Решение № 15570 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7527/2010 г.

Решение № 15570 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7527/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на инж. Стефан Стайков, в качеството му на областен управител на област с административен център Смолян, срещу решение № 135 от 23.04.2010 г., постановено по адм. дело № 131/2010 г. от Административен съд Смолян. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209 от АПК и обосновават твърдения за участие в процеса на лице без представителна власт - юрисконсулта на Община Рудозем. Ответникът - Общинският съвет гр. Рудозем не се представлява и не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата, представени по делото и тези с касационната жалба, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С решение № 3447 от 16.03.2010 г., постановено по адм. д. № 9765/2009 г. на Върховния административен съд, делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Смолян, поради допуснати нарушения процесуалните правила. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било решение № 178 от 29.01.2009 г. на Общинския съвет гр. Рудозем, с което е било потвърдено решение № 172 от 17.12.2008 г. на същия. С решението е определена минимална наемна цена при провеждане на публични търгове и публично оповестени конкурси за отдаване под наем на водоеми в размер на 0,10 лв./кв. м на месец. Съдът е отхвърлил оспорването на областния управител, като е приел, че оспорените решения на ОбС гр. Рудозем са приети в рамките на неговите правомощия и не противоречат на материалния закон. Счел е още, че определението минимални наемни цени не могат да се приложат относно водоеми - язовири и микроязовири, които представляват публична общинска собственост съгласно чл. 19 ЗВ, тъй като предоставянето им на трети лица не е по чл. 14 от ЗОС а по реда на Закона за концесиите, който е сдпециален по отношение на ЗОС. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна не са налице. По делото са събрани необходимите доказателства и при анализирането им, съдът е направил правилни изводи, и е приложил правилно нормативна уредба. По безспорен начин е установено, че процесният водоем е прехвърлен от ликвидационния съвет на ТКЗС гр. Рудозем на Общинския съвет на същия град, за който е съставен АЧОС № 149/28.11.2008 г. По този повод неоснователно е твърдението на касатора, че същият, преди прехвърлянето му на съвета, е бил държавна собственост. Същевременно за доказване на това обстоятелство няма съставен акт за държавна собственост. Водоемът е бил включен в баланса на кооперативното стопанство и ЛС на последното е бил в правата си да се разпорежда с него като негова собственост. Фактът, че акта за собственост на общината не е вписан в службата за вписване, не е основание да се приеме, че е недействителен. Същият се ползва със съответната доказателствена сила до доказване на противното, което може да стане в друго производство. Нормативната уредба и към настоящият момент не позволява да се приеме, че той е държавна собственост. Касаторът неправилно тълкува чл. 12 от ЗВ, който определя за публична държавна собственост островите и земите, образувани в резултат на естествени процеси, настъпили в реките, водоемите и островите във вътрешните морски води, и териториалното море, т. е. водоемите са посочени като място, където настъпват тези процеси, а не като конкретен обект, който представлява публична държавна собственост. Съгласно чл. 22, ал. 1 от същия закон, водоемите също са обект на общинска собственост, което в случая, чрез представения АЧОС се доказва, че е така, и че отдаването му под наем, следва да стане според ал. 2 от същия чл. по реда на ЗОбС. Минималната наемна цена е определена от съвета, съгласно Наредбата за реда на управление, придобиване и разпореждане с общинско имущество на Община Рудозем. Що се отнася до евентуални претенций на Басейнова дирекция, същата може да ги предяви допълнително. Неоснователно е и твърдението, че процесуалният представител на Председателя на общинския съвет - юрисконсулт Мая Орманова не е имала легитимни представителни права, тъй като е заемала длъжността "юрисконсулт" в Община Рудозем и е могла да представлява само Кмета, съгласно чл. 32, т. 3 от ГПК. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗМСМА, юрисконсулта е част от администрацията на общинския съвет, която е в помощ не само на кмета, но и на Председателя на съвета и няма пречки, при съответно надлежно упълномощаване по реда на чл. 32, т. 3 от АПК, да представлява и него, както е станало в случая. Предвид изложеното, оспорения съдебният акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. Водим от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, от АПК Върховният административен съд, трето отделение,