Решение № 567 от 23.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 586/2009 г.

Решение № 567 от 23.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 586/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на осъдения Севдалин М. за възобновяване на НЧД № 34/2009 г. на Районен съд-Видин и на ВНЧД № 117/2009 г. на Видински окръжен съд и проверка на постановения по тях съдебен акт, на основание чл. 425, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 3 от процесуалния закон. В собственоръчно написаното искане на осъденото лице са релевирани оплаквания, индициращи на несъгласие с обявеното и влязло в сила определение и аргументиращи прекомерна завишеност на наложеното при условията на чл. 25, вр. чл. 23 и чл. 24 от НК общо наказание по присъди по НОХД№ 281/97 г., НОХД№ 497/97 г. и НОХД№ 611/97 г. по описа на РС-Враца. Същите се поддържат в съдебно заседание на 15.12.2009 г. пред ВКС от осъдения М. и неговият процесуален представител, които предявяват искане за отмяна приложението на разпоредбата на чл. 24 НК, и излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт в тази му част. Прокурор от Върховната касационна прокуратура в хода на съдебните прения дава мотивирано заключение за неоснователност на депозираното искане на осъденото лице. Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, в пределите на осъществения извънреден контрол, взе предвид следното: С определение от 18.02.2009 г., постановено по НЧД № 34/2009 г., в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, Видински РС е групирал наказанията, наложени на Севдалин М. М., с присъди по НОХД № 281/97 г., НОХД № 497/97 г. и № 611/97 г. на Врачански РС, и наложил на същия едно общо най-тежко наказание-ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, увеличено при условията на чл. 24 НК с ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. С визирания съдебен акт на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК са обособени и две групи съвкупности от престъпни деяния, предмет на разглеждане с последващите наказателни дела, като при съблюдаване разпоредбата на чл. 24 НК са определени наказателни санкция, съответно-ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода по присъди по НОХД № 407/2004 г., НОХД № 574/2004 г. на Видински РС и НОХД № 62/2006 г. на РС-Оряхово; и ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода за множеството престъпления по НОХД № 889/2004 г., НОХД№ 1263/2005 г., НОХД № 438/2006 г., НОХД № 666/2006 г. и НОХД № 1058/2008 г., всички по описа на РС-Видин. Първоинстанционният съдебен акт е потвърден с определение № 61/13.05.2009 г. на Видински ОС, влязъл в сила и по отношение на същия са приложими правните предписания на Глава тридесет и трета от НПК. Депозираното искане на осъденото лице за възобновяване на НЧД № 34/2009 г. на РС-Видин и на ВНЧД № 117/2009 г. на Видински ОС е допустимо, но преценено в контекста на предложените бланкетни доводи и възражения, и подкрепящия ги доказателствен материал за възобновяване на наказателното дело, и ревизия на постановеното и придобило юридически стабилитет определение, сочи на неоснователност. Упражнявайки възложените им правомощия при реализираната по чл. 306, ал. 1, т. 1НПК процесуална дейност, след всестранно и обективно изследване на приобщените доказателствени източници по делото и в съответствие с изискванията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1НК и константната практика, съдебните инстанции са формирали законосъобразно трите групи съвкупности от престъпни посегателства, осъществени от Севдалин М. и определили подлежащите на изтърпяване общи най-тежки наказания. Престъпните деяния, включени във визираните множества престъпления, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях в рамките на съответната реална съвкупност, поради което при съобразяване с принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание е изведено обосновано заключение за наличните изисквания, очертани в материалните норми на чл. 25, вр. чл. 23 НК. Правилно първостепенният и въззивен съд са интерпретирали съдържанието на разпоредбата на чл. 24 НК и оценили лимитираните в нея законови условия, предпоставящи правоприлагането й. Обществената опасност и характеристиките на извършените от Севдалин М. множество престъпни деяния против собствеността на гражданите /11 на брой кражби и грабежи/, повечето от които субсумиращи квалифициращия признак опасен рецидив, и демонстрираната престъпна упоритост на осъдения, проектирана в неправомерните прояви, индициращи на изграден стереотип на асоциално поведение обуславят категорични изводи, че и най-тежката наказателна санкция за всяка една от визираните групи съвкупности от престъпления не ще изпълни предвидените в чл. 36 от НК цели. Генералната и индивидуална превенция на наказанието, с поставен акцент на изискуемото се поправително личностно въздействие на произтичащите от описаната престъпна дейност санкционни последици, категорично мотивира необходимост от института на чл. 24 от НК. В тази насока несъстоятелни са декларираните възражения в искането на осъденото лице за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неоправдано правно действие на нормата на чл. 24 НК и довело до явна несправедливост на наложената наказателна санкция по присъди по НОХД № 281/97 г., НОХД № 497/97 г. и НОХД № 611/97 г. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия съдебен състав, че искането на осъдения Севдалин М. за възобновяване на НЧД № 34/2009 г. на РС-Видин и на ВНЧД № 117/2009 г. на Видински ОС, и за ревизия на постановеното по тях и влязло в сила определение, чрез отмяна приложението на института на чл. 24 НК по реда, регламентиран в чл. 425, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 3 от НПК, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение