Решение № 558 от 9.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 159/2008 г.

Решение № 558 от 9.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 159/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Х" АД, гр. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас (ОС) по гр. д. № 111/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба "Б" Е., гр. С. я оспорва като неоснователна. Ответникът Х. С. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, трето гр. о., като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от дружеството - касатор срещу ответниците иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК - за установяване правото на собственост на ищеца върху процесния имот с площ от 3 599 дка, възстановен на ответника С по ЗСПЗЗ с решение на ПК от 10.12.96 г. като изоставена нива в м. "А", землището на с. Ч. и прехвърлен от него на "Б" ЕООД. Същевременно имотът е включен в актувания за държавен през 1996 г. и впоследствие прехвърлен с приватизация на ищеца терен на къмпинг "Ч". Прието е, че не е установено правото на собственост на ищеца върху имота на релевираното основание - чл. 17а ЗППДОбП (отм.): да е бивш държавен (при недоказано отчуждаване от ТКЗС) и да е предоставен безсъмнено за стопанисване и управление на ТК "Б", преобразуван в ДФ и еднолично търг. дружество с държавно имущество "Х" ЕАД, а след приватизацията - в ищцовото АД със същото наименование. Поради неустановеност на правото на собственост на ищеца не са обсъждани доводите за липсата на предпоставките за възстановяване на имота в реални граници по ЗСПЗЗ - чл. 2, т. 3 и чл. 10б, и евентуално - за непротивопоставимостта на такова възстановяване на ищеца, в хипотезата на § 6, ал. 6 от ЗППДОП. Изводите на въззивния съд са законосъобразни и обосновани: Неоснователни са оплакванията на касатора, че е бил лишен от възможността да участва във въззивното производство, поради ненадлежно представляване - за заседанията пред въззивния съд ищецът е бил редовно призован, но не е изпратил представител. Попълването на делото с относими към спора доказателства (експертиза), според указанията на ВКС при първото му касационно разглеждане, е извършено от въззивния съд, поради което неоснователно е и оплакването за неизясненост на спора от фактическа страна Обосновано е прието, че не се установява с категоричност придобиването от държавата на земята, включена в терена на к. "Ч" през 1978 г. с отчуждаване или на друго основание, нито предаването й за стопанисване и управление от ТК "Б". Не е доказано още, че точно процесният имот е предоставен на търг. дружество при частичното (на съответна част от активите и пасивите - решение от 18.07.90 г. по ф.д. № 2697/90 г.) правоприемство между ТК, ДФ"Х" и "Х" ЕАД. Това води до неустановеност на предпоставките за придобиване правото на собственост върху имота от последното - като новообразувано дружество по см. и на осн. чл. 17а от ЗППДОбП и оттам - от ищеца, като негов правоприемник. Заповедта на председателя на Комитета по туризъм при МС от 27.01.95 г. за увеличаване на капитала на "Х" ЕАД с включване на парично оцененото право на собственост върху земята не конкретизира последната, нито е установено, че тя е държавна собственост (арг. от § 34 от ПЗР на ЗППДОбП, Дв, бр. 109/95 г.). Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.