Решение № 2314 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14337/2009 г.

Решение № 2314 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14337/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Мария Димитрова Димитрова срещу решение № 46 от 3.07.2009 г. на Административен съд - София град по адм. дело № 5401/2008 г. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директорът на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР не е изразил становище по нея. Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител е представител писмено становище, с което поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - София град е отхвърлил жалбата на Мария Димитрова Димитрова срещу заповед № А3-4229/25.07.2008 г. на директора на Национална служба "Полиция" - МВР, с която й е наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 5 (отм.) от Закона за българските лични документи (загл. изм. ДВ, бр. 82/2009 г.) - забрана за напускане на Република България и неиздаване на паспорти и заместващи ги документи за срок от 2 г., считано от 7.07.2008 г. до 6.07.2010 г. Съдът е установил вярно релевантните за спора фактически обстоятелства. Видно от данните по делото с влезли в сила съдебни актове касаторката е осъдена в Р Австрия за извършени престъпления на територията на страната на лишаване от свобода и наказанията са изтърпяни. Репатрирана е в Р България и й е наложена забрана за пребиваване на територията на Р Австрия за срок от 10 години. С оглед тези обстоятелства е проведено административно производство по реда на чл. 74 и сл. от ЗБЛД за прилагане спрямо нея на ограничителна мярка, приключило с издаване на оспорената заповед по чл. 76, т. 5 (отм.) от ЗБЛД. Визираната разпоредба предвижда, че може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, които по време на пребиваването си в друга държава са извършили нарушения на нейното законодателство - за срок две години от получаване на официално писмо от Министерството на външните работи или на документите за принудително извеждане или експулсиране, посочващи извършеното нарушение, от компетентните органи на съответната държава. Съдът, след подробен анализ на изложените обстоятелства, точно е приел, че в случая са изпълнени елементите на фактическия състав на приложимата нормативна разпоредба. Достигнал е до правно обоснования извод, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Обсъдил е наведените доводи от жалбоподателката за незаконосъобразност на административния акт и аргументирано е приел същите за неоснователни. Неоснователно е релевираното оплакване в касационната жалба, че срокът на наложената забрана е прекомерен и освен това неправилно действието на мярката е по отношение на всички държави - членки на ЕС, а не само за територията на Р Австрия. На първо място по силата на законовата норма, срокът на действие на ограничителната мярка е 2 години и на следващо, както първоинстанционният съд правилно е приел, разпоредбата на чл. 76, т. 5 (отм.) от ЗБЛД не предвижда ограничението да важи само при напускане на страната за пътувания до държавата по местоизвършване на нарушенията. Противно на твърдяното в касационната жалба, мярката не противоречи на разпоредбата на чл. 2, т. 2 от Четвъртия протокол към ЕКЗПЧОС, тъй като общностното право допуска ограничение на правото на гражданите на свободно придвижване при необходимост да се гарантира обществения ред и защита правата и свободите на другите граждани. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,