Решение № 11649 от 3.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2020/2014 г.

Решение № 11649 от 3.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2020/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, чрез юрисконсулт Диана Георгиева срещу решение № 7301 от 25.11.2013 г., постановено по адм. д. № 4560/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане изх. № 02-010-6500/263 от 01.03.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, в която са удържани сумата от 2340 лв. и сумата от 858 лв. и е осъден да заплати на Георги Вангелов Пашов от с. Дреново, община Петрич разноски по делото в размер на 410 лева. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно не е спрял производството по делото до приключване на друго административно дело, по което е оспорено Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/11172 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., по което сумите от процесното писмо са наложени като санкции за бъдещ период. Освен това твърди, че решението противоречи на разпоредбите на правото на ЕС - Регламенти № 1122/2009 г., № 65/2011 г. и № 885/2006 г. Иска от касационния съд да отмени обжалваното решение с всички произтичащи от това законни последици. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. С писмено становище от процесуален представител - юрисконсулт Ст. Гачев поддържа касационната жалба, не представя нови писмени доказателства. Ответникът - Георги Вангелов Пашов се представлява в съдебно заседание от адвокат Янчева, която оспорва жалбата и иска от съда да остави в сила решението на АССГ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд София - град за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 7301 от 25.11.2013 г., постановено по адм. д. № 4560/2013 г. на Административен съд София - град е отменено по жалба на Георги Вангелов Пашов Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане изх. № 02-010-6500/263 от 01.03.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, в която са удържани сумата от 2340 лв. и сумата от 858 лв., отразена в таблица 2 - Извършени плащания. С обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорения акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като е издаден при пълна липса на мотиви, не са посочени фактическите основания, представляващи предпоставка за налагане на санкцията, което препятства съдебния контрол за неговата материална законосъобразност. Съдът е установил, че Георги Пашов е кандидатствал за подпомагане по Схема за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производство /НДЖЗ/. С процесното уведомително писмо, в обжалваната част са удържани суми, който са равни на оторизираните, съответно в размер на 2340 лв. по схема НДЖЗ 2012 от 18.10.2012 г. и сума в размер на 858 лв. по НДЖЗ от 30.01.2013 г. Представено е по делото уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. № 02-010-6500/11172 от 30.06.2012 г., което към датата на издаване на процесното уведомително писмо не е било влязло в сила, тъй като е било предмет на висящ съдебен спор. АССГ не е спрял производството до приключване на спора по законосъобразността на това уведомително писмо, тъй като то не е цитирано в процесното, като основание за удържане на посочените суми. Предвид на това съдът е преценил, че въпросът по законосъобразността на УПизх. № 02-010-6500/11172 от 30.06.2012 г. не е преюдициален за изхода на настоящия спор. Още повече, че в този административен акт са наложени санкции за бъдещ период по схема за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 3521.55 лв., плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ в размер1522.98 лв. и плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР2/ в размер на 1332.1 лв. Тези суми са с различен размер и основание от удържаните с процесното уведомително писмо суми. Съдът е приел, че не може да се направи извод за фактическото и правно основание за удържането на сумата от 2340 лв. по схема НДЖЗ 2012 от 18.10.2012 г. и на сумата от 858 лв. по схема НДЖЗ 2012 от 30.01.2013 г. Не става ясно защо по една и съща мярка има оторизиране на суми на различни дати, които впоследствие се удържат от административния орган. В словесното обяснение под таблица 2 административният орган е посочил, че удържаните суми отразяват приспаднати от оторизирана субсидия суми в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден акт за установяване на публично държавно вземане, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. АССГ е приел, че е недопустимо адресата на акта или съдът да гадае каква е волята на административния орган, въз основа на кое от посочените основание е удържана сумата, с която земеделският стопанин е санкциониран. Касаторът не представи доказателства пред настоящия съд, които да разколебаят направените от АССГ правни изводи, въз основа на установите обстоятелства. Обжалваното решение е правилно. Развилото се пред изпълнителния директор на ДФЗ производство е по издаване на индивидуален административен акт по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане. Следователно крайният акт - уведомителното писмо, предмет на спора, следва да отговаря на императивните изисквания на чл. 59 от АПК за форма на акта, като част от изискванията са актът да съдържа фактическите и правни основания за издаването. Законосъобразни и правилни са изводите на съда, че в оспорения административен акт не се съдържат мотиви, въз основа на които да се преценят фактическите и правни основания за административния орган веднъж да оторизира сумата и после да я удържи, като за земеделския производител изплатената сума е 0 лв. В хода на производството пред съда са изложени твърдения от административния орган, че удържаните суми по процесното уведомително писмо са част от тези, предмет на уведомително писмо изх. № 02-010-6500/11172, предмет на висящ спор пред съда. Настоящият съдебен състав намира, че АССГ не е допуснал процесуално нарушение, като не е спрял производството по настоящето дело, тъй като неговият изход не е предопределен от резултата по оспорването на уведомително писмо изх. № 02-010-6500/11172. А това е така, защото освен, че няма съвпадение на сумите по размер, което не е пречка да бъде извършено прихващане до по - ниския размер, следва, обаче задължително да бъде посочено основанието, въз основа на което се извършва удържането - дали е резултат от санкции от предходни периоди, дали е недължимо оторизирана сума, за която вече е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/, или е приспадната сума от изискуеми задължения по други схеми и мерки, които се администрират от ДФЗ. Едва в жалбата си до касационния съд, процесуалният представител на административния орган цитира правните основания, въз основа на които се е извършило удържане/прихващане на сумите между ДФЗ и земеделския стопанин. Съгласно разпоредбата на чл. 5б от Регламент № 885/2006 на Комисията без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициента, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициент. Освен, че е недопустимо едва при съдебното обжалване органът да излага правните си основания за издаване на акта, то видно от текста на правната норма, той я е приложил неправилно. Правото на Общността в този случай изисква задължението на бенефициента да бъде установено в съответствие с националното законодателство. В случая административният орган е пропуснал производство по установяване на вземането си от земеделския производител и е пристъпил направо с процесния акт към удържане на суми, които със същия този акт ги е отпуснал по схема НДЖЗ 2012. Това прихващане на суми е незаконосъобразно, не е в съответствие с цитираната норма на чл. 5б от Регламент № 885/2006, тъй като не е установено с надлежен АУПДВ, както по основание, така и по размер. Само за правна чистота, съдът държи да отбележи и изискването на чл. 5а от същия Регламент, който въвежда правило "de minimis" при възстановяване на задълженията, с което няма данни административният орган да се е съобразил. Съдът не отрича правото на административния орган, което му е дадено в чл. 58 на Регламент № 1122/2009 - да извърши прихващане на дължимите от земеделския стопанин суми за сметка на бъдещи оторизации, но както е посочено в цитирания текст, сумата се прихваща в съответствие с чл. 5б на Регламент № 885/2006, който, както вече многократно бе подчертано изисква сумата да бъде установена в съответствие с националното законодателство. Безспорно недължимо получените от земеделските производители суми по различните схеми и мерки от предвидените от ЕС средства за подпомагане, са дължими към ДФЗ и представляват публични държавни вземания, а българското законодателство е уредило начините за събиране на публичните държавни вземания с ДОПК. Следователно, настоящият състав счита, че следва във всички случай, в които земеделският стопанин е получил недължими суми по каквито и да е схеми и мерки, то ДФЗ следва да ги установи по надлежния ред с акт за установяване на публично държавно вземане по основание и по размер. Вече установените дължими суми могат да бъдат предмет на прихващане при следващи оторизации, при спазване правото на ЕС за извършване на такова прихващане. Прихващането през всяка следваща оторизация на сума за земеделския стопанин, без дължимата да е предварително установена по размер и без да става ясно каква част се удовлетворява от съответното удържане, би довело до нарушаване и още повече до неприлагане разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009, последно изречение - "Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения чл. в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. и декларираната площ, изчисляването на плащането се основава на по-ниската величина". В настоящия случай не става ясно удържаните суми удовлетворяват или не вземането на ДФЗ от Георги Пашов, кое поред е това удържане и ако остават още неиздължени суми, те в какъв размер са. По изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изхода на делото от бюджета на органа, издал отменения административен акт следва на Георги Вангелов Пашов да се платят съдебни разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение по представяния договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето