Решение № 2685 от 14.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Декарт Булгария ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [адрес], чрез процесуалния представител адв. Й. Матеева, срещу Решение 1692/15.03.2022 г., постановено по адм. д. 11518/2021 г. по описа на Административен съд София - град. С него е отхвърлено оспорването против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/6146#4 от 21.07.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) и жалбоподателят е осъден да заплати разноски по делото в полза на ответната страна в размер на 50 лв. Първоинстанционното съдебно решение се обжалва като неправилно с аргументи за постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно изложените доводи, изводите на решаващия съд във връзка с приложението на Регламент /ЕО/ 834/2007 г. на Съвета от 28.06.2007 г. и допуснатото нарушение на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР 2007-2013), са в противоречие с доказателствата по делото. Представените от страна на жалбоподателя сертификати отговарят на изискванията на Приложение XII от Регламента, тъй като съдържат всички необходими реквизити. Съображенията за това са развити подробно в касационната жалба. Отправено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което жалбата срещу административния акт да бъде уважена. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът зам.-изпълнителен директор на ДФЗ, чрез юрк. Халачева, оспорва касационната жалба като неоснователна с искане същата да се остави без уважение и решението на административния съд се потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба предвид отсъствието на релевираните основания по чл. 209, т. 3, пр. първо АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София град е бил АУПДВ 01-6500/6146#4 от 21.07.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 и ал. 4, б. в, чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/06.04.2009 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК вр. с чл.чл. 165-6 ДОПК, на Декарт Булгария ООД е установено публично вземане в размер на 3 464,64 лв., представляващо 20% от изплатена субсидия по мярка 214, направление Биологично растениевъдство за кампании 2013, 2014, 2015 и 2016 в общ размер на 17 323,20 лв. и във връзка с подадени общи заявления за плащане на площ за посочените периоди. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на Декарт Булгария ООД са били изплатени субсидии по мярка 214 "АЕП", ПРСР 2007-2013 г., направление Биологично растениевъдство във връзка с подадени заявления, както следва: през първата година от ангажимента за кампания 2013 г. в размер на 5 774,40 лв., през втората година от ангажимента за кампания 2014 г. в размер на 5 774,40 лв., през третата година от ангажимента за кампания 2015 г. в размер на 5 774,40 лв. и през четвъртата година от ангажимента за кампания 2016 г. в размер на 0 лв. Агроекологичният ангажимент е бил прекратен въз основа на влязъл в сила акт за прекратяване с изх. 01-6500/6146 от 22.08.2018г. на ДФЗ поради нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. З от Наредба 11/06.04.2009 г., съгласно която подпомаганите лица са длъжни до 30 септември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни или пчелни продукти с правилата на биологичното производство. Първоинстанционният съд е преценил жалбата срещу АУПДВ като допустима и неоснователна по конкретно изложените в решението мотиви. Преди да направи това заключение, съдът е извършил проверка по отношение валидността на АУПДВ, в резултат от която е приел, че актът е издаден от компетентен орган в хипотезата на делегирани правомощия, уредена в чл. 20а, ал. 1 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Процесният АУПДВ е издаден при спазване на процесуалния ред и законови изисквания за съдържание и форма, като в хода на производството не са установени допуснати нарушения на производствените правила. В правните изводи по същество е взето предвид обстоятелството, че е налице влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. 01 -6500/6146 от 22.08.2018 г., с който е бил прекратен агроекологичният ангажимент на Декарт Булгария ООД поради неизпълнение на задължението му по чл. 37. ал. 1, т. З на Наредба 11 от 06.04.2009 г. Съответната разпоредба не задължава ангажираните с мярката лица да предоставят сертификата на администриращия орган, но изискването е въведено с разпоредбата на чл. 58, т. 1, б. "д" от Наредбата. С оглед приложението на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета от 28.06.2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и на Регламент (ЕО) 889/2008 на Комисията от 05.09.2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007, решаващият съдебен състав е посочил, че представените от жалбоподателя в хода на съдебното производство сертификати не попадат в приложното поле на § 1, т. 8 от Наредбата и не доказват надлежно изпълнение на задължението на земеделския производител. В случая правилно административният орган е прекратил агроекологичния ангажимент на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредбата и е определил възстановяване на 20% от общия размер на изплатената сума от 17 323,20 лв. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Установените от решаващия състав факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания от касатора не се установяват при извършената проверка на доказателствата по делото. По силата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/06.04.2009 г., подпомаганите лица по мярка "Биологично земеделие" са длъжни до 30 септември на петата година от ангажимента, считано от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни или пчелни продукти с правилата на биологичното производство. По делото не е налице спор, че въз основа на подадени заявления за кампании 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., съответно УИН: 22/110613/52616, УИН: 22/060614/56304, УИН: 22/120615/60097 и УИН: 22/210616/65316, са изплатени суми по направление Биологично растениевъдство в общ размер на 17 323,20 лв. Съобразно чл. 59 от приложимата Наредба 11/06.04.2009 г. ДФЗ - РА, може да поиска от земеделските стопани, подпомагани по реда на тази наредба, всички необходими документи, свързани с изпълнението на поетите агроекологични задължения и предоставяне на агроекологични плащания. Документите следва да се представят в срок до 15 работни дни от датата, на която земеделския стопанин е получил искането от ДФЗ - РА. В съответствие с приетите по делото доказателства решаващият съд е приел, че агроекологичният ангажимент на Декарт Булгария ООД по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 е прекратен с уведомително писмо изх. 01-6500/6146 от 22.08.2018 г. Касаторът не оспорва и обстоятелството, че актът е бил надлежно връчен на покойния управител К. Сали на 07.09.2018 г. и същият не е бил обжалван по предвидения за това процесуален ред. В хода на съответното производство на задълженото лице е била предоставена възможност да посочи доказателства съгласно писмо изх. 01-6500/6146 от 18.09.2017 г., но информация или данни в тази насока не са постъпили от негова страна до приключването му. Влезлият в сила административен акт е достатъчна предпоставка за търсене на изплатените на бенефициера суми във връзка с поетия конкретен дългосрочен ангажимент по мярка 214. Правилно като мотив за отхвърляне на жалбата срещу процесния АУПДВ решаващият съдебен състав е реферирал към определението за "писмено доказателство" съгласно § 1, т. 8 от ДР на Наредба 11 от 06.04.2009 г. Съгласно посочения текст, това е документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител или преработвател, който контролира и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета 889/2008, съгласно образеца в приложение XII. След анализ на представените в хода на съдебното производство сертификати за съответствие от 02.02.2016 г. и 02.02.2017 г., на които се позовава касаторът, административният съд е направил обоснован извод, че същите се различават от регламентирания образец в Приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета 889/2008, като в тях безспорно липсва и задължителното съдържание по групи продукти/дейности. По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и своевременно заявената претенция на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ - 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение: