Решение № 11087 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11396/2018 г.

Решение № 11087 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11396/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Л. от [населено място] чрез процесуален представител по делото адв. С. В. против решение № 3674 от 04.06.2018 г., постановено по адм. д. № 2140/2018 г. по описа на Административен съд – С. град (АССГ), в частта, с която предявените от нея срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), гр. Б., искове за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), вр. чл. 104, ал. 1 ЗДСл са били отхвърлени като неоснователни за сумата над 6 700 лева до претендирания размер от 9 300 лева за главницата и над 497, 91 до 691, 13 за мораторната лихва. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението в отхвърлителната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се изводът на първата инстанция за наличие на основание за прихващане на процесното вземане на Л. Л. по чл. 104, ал. 1 ЗДСл с възникнало за административния орган вземане за изплатено на ищцата обезщетение с правно основание чл. 106, ал. 2 ЗДСл. Касационният жалбоподател поддържа заявеното и пред първата инстанция становище, че двете обезщетения се основават на различни фактически състави, поради което не би следвало да се приеме, че е основателно възражението за прихващане. По изложените доводи и основания, поддържани от процесуалния представител на касационния жалбоподател в съдебно заседание, се иска отмяна на съдебното решение в оспорената му част и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен до пълния му размер. Претендира присъждане на направените разноски в пълен размер и за двете инстанции. Представя договор за правна защита и съдействие за делото пред настоящата инстанция. Ответната страна по касационната жалба - ИАРА, гр. Б., чрез пълномощник по делото Чобанова, оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи за постановяване на съдебното решение при изяснени фактически основания и правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на настоящото касационно производство е решение № 3674 от 04.06.2018 г., постановено по адм. д. № 2140/2018 г. по описа на Административен съд – С. град (АССГ, в отхвърлителната му част за сумата над за сумата над 6 700 лева присъденият размер на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл) до пълния претендиран размер на претенцията от 9 300 лева, както и за отхвърлената част над 497, 91 до 691, 13 за, касаещ претенцията за мораторната лихва. За да отхвърли иска до претендирания размер от 9 300 лева, съдът е установил, въз основа приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от решаващия състав като обективна, безпристрастна и съответна на събраните доказателство, че дължимото на ищцата обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл за период от шест месеца възлиза именно 9 300, 00 лева (при установен размер от 1 550, 00 лева на основната заплата на ищцата към момента на признаване на уволнението за незаконно, а именно 05.06.2017 г.), като от тази сума е преценил, че следва да бъде приспаднато изплатеното на Л. Л. при прекратяване на служебното й правоотношение обезщетение с правно основание чл. 106, ал. 2 ЗДСл в размер на 2 600 лева. Като е отчел законоустановената цел и предназначение на тези два вида обезщетение, насочени към възмездяване на една и съща вреда, свързана с оставане без работа поради прекратяване на служебното правоотношение, решаващият състав е приел, че е налице основание за извършване на прихващане между дължимото на ищеца обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и изплатеното му такова по чл. 106, ал. 2 ЗДСл. Така постановеното първоинстанционно решение е правилно. Изводът на съда за наличие на основание за извършване на прихващането почива на правилна преценка на представените по делото доказателства, и взетият извод относно възможността да бъде извършено прихващане между дължимото по чл. 104, ал. 1 ЗДСл обезщетение и това, изплатено на основание чл. 106, ал. 2 ЗДСл. Изложените в тази насока съображения следва да бъдат споделени, тъй като вменената от закона цел на двата вида обезщетение е да се осигури механизъм за предоставяне на средства на уволненото лице за известен период от време (до 6 месеца, считано от влизане в сила на заповедта за уволнение - за обезщетението по чл. 104, ал. 1, и до 2 месеца - за обезщетението по чл. 106, ал. 2 ЗДСл), в който то е останало без работа вследствие прекратяване на служебното му правоотношение. За извършване на прихващането е без значение обстоятелството, че правото на обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл произтича пряко от факта на прекратяване на служебното правоотношение, докато за възникване на правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл е необходимо заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да е била отменена по съответния ред от органа по назначаването или от съда. Достатъчно е да са реализирани законоустановените предпоставки за прилагане на института на прихващането - наличие на две насрещни еднородни, в случая парични, вземания, които да са изискуеми и ликвидни, т. е. установени по основание и размер. Не може да бъде споделен касационния довод, че липсват доказателства, че касаторката реално е получила обезщетение, при прекратяване на служебното й правоотношение. Както правилно приема и АССГ- този факт е установим, както от представените по делото фишове за начислени от работодателя суми и направени удръжки, така и от извлечение за масово плащане, досежно плащанията към Лазарова. При този размер на дължимо обезщетение, в размер на 6 700 лева, правилно съдът е определил дължимото обезщетение за забава, за периода- признаване на уволнението за незаконно- 05.06.2017 г. до датата на предявяване на иска- 26.02.2018 година, възлиза на 497, 91 лева. С оглед изхода на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 100 лева разноски за тази инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение