Решение № 2786 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10286/2010 г.

Решение № 2786 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10286/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Диан Иванов Господинов от гр. Пловдив срещу решение № 1055/13.07.2010 г., постановено по адм. дело № 168/2009 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 160801355/3.11.2008 г. (неправилно в първоинстанционното решение е изписана датата 1.02.2008 г., а не 3.11.2008 г.), издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 8/5.01.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за отказано право на данъчен кредит в общ размер от 18 003,40 лв. по фактури, издадени през месец май 2007 г. от "Атан трейдинг" ЕООД, "Балкан трейд груп" ЕООД и "Синтек" ООД, както и са начислени лихви в размер на 2 970,04 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на ЗДДС и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът основно в касационната си жалба се позовава на представените по делото ревизионни актове на преките доставчици. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в писмена защита е изложил съображения за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като не е доказана реалността на процесните доставки. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За доставчиците "Балкан трейд груп" ЕООД и "Атан трейдинг" ЕООД според съда категорично е установено, че данъкът по процесните фактури е начислен съобразно изискванията на чл. 68 ЗДДС, но е приел, че не е установена реалността на доставките. За третия доставчик "Синтек" ООД е прието от съда, че не е доказано нито начисляването на ДДС, нито реалността на доставките. Относно доставчикът "Балкан трейд груп" ЕООД съдът е приел, че няма категорични доказателства за реалността на доставките, както и че процесуалното поведение на жалбоподателя с отказа му да бъде изслушана съдебно-счетоводната експертиза, която е била назначена и впоследствие заличена, е довело до недоказване на предпоставките за признаване правото на данъчен кредит. Според съда не е доказана и кадровата обезпеченост на доставките. Относно транспортирането на стоките, съдът е приел, че е налице противоречие в доказателствата и твърденията на жалбоподателя, тъй като първоначално се е твърдяло, че транспортът е осъществен на датите на предаването на стоките съобразно приемателно-предавателните протоколи, както и че транспортът е осъществен от трето лице с товарен автомобил на приятелски начала безплатно. Съдът е анализирал доказателствата и твърденията на жалбоподателя и е направил извод, че не е доказано транспортирането на стоките. За приемателно-предавателните протоколи в съдебното решение е прието, че в тях стоките, които са родово определени, не са индивидуализирани и по този начин не е доказано предаването им в съответствие с чл. 24, ал. 2 ЗЗД. До обратен извод според съда не е могло да се стигне и от представените обяснения за наличието на кучкарник в имота на жалбоподателя, тъй като липсвали доказателства, които да установят, че именно закупените по процесните фактури стоки са вложени в изграждането на същия. До различен извод според съда не се стига и от представения ревизионен акт на доставчика, тъй като в него не се съдържат констатации за доставките, по които лицето е изпълнител, а и няма данни за предмета на доставките. Относно доставчикът "Атан трейдинг" ЕООД съдът също е установил, че ДДС по издадените от този доставчик фактури е начислен, но не е доказана реалността на процесните доставки - транспортни услуги. За последните според съда не са представени пътни листове, от които да е видно какво е направлението на транспорта, за колко курса са превозени стоките, кой е бил шофьорът на товарния автомобил, какво количество гориво е изразходвано при превоза, документи, удостоверяващи кадровата и материална обезпеченост, фактури за гориво и товарителници. Направеният от приходните органи анализ е възприет изцяло от съда, тъй като според него той почива на фактите и обстоятелствата, установени по време на ревизията. Съдът е обсъдил писмените обяснения на жалбоподателя, който е твърдял, че транспортните услуги са извършени от същия камион и лице, както по доставките на "Болкан трейд груп" ЕООД. Съдът е приел, че технически невъзможно е за един ден да се осъществят посочените в товарителниците курсове с набрани ягоди до преработвателната фабрика и курсове със строителни материали от София до Пловдив. Поради тази причина съдът не е ценил като годни доказателства тези товарителници. Отново съдът не е приел ревизионният акт и на този доставчик като доказателства за реалност на процесните доставки, тъй като ревизията е била извършена по реда на чл. 122 ДОПК. Относно доставчика "Синтек" ООД съдът е приел, че не установено начисляването на данъка, както и реалността на доставките. Съдът не е възприел доводите на жалбоподателя, че доставените от посочения доставчик препарати за растителна защита са употребени за третиране на ягодовите насаждения. Съдът е изслушал съдебно-агротехническа експертиза, която според него е потвърдила констатациите на ревизията. Обжалваното решение е правилно постановено. По доставките от "Балкан трейд груп" ЕООД - бетонни колове, оградна мрежа и строителни материали, законосъобразни са изводите на съда за липсата на доказателства за реалност на доставките. Правилно съдът е приел, че процесуалното поведение на жалбоподателя е било причина за неустановяване на твърдените от него факти и обстоятелства с отказване от назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по делото. Липсата на доказателства за реалното предаване на стоките, не може да доведе до извод, че доставката е осъществена съобразно изискванията на чл. 6 ЗДДС (отм.). Относно транспортирането на стоките, правилно съдът е приел, че обясненията и доказателствата по делото относно това обстоятелство са противоречиви и непоследователни. Липсват и обяснения от посоченото трето лице, осъществило транспортирането на стоките, а и съдът е направил логически обоснован извод, че практически е невъзможно с оглед товароносимостта на превозното средство превозът на процесните стоки да бъде извършено в един ден. По доставките от "Атан трейдинг" ЕООД законосъобразни са изводите на съда, че не е установено от този доставчик да са транспортирани ягоди. Липсват представени доказателства за транспортиране, а относно приложените по делото товарителници, правилно първоинстанционният съд е установил, че е невъзможно едно транспортно средство да извърши за един посочените в тях курсове -с набрани ягоди до преработвателната фабрика и същия ден да се извършат курсове за превоз на строителни материали с маршрут София - Пловдив. Обяснението на управителя на "Атан трейдинг" ЕООД, че транспортната услуга е извършена от негов приятел, за което последният не е получавал възнаграждение, в никакъв случай не доказва реалното осъществяване на фактурираната услуга. По доставките от "Синтек" ООД за разлика от предишните доставчици, за които е установено начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, доказателства за начисляване на данъка не са ангажирани. С изслушаната от съда съдебно-агротехническа експертиза е установено за кои от твърдените от касатора, че са закупени препарати, които не са използвани в някои от посочените периоди, а относно други, твърдяното количество препарати според експерта би довело до унищожаване на посятото. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че не е доказана реалността на доставката на препарати за растителна защита, както и че тя не се доказва и от твърденията на жалбоподателя, че същите препарати са употребени за третиране на ягодовите насаждения. Тези твърдения обаче по категоричен начин се опровергават както от писмото на Института по овощарство, така и от приетата от съдебно-агротехническа експертиза, която безусловно е установила, кои от препаратите са противопоказни да се използват за ягодови насаждения, а за други, че не се използват през посочените от касатора периоди. Това заключение не е оспорено от касатора и не е имало пречки съдът да го кредитира, за да направи обоснования извод за липса на реалност на процесните доставки. Относно представените по делото ревизионни актове на посочените по-горе доставчици, правилно първоинстанционният съд е преценил, че след като ревизиите са извършени по реда на чл. 122 ДОПК, по никакъв начин от тях не може да се установи реалността на процесните доставки, нито в тях се съдържат констатации за процесните доставки. В този смисъл оплакванията на касатора, които в касационната жалба са сведени само до некредитираните от съда на ревизионни актове на преките доставчици, са неоснователни. При непредставяне на преки писмени доказателства за реалното осъществяване на доставките, позоваването от касатора само на ревизионни актове на преките доставчици, ревизиите на които са извършени по реда на чл. 122 ДОПК, не може да обоснове извод за реалност на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния данъчен закон и процесуалните правила и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като тази страна не е представлявана от юрисконсулт в тази инстанция, а и юрисконсултско възнаграждение е присъдено от първоинстанционния съд и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК то е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,