Решение № 701 от 21.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2399/2015 г.

Решение № 701 от 21.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2399/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" в Община Стара Загора, гр. Стара Загора, бул. "Цар Симеон Велики" № 107 срещу Решение № 253 от 23.12.2014 г. на Административен съд, гр. Стара Загора, постановено по административно дело № 476/2014 г. в частта, с която съдът обявил за нищожен Акт за установяване на задължения по декларация № 24877 от 18.04.2013 г. на орган по приходите в Община Стара Загора, с който на Христов за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2012 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размерна 52,31 лв. и лихви - 8,96 лв. и за такса върху битовите отпадъци в размер на 89,05 лв. и лихви - 14,69 лв.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно - необосновано, отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приложил правилно издирените правни норми, изразени в чл. 11 във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 62 и сл. от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) във вр. с чл. 107 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Неправилно приел, че Акт за установяване на задължения по декларация № 24877 от 18.04.2013 г. е издаден в "цялостно нарушение и при неправилно приложение на материалния закон".

Позовава се на правната теория, излага фактите по делото и сочи, че към датата на издаване на акта са били налице всички фактически и правни основания за издаването му, тъй като по партидата на процесния имот са били установени неплатени задължения за периода 2010 - 2012 г. До 5.06.2014 г. за органа по приходите не е налице нито коригираща декларация, нито някакъв друг официален документ, от който да се почерпи актуална информация за процесния имот. Сочи, че жалбата с вх. № 10-84-556 от 5.06.2014 г., е подадена след срока, поради което актът е влязъл в сила, както и че не е предприето никакво действие от задълженото лице за уведомяване на органите по приходите за настъпилата промяна на обстоятелствата и данните, предмет на деклариране. Активността на Кети Георгиева Христова е едва, когато задълженията са изискани по принудителен ред. При обследване на нищожността на един акт следва да се обсъди и целта му, която в случая не е превратно упражняване на власт.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Александър Петров.

Ответникът по касационната жалба - Христо Ангелов Христов, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е постановено при изяснени фактически обстоятелства и точно установени релевантни факти, по които няма спор между страните. Разпоредбите на чл. 11 и 64 ЗМДТ са ясни и точни като правото на собственост е обективен, но подлежащ на промяна факт, който трябва да бъде налице не само към датата на подаване на декларацията по чл. 14 ЗМДТ, но и към периода, за който се отнасят задълженията. Липсата на тази предпоставка изключва наличието на фактическо и правно основание за издаване на акта и обуславя неговата нищожност. Предвид установеното, че от 4.04.2008 г. касаторът не е собственик на процесния имот, актът е издаден при особено съществено нарушение на материалния закон, което е опорочило същия до степен на нищожност.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Христо Ангелов Христов бил собственик на * ид. ч. от недвижим имот - апартамент, находящ в гр. Стара Загора, кв. "Казански", бл. 31, ет. 2, ап. 4.

2. Катя Георгиева Христова, собственик на * ид. ч. от същия имот подала на 20.03.1998 г. декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 034000053, в която посочила и двамата собственици.

3. На 4.04.2008 г. Христо и Катя Христови продали собствения си недвижим имот на Даниела Генчева Канева.

4. На 29.10.2010 г., с постановление за възлагане на недвижим имот на частен съдебен изпълнител, вписано в службата по вписванията, недвижимият имот бил възложен на "АМС Имоти" ЕООД.

5. На 10.01.2011 г. "АМС Имоти" ЕООД подало за имота декларация по чл. 14 ЗМДТ.

6. На 23.01.2012 г., със Заповед № РД-25-152, кметът на Община Стара Загора, на основание чл. 4, ал. 4 във вр. с ал. 3 и чл. 9б ЗМДТ, определил служителите от общинската администрация, които да изпълняват правомощията на орган по приходите, inter alia, старши инспектор в звеното за местни приходи.

7. На 18.04.2013 г. орган по приходите в Община Стара Загора - старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси", издал Акт за установяване на задължения по декларация № 24877, с който за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2012 г. установил на Христо Ангелов Христов задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци в размер на 141,36 лв. и лихви - 23,65 лв.

8. На 25.04.2013 г. актът бил връчен на Христо Ангелов Христов чрез съпруга Кети Георгиева Христова.

9. На 5.06.2014 г. Христо Ангелов Христов подал жалба до началника на отдел "Местни данъци и такси" в Община Стара Загора срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 24877.

10. На 15.08.2014 г., с Решение № 24877, началникът на отдел "Местни данъци и такси" в Община Стара Загора оставил без разглеждане жалбата на Христов срещу Акт за установяване на задължения по декларация.

11. На 23.09.2014 г., с Определение № 264, постановено по административно дело № 382/2014 г., Административен съд, гр. Стара Загора изпратил жалбата на Христов за прогласяване на нищожността на Акт № 24877 на началника на отдел "Местни данъци и такси".

12. На 03.10.2014 г., с Решение № 24877, началникът на отдел "Местни данъци и такси" отхвърлил искането на Христов за обявяване на нищожността на Акт за установяване на задължение по декларация № 24877.

13. Христо Ангелов Христов оспорил пред съда Решение № 24877 от 3.10.2014 г. и поискал съдът да обяви нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация № 24877.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че Решение № 24877 от 3.10.2014 г. е законосъобразно и отхвърлил жалбата в тази й част. По отношение на искането за обявяване на нищожността на Акт № 24877 съдът приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на съществените изисквания за форма и за съдържание на акта, но при съществени нарушения на материалния закон, които го опорочават до степен, дисквалифицираща го като валиден административен акт. Позовал се на чл. 10 и на чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗМДТ и приел, че задълженията за данък и такса имат своето основание и следват от факта на принадлежност на правото на собственост върху съответния недвижим имот. С оглед на доказателствата по делото Христов не е собственик на имота след 2008 г., поради което е налице правопрекратяващ юридически факт по отношение на задължението на Христов за данък и такса за следващите прехвърлителната сделка данъчни периоди и правопораждащ задължение за данък и такса за новите собственици на имота.

Позовал се на чл. 60, ал. 1 от Конституцията и приел, че актът е съставен на лице, което не е субект по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, поради което е налице пълна липса на условията и предпоставките, визирани в хипотезите на приложимите материалноправни норми. Приел, че издаването на акта с общественополезна цел - събиране на публични задължения, не релевира издаването му при превратно упражняване на власт. Приел, че законът не вменява задължение на продавача да уведомява приходната администрация, а такова задължение е вменено на купувача. В случая органът - абсолютно недопустимо, определил задължения за период, за който имотът бил деклариран от друго лице. Събирането на данък от несобственик противоречи на императивната нормативна регламентация и на законовата цел. Очевидно бил нарушен принципът на съразмерност, а в материалното данъчно правоотношение публичноправният субект не може да черпи права за дължимост на данъци и/или такси единствено по съображения за преследване на общественополезна цел. Въз основа на това направил извод за нищожност на Акт № 24877 и обявил нищожността му.

Този извод на съда е неправилен.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради необоснованост. Доводите, които сочи в подкрепа на твърдяните пороци на съдебното решение са свързани с преценката на съда на тежестта на установените нарушения на материалния закон.

Предмет на първоинстанционното съдебно производство е само валидността, не и законосъобразността на Акт № 24877. Този предмет на съдебното производство предопределя и обхвата на съдебната проверка - само досежно пороци, които могат да обосноват нищожност, не и унищожаемост на акта.

За да бъде един административен акт нищожен е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените правни последици.

Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него да създаде или да признае права, съответно да създаде задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт значи, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правно значим. Компетентността на всеки орган е определена в закон. В случая е безспорно, че компетентността на органа по приходите е установена в закон - чл. 107, ал. 3 ДОПК. Безспорно е също, че органът, издал акта, надлежно е определен от кмета на общината със заповед на основание чл. 4, ал. 4 и чл. 9б ЗМДТ като такъв. Следователно, както правилно приел и съдът, Акт № 24877 е издаден от компетентен орган.

Другият порок, който би могъл да бъде причина за нищожността на акта е нарушението на изискуемата форма. За да бъде налице нарушение на формата, трябва изискването за форма да бъде въведено в закон. Само тогава, когато законът поставя изискване за определена форма на акта, и тя не е спазена, ще е налице нищожност на акта, тъй като в този случай изискването за форма е условие за действителност (ad solemnitatem). Член 59, ал. 2 АПК изрично установява формата на административния акт и това е писмената форма. Писмената форма е външния начин на изразяване на акта. Безспорно е, че изискването за писмена форма в случая е спазено. Визираните в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК изисквания са изисквания към писмената форма, но самите те не са форма на акта, поради което наличието им в материализирания вид на акта имат отношение към неговата редовност. Следва да се посочи, че липсата на разпоредителна част и на подпис на издателя на акта значи липса на акта. Същите в случая безспорно са налице.

Що се отнася до порока противоречие с материалноправни разпоредби, за да обоснове нищожност е необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се съдържа в акта, да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно невъзможни положения или да се основа на нищожен административен акт. Всички установени от съда пороци на Акт № 24877 и най-вече липсата на правна връзка между обекта на данъчно облагане и данъчния субект, съответно между обекта по отношение на който се определя престирането на услугата и задълженото лице, безспорно биха могли да обосноват неговата незаконосъобразност, но само в степен на унищожаемост. Само до унищожаемост може да доведе и установеното от съда противоречие с императивни правни норми. Впрочем, всички данъчни норми са императивни. Законодателят не предоставя на данъчнозадължените лица възможността да избират данъчното си поведение. Но противоречието на един акт с императивна материалноправна норма не може само по себе си да доведе до нищожност. До нищожност не може да доведе и допуснатото от органа нарушение на принципа на съразмерност. Следва също така да се има предвид, че актът е надлежно връчен на задълженото лице, то е имало правната възможност да го оспори в законово установения срок и в хода на съдебното производство да докаже липсата на материалноправни предпоставки за неговото издаване. Само и единствено процесуалното поведение на задълженото лице е причина, за да съществува в правния мир един незаконосъобразен акт, но всеки следва да носи последиците от собствената си преценка за начина на упражняване на предоставените му от законодателя субективни права.

За разграничаването на нищожността от унищожаемостта на един акт е важно да се установи съществува ли субект, който има компетентност да прави задължително волеизявление със съответния предмет. Щом съществува такъв субект, издаденият от него е в задължителната форма и с него не се налага явно престъпление акт може да бъде унищожаем, но не е нищожен. Доказателствата по делото и гореизложеното безспорно доказват, че такъв субект съществува и той има властта (компетентността) да направи задължително волеизявление с предмета по 107, ал. 3 ДОПК, както и че актът е в исканата от закона писмена форма и не налага очевидно престъпление. Дали волеизявлението е направено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона е извън предмета на настоящото съдебно производство, тъй като това са пороци, които могат да обосноват унищожаемост, не и нищожност.

Видно от изложеното съдът като не ценил правилно характера на допуснатите от касатора пороци на Акт № 24877 постановил неправилно съдебно решение. Същото следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Акт № 24877 е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и не налага явно престъпление или невъзможно положение, поради което е валиден, дали е и материално законосъобразен не е предмет на съдебното производство. При така установеното съдът следва да отхвърли искането на Христо Христов за прогласяване на нищожността на Акт № 24877.

С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК и на основание тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди ответника по касационната жалба - Христо Ангелов Христов, да заплати на Община Стара Загора разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на основание чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 300,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд