Решение № 1624 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11773/2021 г.

Решение № 1624 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11773/2021 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Хасково (ТП на НОИ - Хасково), против Решение № 525/22.10.2021 г. на Административен съд Хасково по адм. дело № 544/2021 г. С него е отменено Решение № 1012-26-203-1 от 19.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е потвърдено Разпореждане №[ЕГН]-2140-26-241/19.03.2021 г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Хасково, преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявление с вх. №Ц2113-26-1980/23.11.2020 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението, а ТП на НОИ – Хасково е осъдено да заплати разноските по делото. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира разноски. Ответниците – Ш. С., Б. В. и Б. К., чрез адв. В. Челебиев, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ф. С. срещу цитираното Решение № 1012-26-203-1 от 19.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково. С него на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №[ЕГН]-2140-26-241/19.03.2021 г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Свеждат се до това, че не е зачетен трудовия стаж на жалбоподателката като неработеща майка както и времето за изплащане на обезщетение за безработица. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по делото, че Ф. С. е подала заявление пред ТП на НОИ – Хасково вх. № Ц2113-26-1980/23.11.2020 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане №[ЕГН]-2140-26-241/19.03.2021 г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Хасково е отказано отпускането на исканата пенсия със съображения относно зачитане като действителен трудовия стаж на неработеща майка, както и времето на изплащане на обезщетение за безработица за периода от 21.04.1993 г. до 16.10.1993 г., а също и времето на изплащане на обезщетение по чл. 222 от КТ. От данните в пенсионната преписка е било установено, че Ф. С. е [дата на раждане], като към датата на подаване на заявлението е имала навършена възраст от [възраст] и осигурителен стаж с прекъсване, положен за периода от 01.01.1974 г. до 16.10.1993 г.: осигурителен стаж от трета категория труд – 14 г., 10 м, 22 дни; общ осигурителен стаж съгласно чл. 104 от КСО, превърнат към трета категория труд – 14 г., 10 м, 22 дни; от които действителен осигурителен стаж – 14 г., 03 м., 27 дни. При така установения осигурителен стаж и възраст пенсионният орган счел, че за жалбоподателката не се следва пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Относно незачетения стаж за периода на изплатено обезщетение по чл. 222 от КТ за времето от 16.03.1993 г. до 16.04.1993 г., както и времето на получено обезщетение поради безработица от 21.04.1993 г. до 16.10.1993 г. – 05 м., 25 дни, е прието, че не може да бъде действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1 от ДР на КСО. Разпореждането е оспорено пред директора на ТП на НОИ – Хасково, който е възприел доводите на пенсионният орган като е посочил, че по преписката не са налични доказателства, който да дават обосновано предположение за съществуващ друг освен зачетения осигурителен стаж, поради което е отхвърлил жалбата. С решението, предмет на инстанционен контрол, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен, поради неправилно прилагане на материалния закон. По тази причина същия е отменен, а административната преписка е върната на пенсионния орган за ново произнасяне, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил незаконосъобразен акт. Правилно е прието, че времето, през което Ф. С. е получавала обезщетение за безработица не се зачита за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Обоснован е изводът на съда и по втория спорен по делото въпрос: наличието на действителен осигурителен стаж на жалбоподателката за времето когато е била неработеща майка. Към административната преписка са представени удостоверения за раждане на деца, първото от които на 10.04.1979 г., а второто на 10.05.1984 г. По отношение на раждането на второто дете съдът правилно е съобразил, че са приложими действалите разпоредби до 31.12.1999 г., които са от значение да се определи периода и действителността на стажа. Както правилно е отбелязал в тази връзка съдът, приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), която гласи, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП, отм.) се зачита и времето, прекарано законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към това време е била в сила и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Такава е и действащата уредба, законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, при общественото осигуряване при майчинство, включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, а в същия смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Предвид изложеното, не се установяват сочените касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответниците се дължат претендираните разноски, които следва да бъдат възложени в тежест на касатора. ТП на НОИ – Хасково следва да заплати на Ш. С., Б. В. и Б. К. сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение