Решение № 1881 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16894/2013 г.

Решение № 1881 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16894/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на Тунджай Ахмедов Белберов от гр. Кричим против решение № 2161/14.10.2013 г. по адм. дело № 1520/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му с искане за обявяване на нищожността на ЧКЗР, одобрена на основание чл. 148 ППЗТСУ (отм.) през м. ноември 1998 г. от гл. архитект на район "Централен", община Пловдив за УПИ XXXIII-1206, 1207, кв. 499 по плана на Първа градска част, гр. Пловдив ул. "Лъжене" № 24. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответните страни Красимир Райчев Райчев, Райчо Кръстев Райчов, Пламен Райчев Райчев, гл. архитект на район "Централен" - община Пловдив оспорват жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспорената Частично квартално-застроителна разработка е изцяло валиден и законосъобразен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспорената пред Административен съд - Пловдив Частично квартално-застроителна разработка е издадена на основание чл. 148 от ППЗТСУ (отм.). С нея се одобрява ЧКЗР за настройка на съществуваща жилищна сграда в имот № 1206, парцел XXXIII-1206, 1207, кв. 499 - нов по плана на Първа градска част, гр. Пловдив ул. "Лъжене" № 24. Правилно и обосновано административният съд приема, че заповедта не е нищожна. Тя е издадена от териториално и материално компетентен орган при допустимо делегиране на правомощия с приложената по делото заповед № ОА90/4.02.1997 г. на кмета на община Пловдив, с която се разпределят правомощията по одобряване и съгласуване на архитектурни и други проекти, определени по решение № 8, взето с протокол № 2 от 19.01.1996 г. на Общински съвет - Пловдив - на главните архитекти на района е възложено одобряването на ЧКЗР по чл. 97, ал. 3 и чл. 151 ППЗТСУ. Съгласно чл. 97, ал. 5 ППЗТСУ (отм.) кварталнозастроителните разработки се одобряват от гл. архитект на общината, а в градовете с районно деление-от главния архитект на съответния район. Нормата е специална за компетентността на органите за одобряване на кварталнозастроителни разработки, които се одобряват при липса на съответни застроителни планове. Тази компетентност е различна от компетентността на кмета на общината по одобряване и изменение на подробни градоустройствени планове / за която в закона не е предвидено да бъде предоставяне на кмета на района/ и затова нормата на чл. 97, ал. 5 ППЗТСУ (отм.) не е в противоречие с чл. 184, ал. 3 ЗТСУ (отм.), както и с чл. 151 ППЗТСУ (отм.), касаещ хипотеза на разрешаване на временно строителство. Следователно компетентността на кмета на района за градове с районно деление за одобряване на КЗР е по силата на закона, а оспорената такава не е нищожна и правилно оспорването е отхвърлено с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,