на чл. 74, ал. 5 от КТ, не е признал действието на сключените между страните трудови договори, като е дал предписания на работодателя да коригира подадената информация за Регистъра на осигурените лица. При липса на влязъл в сила съдебен акт, с който е обявена недействителност на сключените и редовни от външна страна трудови договори, издадените задължителни предписания и решението на Директора на ТП на НОИ - Пловдив са незаконосъобразни. Едва след произнасянето на районния съд би било налице основание за издаване на оспореното предписание по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Обжалваното съдебно решение, с което оспорените административни актове са отменени, е постановено в съответствие с материалния закон. Не се установяват касационни отменителни основания за отмяна по чл. 209, т. 1 - 3 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При липса на доказателства за направени разноски за настоящето производство искането на ответника по касация за присъждането им следва да бъде оставено без уважение. Направените разноски за първоинстанционното съдебно производство се присъждат с първоинстанционното съдебно решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,