Решение № 12070 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8111/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Свети Никола ООД, седалище и адрес на управление гр. Сандански, ул. Македония 1, за отмяна на Определение 4613 от 21.04.2020 г. на Върховния административен съд (ВАС) по административно дело 2089/2020 г. Искателят Свети Никола ООД, моли съда да отмени Определение 4613/21.04.2020 г. на ВАС, тъй като са налице нови писмени доказателства от значение за спора, които не са били взети предвид при постановяването му Постановление на Софийска Районна прокуратура (СРП) от 16.11.2020 за спиране на досъдебно производство (ДП)5088/2020 по описа на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), по прокурорска преписка 53796/2019 г. по описа на СРП и приложено към него експресно заключение на експерт от отдел Експертно-криминилистична дейност, с която е установено, че разписка за връчено съдебно съобщение на Административен съд Благоевград по адм. дело 380/2018 г. с посочена дата на връчване има извършена поправка на втората цифра на датата. Сочи, че тези новите доказателства, които са от съществено значение за делото, при решаването му не са могли да му бъдат известни, поради което счита, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК или алтернативно по чл. 239, т. 3 АПК. Моли съда да отмени Определение 4613/21.04.2020 г. на ВАС по адм. дело 2089/2020 г. и делото на бъде върнато за ново разглеждане на тричленен състав на ВАС. Претендира направените по делото разноски. Искателят се представлява от адв. Н. Василева. Ответникът по искането кметът на Община Сандански, счита същото за неоснователно. Обосновава липса на основанията за отмяна, опровергани от доказателствата по делото. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Л. Дамянов. Моли съда да отхвърли искането. Върховният административен съд счита искането за допустимо подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК. За да се произнесе по искането съдът установи от фактическа страна следното: Свети Никола ЕООД е собственик на поземлен имот с идентификатор 65334.300.1611, по плана на гр. Сандански и подава на 01.03.2018 г. искане за изменение на подробен устройствен план план за регулация (ПУП-ПР) за промяна на регулационната линия на имота по имотната граница с имот с идентификатор 300.3006, като се твърди фактическа грешка по смисъла на чл. 134, ал.2, т4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). На 21.03.2018 г., кметът и главния архитект на Община Сандански, отказват издаването на разрешение за изменение на ПУП-ПР. На 16.04.2018 г. Свети Никола ООД оспорва отказа пред Административен съд - Благоевград, като по жалбата е образувано административно дело 380/2018 г. На 17.12.2018 г. с Решение 2149 Административен съд Благоевград отхвърля жалбата на дружеството срещу отказа. На 10.01.2019 г. с разписка е връчен препис от съдебното решение на адв. Н. Василева. Дружеството твърди, че датата е преправена, а действителната дата на връчването е 15.01.2019 г. На 29.01.2019 г. Свети Никола ООД обжалва Решение 2146 на Административен съд Благоевград пред ВАС. На 19.11.2019 г, с Определение 15702 по административно дело 3657/2019 г., Върховният административен съд оставя без разглеждане касационната жалба на Свети Никола ООД срещу Решение 2146 на Административен съд Благоевград по адм. дело 380//2018 г. като приема същата за недопустима поради просрочие. По делото е проведено едно съдебно заседание на 05.11.2019 г, на което представителят на Върховна административна прокуратура (ВАП) дава становище, че ход на делото не следва да бъде даван, тъй като жалбата е подадена след изтичане на определения за това срок, както и поради наличието на специална разпоредба ограничаваща съдебния контрол чл. 215, ал. 7, т.1 ЗУТ. Процесуалният представител на Свети Никола застъпва становище за даване ход на делото и заявява, че няма да сочи нови доказателства и няма искания. Съдът дава ход на делото, обявява го за решаване, след което се произнася с Определение 15702. На 03.01.2020 г. Свети Никола ООД, чрез адв. Н. Василева, обжалва с частна жалба Определение 15702 на ВАС пред петчленен състав. На 21.04.2020 г, с Определение 4613 по административно дело 2089/2020 г., Върховният административен съд отхвърля искането Свети Никола ООД за спиране на производството по делото до приключване на възложената проверка по прокурорска преписка 53796/2019 г. на СРП и оставя в сила Определение 15702 на ВАС по адм. дело 3657/2019 г. При така установените по делото факти съдът приема искането на Свети Никола ООД за отмяна на Определение 15702 на ВАС по адм. дело 3657/2019 г. за неоснователно. Искателят твърди наличие на основанията по точка 1 и 3 на чл. 239 АПК. За да е налице хипотезата на точка 1 е необходимо да са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това са обстоятелства или писмени доказателства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни за страните и не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за изхода на делото. Новооткрито доказателство е налице тогава, когато дадено обстоятелство е било известно на страната, но тя не е могла да го докаже по съответния ред до приключване на делото. Искателят твърди, че Постановление на СРП от 16.11.2020 за спиране на ДП 5088/2020 по описа на СДВР, прокурорска преписка 53796/2019 г. по описа на СРП и приложено към него експресно заключение на експерт от отдел Експертно-криминилистична дейност представляват нови доказателства, който доказват че полученото от дружеството чрез адв. Н. Василева Решение 2146 на Административен съд Благоевград е връчено на 15.01.2019 г. и следователно касационната жалба срещу него не е просорчена, а не както прима съда, че връчването е на 10.01.2019 г. Счита, че последващото преправяне на датата на връчване в съдебната разписка е доказано безспорно чрез експертното заключение, дадено в досъдебното производство. Постановлението на СРП и експертното заключение, дадено в досъдебното производство не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т.1 АПК. Експертното заключение се изготвя при необходимост от специални знания и има характер гласно доказателство и като такова е недопустимо да бъде обективирано на хартиен носител и представяно като ново писмено доказателство в друго производство извън това, в което е допуснато. Постановление на СРП не е съществувало по време на разглеждане на съдебния спор по адм. дело 2889/2020 г. и не може да се приеме за ново доказателство, което удостоверява факт или обстоятелство от съществено значение за делото, които при решаването на спора не са могли да бъдат известни на страната. За прилагането на т.1, чл. 239 АПК е необходимо да се представят нови писмени доказателства за твърдян в хода на производството факт, с които доказателства страната не е могла да се снабди своевременно. И в този случай е необходимо новите писмени доказателства да са за факт, който е от съществено значение за предмета на делото, и тяхното непредставяне по делото да не се дължи на небрежност на страната. Следователно настоящият частен касатор е следвало още в съдебното заседание на 05.11.2019 г. да заяви по повод становището на прокурора от ВАП, че датата на връчването на съобщението и препис от съдебното решение на Административен съд Благоевград е различна от сочената от прокурора и за безспорното й установяване се налага събирането на нови доказателства, включително допускането и изготвянето на съдебна експертиза. Страната е била редовно призована за съдебното заседание и надлежно представлявана в същото, поради което е имала възможност да направи доказателствени искания и да сочи нови доказателства, но е заявила че няма такива. Производството по отмяна е извънредния способ, който следва да се прилага при стриктно спазване на основания за това. Посочените от закона основания да отмяна са изчерпателно изброени и недопускат приложението им за поправка на процесуалното поведение на страната. Изложеното прави неоснователно искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК. Не е налице и основанието на чл. 239, т. 3 АПК, съгласно който актът подлежи на отмяна, ако е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Доказателства за наличието на хипотезите на цитираната норма не са приложени. Установяването на посочените основания следва да стане с влязла в сила присъда или влязло в сила решение, каквито не са представени. Изложеното прави искането за отмяна и на това основание неоснователно. Видно от изложеното искането за отмяна на Определение 4613/21.04.2020 г. на ВАС по административно дело 2089/2020 е неоснователно и съдът следва да го отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд