Решение № 6947 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13212/2017 г.

Решение № 6947 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13212/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Д. Т. против решение № 647 от 3.10.2017 г. по адм. дело № 728/2017 г. на Административен съд - Х.. С него е отменено, като незаконосъобразно, решение № 11057 от 31.05.2017 г. и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Х. А. с процесуалния си представител - адвокат Нитова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се, че съпругата има качеството на чл. на семейството и разполага с възможност да се ползва от същите права, при евентуално уважаване на молбата за статута на съпруга й, за да се запази целостта на семейството и се зачете правото на семеен живот. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Х. А. - гражданин на Ислямска република Афганистан против решение № 11057 от 31.05.2017 г. на председателя на ДАБ. С него му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Възраженията му срещу отказа за предоставяне на бежански статут се базират на твърдения, които се различават от бежанската история, която е изложил при провеждане на интервю. За първи път се позовава и на етническия си произход. Специално акцентира на наличието на условия за предоставяне на хуманитарен статут. Административният съд е събрал административната преписка, от която е установил, че жалбоподателят е влязъл в страната заедно със съпругата си, която също е поискала международна закрила. По искането на всеки един от двамата съпрузи е образувано отделно производство пред държавната агенция. При тези данни по делото, съдът е приел, че образуването на отделни производства е съществено нарушение на административните правила на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, тъй като само по себе си води до нарушаване на правото им на защита. Своя извод е обосновал с разпоредбата на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34 ЗУБ, както и на чл. 23, § 1 от Директива 2011/95/ЕС. П. се е на решение № 5179 от 28.04.2016 г. по адм. дело № 2366/2015 г. на Върховния административен съд. Без изобщо да изследва останалите обстоятелства относно наличието или липсата на условията по чл. 8 и чл. 9 от закона, само приемайки наличие на отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК, е отменил обжалвания административен акт и е върнал преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е неправилно. Видно от данните по преписката, кандидатът за международна закрила е подал самостоятелна молба, по която административният орган е образувал производство. Изложил е бежанска история, която касае изключително него, доколкото твърденията му са за извършени действия от неизвестни лица само по отношение на него. Опасенията му са свързани с личния му статус. М. е разгледана и оценена, съобразно посочените в нея обстоятелства. По този начин изцяло е изпълнено изискването на чл. 73 ЗУБ, задължаващ агенцията да разгледа молбата за предоставяне на международна закрила индивидуално, обективно и безпристрастно. Цитираният текст на чл. 73 ЗУБ транспонира на национално ниво чл. 8, § 2, б. "а" от Директива 2005/85/ЕО. Тълкуването на нормата доказва, че всяка молба е предмет на отделно производство. Никъде в националното или европейското законодателство не е въведено задължение за компетентния орга да образува съвместни производства при съпрузите. Разпоредбите, на които се позовава административният съд в решението си, са неправилно тълкувани и извън общия смисъл на съответната правна норма. Както е посочено в решение № 613 от 17.01.2017 г. по адм. дело № 2379/2016 г. на ВАС, трето отделение, те касаят случаите, при които само по отношение на един от членовете на семейството съществуват опасения от преследване или реална опасност от тежки посегателства срещу живота или личността и тогава другите членове на семейството, за които не съществува такъв риск, могат да получат закрила на основание на придобития от това лице статут. Произнасянето в отделни производства при съпрузите, не представлява нарушение на административно-производствените правила при постановяване на отказ. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВАС, трето отделение, отразена освен в цитираните в касационната жалба на председателя на ДАБ осем решения по дела в периода 2014-2016 г., но и в практиката през тези и последващите години. В този смисъл могат да се посочат още: решение № 5779 от 16.05.2016 г. по адм. дело № 6792/2016 г.; решение № 14271 от 22.12.2016 г. по адм. дело № 9026/2015 г.; 3825 от 26.03.2018 г. по адм. дело № 12767/2016 г.; решение № 171 от 9.01.2017 г. по адм. дело № 11182/2015 г., решение № 2559 от 27.02.2018 г. по адм. дело № 3362/2017 г., решение № 6710 от 6.06.2017 г. по адм. дело № 8099/2015 г., решение № 5606 от 30.04.2018 г. по адм. дело № 11850/2017 г. В последното е направен изключително прецизен анализ на разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6 ЗУБ, на които се позовава съдът и в настоящото обжалвано решение. Направен е извод, че те показват основание за предоставяне на закрила при наличен статут на чл. на семейството, но изискват и преценка на личния статут на всеки заявител и липса на обстоятелствата по чл. 12 от закона. Искането за предоставяне на закрила следва да се осъществява лично и по волята на индивида, а преценката на административния орган се дължи по заявеното лично основание по закона. Неправилно административният съд се позовава на чл. 34 ЗУБ, който касае случаи на събиране на семейство на лице с предоставена международна закрила извън пределите на страната. С оглед на изложеното, изводът на административния съд за допуснато съществено нарушение на административните правила при постановяване на отказа, изразяващо се в пропуск да се обединят и разгледат съвместно заявленията за международна закрила, подадени от двамата съпрузи противоречи на закона. При постановяване на обжалваното решение, съдът освен неправилно прилагане на материалния закон, е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Такова е неизпълнението на задължението му да разгледа законосъобразността на административния акт и с оглед останалите отменителни основания по чл. 146 АПК. Това предполага изследване на основния въпрос - дали са налице законовите изисквания за предоставяне на кандидата на статут по чл. 8 или чл. 9 ЗУБ и от там дали оспореното решение на председателя на ДАБ е материално законосъобразно и изпълнява целите на закона. По така изложените съображения, първоинстанционното решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение