Решение № 8607 от 18.9.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя С. Тодоров, за отмяна на осн. чл.239, т.1 и т.4 АПК на влязло в сила решение 5099/05.08.2021 год., постановено по адм. д. 6202/2019 год. на АССГ и решение 4079 от 28.04.2022 год. по адм. д. 11366/2021 год. на Върховния административен съд. Според искателя ново обстоятелство по смисъла на т. 1 на чл. 239 АПК, е решение от 22 декември 2010 год. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз, в контекста на мотивите на което и по специално т. 53 и т. 54 от тях, било видно, че "Електроразпределение Север" АД е имало възможност да осъществи защитата си по делото с юрисконсултите си, с които разполага, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Сочат се от искателя и мотивите в т. 56 от цитираното решение, според които националните юрисдикции трябва да намерят справедлив баланс като осигурят достъп до съд на молители, които се позовават на правото на Съюза, без да ги поставят в по - благоприятно положение в сравнение с други молители. Аналогични съображения били изложени и в мотивите на определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011 год. по дело F-55/08 DEP- т. 37 и т. 38. Според молителя е налице и основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, доколкото с влязло в сила решение 1349 от 31.01.2019 год. по адм. д. 12433 от 2018 год. на ВАС, състав на трето отделение, е отменено решение 5064 от 27.07.2018 год. по адм. д. 6455 от 2017 год. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв. (с ДДС), представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на Наказателно постановление НП-202 от 31.01.2015 год. и е отхвърлен изцяло предявеният иск за обезщетение. Според молителя, следователно, решение 1349 от 31.01.2019 год. на ВАС и решението на ВАС, чиято отмяна се иска, са две окончателни съдебни решения, които разрешават по различен начин идентични случаи. Случаят попадал в разрешението на Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 год. на ВАС по тълкувателно дело 4 от 2010 год., защото има пълен идентитет между двете дела, макар и претендираните обезщетения за вреди да се твърди да са причинени от различни отменени наказателни постановления (НП-202 от 30.01.2015 год. и НП- 210 от 30.01.2015 год.). Твърди се, че неправилното от двете решения е процесното, чиято отмяна се иска по следните съображения: правилно в мотивите на решение 1349 от 31.01.2019 год. по адм. д. 12433 от 2018 год. на ВАС, състав на трето отделение, е прието, че предявеният иск за обезщетение е неоснователен, защото доказателства за заплащането на разноски в процеса по оспорване на отмененото наказателно постановление са представени едва в процеса за обезщетение по ЗОДОВ. Това поставяло под въпрос наличието на причинна връзка между претендираните вреди и отмененото НП. Недопустимо, според молителя, е един и същ юридически факт да произвежда различни правни последици по аргумент и по аналогия с мотивите на решение на СЕС от 3 септември 2009 год. по дело С-2/08. Според молителя, неправилно в решенията, чиято отмяна се иска, КЕВР е осъдена да заплати разноски за адвокатски хонорар, заедно с начисления върху хонорара ДДС. Това разрешение противоречи според молителя на мотивите на решение на СЕС от 23.11.2017 год. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Както дружеството получател на адвокатската услуга, така и адвокатското дружество-доставчик са регистрирани по ЗДДС лица и за платения ДДС електроразпределителното дружество е имало право на приспадане на данъчен кредит, като тази сума не следва да се присъжда като съдебни разноски. Сочи се като съдебна практика в този смисъл приетото в определение 4677 от 22.04.2020 год. по адм. д. 10701/2019 год. на ВАС. Иска се уважаване на подаденото искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 АПК, алтернативно, на основание чл. 239, т. 4 АПК. В проведено на 09.02.2023год. съдебно заседание, молителят се представлява от ст. юрисконсулт Дуевски, който поддържа искането за отмяна и претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по молбата за отмяна "Електроразпределение Север" АД, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна и моли молбата да бъде оставена, без уважение. Подробни съображения излага в писмен отговор на молба за отмяна, постъпил по делото на 04.08.22 година. Иска присъждане на разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, преценява молбата като допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на изчерпателно посочените в чл. 239 АПК основания. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Посоченото в молбата за отмяна не попада в хипотезата на нормата. Решение от 22 декември 2010 год. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз не е "ново обстоятелство" или "ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Налице е и непротиворечива съдебна практика по този въпрос, част от която са - решение 14362 от 1.11.2013 год. по адм. д. 5290/2013 год., решение 1234 от 29.01.2014 год. по адм. д. 16054/2013 год. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия и др. Относно противоречието на решението, чиято отмяна се иска, с посочената съдебна практика на СЕС, като основание за отмяна, настоящият съдебен състав намира следното: С решение от 22.12.2010 год. по С-279/09 на Съда на Европейския съюз, съдът се е произнесъл по преюдициално запитване за тълкуване на принципа на ефективност, за да се изясни дали този принцип допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица. Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 т. 6 от АПК. С решение от 16.03.2006 год. на СЕС по дело С-234/04 Rosmarie Kapferer, Съдът е постановил, че "Принципът на сътрудничество, произтичащ от чл. 10 на ДЕС не налага на една национална юрисдикция да се отклони от разпоредби на вътрешния процесуален ред с цел да преразгледа едно съдебно решение, придобило сила на присъдено нещо и да го отмени, когато изглежда, че то противоречи на общностното право. " Не е налице и соченото основание по чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно чл.239, т.4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Самият молител поддържа в молбата си, че предмет на двете дела на АС, за едното от които се иска отмяна, са искови претенции за присъждане на обезщетения за вреди, причинени обаче при оспорването на различни наказателни постановления. Самото това твърдение, което е и доказано, е достатъчно, за да обоснове извод за липса на пълна идентичност в предметите на двете административни дела, по които са постановени влезлите в сила съдебни решения, за едното от които се иска процесната отмяна. Останалите доводи в искането съставляват касационни оплаквания за неправилност на атакуваните съдебни актове и касаят приложението на материалния закон, поради което не следва да се обсъждат в производството по Глава XIV АПК. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се отхвърли, а на ответника по молбата за отмяна се присъдят 600 лв. разноски за производството, съгласно представения списък и доказателства за извършването им. Възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия