Решение № 2273 от 19.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13810/2009 г.

Решение № 2273 от 19.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13810/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава четиринадесета, раздел първи чл. 237 - чл. 244 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Галина Димитрова Георгиева в качеството й на управител на "ВГД КОМЕРС" ЕООД гр. Петрич за отмяна на влязло в сила решение № 1288/14.02.2003 г. постановено по адм. дело № 6952/2002 г. по описа на ВАС, Първо отделение и делото се върне за ново разглеждане. Поддържа, че решението чиято отмяна се иска е неблагоприятно за представляваното от нея дружество вследствие на наложената санкция с ППС № 5/20.02.2001 г. на Началника на Митница Кулата. Със същото решение е отменено решение № 219/23.05.2002 г. на Окръжен съд Благоевград постановено по адм. дело № 337/2001 г. на същия съд като Върховният съд е приел, че метода за извършен анализ на внесеното гориво следва да бъде ISO 8754, съгласно Приложение № 7 към чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 2 към Наредба № 17/02.11.1999 г., а не както е приел окръжният съд БДС - 9805 - 82, по който е работила лабораторията към Бургаския университет. Поддържа се, че в Софийски градски съд е имало същото дело между двете страни със същото искане и на същото основание, касаещо друго ППС № 11/25.02.2005 г., като с решение от 09.05.2008 г. на СГС по адм. дело № 2104/2006 г. е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 11/25.02.2005 г. на Началника на Митница Кулата, което е потвърдено с решение № 6214/13.05.2009 г. по адм. дело № 14253/2008 г. на Първо отделение на ВАС. Твърди се, че мотивите на СГС за да постанови този свой акт, който безспорно противоречи на решението, чиято отмяна се иска са, че е установено по безспорен начин, че лабораторията към Бургаския университет "проф. д-р Асен Златаров" е използвала точния метод /БДС 9805 - 82/, тъй като той не само, че е бил действащ към момента на процесния период, но същият се е използвал и като арбитражен метод, а ЦМЛ към "Агенция Митници" не е притежавала акредитация от КМС към МС на РБ към 2000 г. Ответникът Началникът на Митница Кулата чрез юрисконсулт Костадинка Андонова Трайкова взема становище в писмен вид за недопустимост на искането, алтернативно за неоснователността му, съответно като просрочено, считано от постановяване на първото решение и липса на едно и също основание по двете цитирани дела. Ответникът, Директорът на Агенция Митници не се представлява и не взема становище по искането. Върховният административен съд, Петчленен състав на първа колегия намира искането за допустимо като подадено в сроковете по чл. 240 от АПК, считано от датата на постановяване на решение № 6214/13.05.2009 г. по адм. дело № 14253/2008 г. на Върховния административен съд. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Основанието на което се иска отмяна е по чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалрния кодекс, и според него акта подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая се иска отмяна на съдебно решение с предмет ППС № 5 от 20.02.2001 г. на Началника на Митница Кулата, като противоречащо на съдебно решение с предмет ППС № 11/25.022005 г. на Началника на Митница Кулата, която фактическа обстановка е извън хипотезата на цитираната норма, като основание за отмяна. За да има противоречие е нужно да има пълно обективно и субективно тъждество между делата - съвпадение между предмет и страни поне относно част от страните или спорния предмет. От приложените по делото решения се констатира, че предметът на съдебните производства са различни постановления за принудително събиране на държавни вземания /митни сборове/, издадени от един и същи административен орган с което тъждеството по страни е налице, но не и по предмет като кумулативно изискуема законова предпоставка. На следващо място се поддържа противоречие в констатациите на мотивите на решенията, предмет на соченото основание за отмяна, но мотивите не са част от съдебното решение, поради което фактическите и правни изводи в тях не могат да обосноват отменително основание. Постановените противоречиви съдебни актове по различни, но сходни от фактическа страна правни случай не е основание за отмяна и такава хипотеза е извън уредената в чл. 239, т. 4 от АПК като основание за отмяна. При така изложените съображения соченото основание не се установява от фактическа и правна страна, поради което искането е неоснователно и като такова следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав