Решение № 9115 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8742/2012 г.

Решение № 9115 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8742/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Зорница Маркова, в качеството й на процесуален представител на "Унимес" АД срещу решение № 237 от 8.05.2012 г. по адм. дело № 1057 по описа за 2010 г. на административния съд - Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването от дружеството на ревизионен акт № 04001000734 от 7.09.2010 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 474 от 22.11.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново относно отказано право на данъчен кредит в размер общо на 523 994,56 лв., надвнесен данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 49,76 лв. и осигурителни вноски и вноски към фонд "ГВРС" в общ размер на 1 198,16 лв. и лихви върху невнесените данъчни задължения и осигурителни и вноски В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на съдопроизводствените правила, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Претендира се присъждане на направени съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Велико Търново (сега с ново наименование дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново) оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Велико Търново е бил ревизионен акт № 04001000734 от 7.09.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 474 от 22.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. С обжалвания ревизионен акт, на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на "Унимес" АД за данъчни периоди м. 11.2009 г., м. 12.2009 г., м. 01.2010 г. и м. 02.2010 г. по ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 523 994,56 лв. по 38 броя фактури и 1 брой кредитно известие, издадени от "Сара Мийт" ЕООД. За да отхвърли жалбата на дружеството в тази част, съдът е приел, че изводите на органите по приходите за липса на реално осъществен доставки на стоки по издадените от "Сара Мийт" ЕООД фактури, са законосъобразни, тъй като не са представени доказателства за наличие на транспортиране на стоките и придобиването им от доставчика "Сара Мийт" ЕООД. Според съда относно сочените за предходни доставчици дружества "М. Р. Инвест" ЕООД и "Е и Е Транс" ЕООД не са представени никакви доказателства да са производители или вносители на стоката. Спорните обстоятелства не са доказани и чрез назначената съдебно-счетоводна експертиза, понеже вещото лице по нея не е имало за задача да провери счетоводно отразените разходи, свързани с издадените фактури, както и наличието по счетоводни данни на материална и техническа обезпеченост за извършването на доставките, или осчетоводяване на услуги от подизпълнители и предходни доставчици. По отношение възражението на жалбоподателя относно допълнително определени с РА осигурителни вноски и вноски към фонд "ГВРС" върху изплатени трудови възнаграждения, съдът е отхвърлил жалбата с аргумента, че в случая не става въпрос за допълнително определени задължения по чл. 42 от ЗДДФЛ, а за приспадане на начислени върху възнаграждението задължителни осигурителни вноски от данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ съгласно чл. 42, ал. 2 от закона. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение по отношение отказано право на данъчен кредит по фактурите от "Сара мийт" ЕООД е неправилно постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. В мотивите си съдът се е концентрирал основно върху въпроса относно придобиването на стоките от прекия доставчик "Сара мийт" ЕООД по издадените му фактури от "М. Р. Инвест" ЕООД и "Е и Е Транс" ЕООД, въпреки че както правилно е посочил, произходът на стоката не е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит. Изводът на съда за липса на доказателства за транспортиране на стоката и придобиване на стоката от доставчика "Сара Мийт" ЕООД е обоснован, без да бъдат обсъдени всички събрани по делото доказателства. Съдът не е подложил на преценка и не е изложил собствени мотиви относно доказателствената стойност на представените по делото международни товарителници (ЧМР), складови разписки и РКО. Съдът е бил длъжен да анализира тези доказателства и да изложи мотиви дали ги кредитира, тъй като след оспорването им от ответника, жалбоподателят изрично е заявил, че ще се ползва от тях. По отношение на тях в съдебно заседание на 11.04.2011 г. е било открито производство по оспорване истинността им, на основание чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, и с § 2 от ДР на ДОПК, като на основание чл. 194, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, съдът е следвало да вземе становище с отделно определение, или с решението по делото, дали признава оспорените документи за истински, респ. за неистински, което в случая не е направено. На следващо място в мотивите на решението относно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочено, че тя не допринася за изясняване на основния спорен въпрос за наличието на облагаеми доставки, понеже вещото лице не е имало за задача да проверява счетоводно отразените разходи, свързани с издадените фактури, както и наличието по счетоводни данни на материална и техническа обезпеченост за извършването на доставките, или осчетоводяване на услуги от подизпълнители и предходни доставчици. В тази връзка следва да се посочи, че с протоколно определение от съдебно заседание на 17.01.2011 г., съдът не е допуснал поставянето на задача на вещото лице да изследва въпросите имал ли е доставчикът "Сара мийт" собствени и наети превозни средства, има ли договори или други документи с превозвачи за извършване на превоз, както и дали при него са налице други документи, съпровождащи стоките. Отделно от това съдът не е обсъдил и констатациите на вещото лице, свързани с извършени плащания по фактурите и отчитането им от доставчика, както и наличието на собствени товарни автомобили при жалбоподателя. Гореизложеното формира изводи за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, които правят обжалваното решение в тази част неправилно. Като такова и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане, съобразно изложеното по-горе, съдът е длъжен да отстрани допуснатите нарушения на чл. 190, ал. 1, чл. 193, чл. 146, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, както и на чл. 171, ал. 2 от АПК, като допусне, приеме и обсъди всички представени от касатора писмени доказателства, като го задължи да представи преводи на представените ЧМР, като укаже на страната за съответната доказателствена тежест в производството по чл. 193 от ГПК. При новото разглеждане на спора съдът следва да обсъди представеното заключение на вещото лице, а при необходимост и да назначи допълнителна задача с цел изясняване на въпроса относно наличие на транспортиране на стоките и придобиването им от доставчика "Сара Мийт" ЕООД. Относно частта на решението, касаеща определени с РА осигурителни вноски и вноски към фонд "ГВРС" в касационната жалба не са наведени никакви възражения. Решението в тази част като правилно, постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,