Решение № 3524 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12081/2009 г.

Решение № 3524 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12081/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Велико Търново и на МБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕООД, гр. Горна Оряховица срещу решение № 12 от 17.06.2009 г. по адм. д. № 2/2009 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. Касационната жалба на МБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕООД, гр. Горна Оряховица е процесуално недопустима. Видно от приложената по делото разписка обжалваното решение е било съобщено на болницата на 24.06.2009 г., а касационната жалба е била изпратена по пощата на 9.07.2009 г., от която дата е и пощенското клеймо. Визираният в разпоредбата на чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок е изтекъл на 8.07.2009 г. Съгласно чл. 215, т. 3 АПК жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато касационната жалба е подадена след срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По изложените съображения касационната жалба на МБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕООД, гр. Горна Оряховица се оставя без разглеждане, а производството по делото се прекратява в тази му част. Касационната жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Велико Търново е срещу решение № 12 от 17.06.2009 г. по адм. д. № 2/2009 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, в частта му, с която Заповед № РД-09-578 от 30.06.2005 г. е била отменена по клинични пътеки /КП/ № № 38,17,18 и 24. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. За да отмени Заповед № РД-09-578 от 30. 06.2005 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Велико Търново, в частта й относно санкциите, наложени по КП № № 38, 17, 18 и 24, съдът е приел, че административнонаказващият орган е трябвало да изчака произнасянето на арбитражната комисия по всички възражения и едва тогава и с оглед на резултата от произнасянето да наложи санкция за тези нарушения. Направил е окончателния извод, че това нарушение обуславя отмяната на заповедта в тези й части. Този извод на съда е неправилен, тъй като противоречи на събраните по делото доказателства, както и на нормите на чл. 234, ал. 1, чл. 235, чл. 236, чл. 245, чл. 246 и чл. 247 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2005 г. /НРД 2005 г./ Видно от съдържанието на възражението на МБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕООД, гр. Горна Оряховица с вх. № 29-02-13/11 от 25.05.2005 г. към него са приложени пет становища на началници на отделения на болницата по медицински протокол № 9 от 13.05.2005 г. и тези възражения очертават предмета на спора, с който е била сезирана Арбитражната комисия. Относно КП № № 38, 17, 18 и 24 не са изложени възражения, поради което правилно арбитражната комисия не е взела отношение по нарушенията по тези клинични пътеки, видно от решение № 7 от 20.06.2005 г. Процесната заповед е била издадена след цитираното решение и не е било необходимо допълнителна изчакване. Когато част от констатациите на лекарите-контрольори не са били оспорени, по отношение на нарушенията, в тази им част, се прилага чл. 234, ал. 1 от НРД 2005 г., съгласно който текст при липса на възражения в 7-дневен срок директорът на РЗОК издава заповед за прилагане на санкциите. В случая е било изчакано решението на арбитражната комисия, тъй като по друга част от констатациите, съдържащи се в медицинския протокол са били направени възражения. Видно от решение № 7 от 20.06.2005 г. на арбитражната комисия констатациите, съдържащи се се в медицинския протокол са изцяло потвърдени. Съгласно чл. 246 от НРД 2005 г. само в случай, че арбитражната комисия отхвърли изцяло констатациите на лекаря - контрольор или финансовия инспектор, директорът на РЗОК писмено уведомява лицето - обект на проверката за решението и за прекратяване на производството по медицинската или финансовата проверка. В случая цитираните хипотези не са налице и не са съществували пречки от административнопроцесуално естество за издаване на процесната заповед. По КП № 38, в медицински протокол за извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска помощ № 9 от 13.05.2005 г. са констатирани нарушения на чл. 188 от НРД 2005 г. Съгласно този текст лечебното заведение за болнична помощ в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клиничните пътеки. В случая не е спазено изискването на тази клинична пътека лечението на декомпенсиран захарен диабет тип I при възрастни да се осъществява при взети два кръвно-захарни профила през ден. Правилно санкцията е наложена по чл. 230, ал. 3, т. 4.2, б. "в" от НРД 2005 г. и е в размер на 360 лв. По същата клинична пътека отново в медицинския протокол е констатирано, че в направлението за хоспитализация, представено с ИЗ № 2183 като МПБ код на окончателната диагноза е посочено Е 10. 4, какъвто няма в раздела "Кодове по МКБ" на КП № 38. Наложената санкция е по чл. 230, ал. 1, т. 4.1, б. "в" от НРД 2005 г. за нарушения на установения ред за работа с първични документи и е в минималния размер от 180 лв. В съдебната фаза на административния процес жалбоподателят не е доказал, че цитираните по-горе нарушения не са били извършени, поради което се приема, че тези санкции са законосъобразни. По отношение на КП № 24 в медицинския протокол се съдържат констатации, че по ИЗ № 2139 консулт с кардиолог и ехо- кардиография са изискани и осъществени едва в деня на дехоспитализация, а в специалните изисквания на клиничната пътека отговорен състав за клиничен преглед, назначаване на изследвания и наблюдение на пациента е лекар-кардиолог. И по този пункт цитираните констатации не са били оборени. Налице е нарушение на чл. 188 от НРД 2005 г. и законосъобразно е била наложена санкция по чл. 230, ал. 3, т. 4.2, б. "в" от НРД 2005 г., която е в минималния предвиден размер от 360 лв. Нарушенията по КП № № 17 и 18 са били изследвани при повторното разглеждане на делото от вещото лице д-р Найден Костов Найденов. Последният е дал заключение, което е в смисъл, че по процесните случаи не е спазено изискването диагностично-лечебния процес да се води или определя от профилиран специалист, в случая гастроентеролог, поради което са допуснати пропуски по лечението. За нарушения на чл. 188, чл. 190, ал. 1 и чл. 196, ал. 1 и 2 от НРД 2005 г. законосъобразно са били наложени санкции по чл. 230, ал. 3, т. 4 от НРД 2005 г. Стигайки до различни фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се отменя в тази му част и тъй като делото е изяснено от фактическа страна се постановява ново решение по съществото на спора, с което жалбата в тази й част се отхвърля. Предвид направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК в полза на РЗОК гр. Велико Търново се присъжда сумата 25 лв., представляваща разноски. Водим от горното и на основание чл. 252 ГПК, чл. 215, т. 3 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,