Решение № 6770 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2719/2021 г.

от 08.05.2018 г., обективиращо решение на Директора на РИОСВ (Регионална инспекция по околна среда и води) – Перник, да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на допълнение към инвестиционно предложение за "Разширяване на производствената дейност, включваща дейност по оползотворяване /изгаряне/ на неопасни отпадъци съвместно с основното гориво /въглища/" по заявление с вх. № 26-00-991(38)/26.04.2018 г. на възложителя ТЕЦ "Бобов дол" ЕАД. До 03.11.2020 г. като ответник в съдебното производство е участвал Директорът на РИОСВ – Перник, който в качеството на издател на оспорения акт е изразявал становища по основателността на жалбите. Същият административен орган е взел участие като ответник по адм. дело № 7821/2020 г. на Върховния административен съд, образувано по частна жалба на Сдружение "За земята – достъп до правосъдие" и Н. Т. срещу постановеното от Административен съд – Кюстендил прекратителното определение № 182 от 25.02.2020 г. С определение № 11904 от 25.09.2020 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е отменил обжалваното определение № 182 от 25.02.2020 г. и е върнал делото на Административен съд – Кюстендил с указание за продължаване на съдопроизводствените действия. След връщане на делото за продължаване на разглеждането му Кюстендилският административен съд е постановил определение № 790 от 4.11.2020 г., с което е конституирал като ответник по жалбата РИОСВ – София. Конституираният ответник е бил призован за проведеното на 17.12.2020 г. съдебно заседание и е получил съобщение за изготвеното решение. При извършената служебна справка се установи, че Правилникът за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 103 от 2011 г.), действащ към датата на издаване на оспорения административен акт, е бил отменен с издадения от министъра на околната среда и водите нов Правилник за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 49 от 12.06.2018 г., в сила от 12.06.2018 г. Извършена е реорганизация на административните структури към министъра на околната среда и водите, които на основание чл. 1, ал. 2 от правилника осъществяват своята дейност съгласно посочените в приложението седалище и териториален обхват на дейност. В приложението е предвидена РИОСВ със седалище София и териториален обхват на дейност София област, София град, Перник и Кюстендил. РИОСВ – Перник е закрита като административна структура и функциите й са преминали към РИОСВ – София. На основание чл. 154, ал. 1 от АПК съдът конституира страните служебно. По аргумент от чл. 153, ал. 2 от АПК, когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, страна по делото е неговият правоприемник, който е овластен с компетентността да издава същите актове. Разпоредбата на чл. 93, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) овластява директора на съответната РИОСВ с компетентността да преценява необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1, т. 1 - 3 и 5. С чл. 6, ал. 1, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на РИОСВ компетентността да издава административни актове в изпълнение на законоустановените му компетенции е предоставена на директора на РИОСВ. Директорите на РИОСВ са органите на изпълнителната власт съгласно чл. 2, ал. 3 от правилника, а регионалните инспекции по околната среда и водите са административните структури към министъра на околната среда и водите съгласно чл. 2, ал. 1. Предвид гореизложеното обжалваното решение на Административен съд - Кюстендил е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Конституирането на надлежните страни, които законът сочи, представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. Като ответник в съдебноадминистративното производство е следвало да бъде конституиран и призоваван правоприемникът на органа, издал оспорения акт, а това е Директорът на РИОСВ – София, а не РИОСВ – София. Директорът на РИОСВ - София е компетентният орган, който при постановеното връщане на преписката на основание чл. 173, ал. 2 от АПК е овластен да издаде административния акт. Ефективното реализиране на принципа на равенство в процеса и на правото на защита е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни, което в случая не е осъществено. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Поради това страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото, има право да на основание чл. 239, т. 5 от АПК да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на извънинстанционния съдебен контрол. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 2 от АПК. На основание чл. 221, ал. 3 от АПК решението следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на първоинстанционния административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.