Решение № 14081 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2015 г.
ВАСVII отделение21.12.2015 г.докладчик т Йовка Дражева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 27/16.03.2015 г. по адм. д. № 201/2014 г. по описа на АС - Силистра и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № РД-14-1815/28.11.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Силистра ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Силистра да заплати на Никола Игнатов Ченев, ЕГН: **********, направени по делото разноски в размер на 215 ( двеста и петнадесет ) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14081 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Никола Игнатов Ченев, с. Ситово, общ. Ситово, ул. "Трети март"23 срещу решение № 27/16.03.2015 г. по адм. д. № 201/2014 г. по описа на АС - Силистра. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди, че съдът е кредитирал писмени сведения на неучастващи в производството лица - Невяна Горанова и Гергина Иванова, които обаче не са дадени и приети по съответния процесуален ред, установен в чл. 44 АПК и въз основа на тези сведения е приел за доказано фактическото основание на оспорената заповед. Неправилно не е кредитирал свидетелските показания на същите лица в съдебно заседание, с които е доказано, че не са заплащали превоз. Иска присъждане на разноски по делото. Ответната страна директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Силистра, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Никола Ченев срещу заповед № РД-14-1815/28.11.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Силистра, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози му е наложена принудителна административна мярка, както следва: спиране от движение за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер СС 7174 СВ и отнемане на свидетелство за регистрация № 004419787 на лек автомобил, марка"Фолксваген Пасат", собственост на жалбоподателя; определено е място за домуване - наказателен паркинг "Русеви-91К -Керанка Русева" ЕТ - гр. Силистра, като разходите във връзка с домуването на превозното средство на паркинга са за сметка на жалбоподателя, а превозното средство се задържа до заплащането на горепосочените разходи. За да отхвърли жалбата съдът приема, че нарушението на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП е установено с акт за установяване на административно нарушение на Никола Игнатов Ченев. Водачът не притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на РБългария или лиценз за извършване на международен превоз на пътници - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, но на 28.11.2014 г. е извършвал възмезден превоз на цена от 3,50 лв. равна на цената на автобусния билет. Прието е, че заповедта е мотивирана, а нарушението доказано с писмените обяснения дадени от Невяна Стоянова Горанова и Гергина Димитрова Иванова - л. 29-30 от делото. Съдът не е ценил свидетелски показания на същите лица в съдебното производство с довод, че писмените обяснения са дадени в момент, когато не е съществувала практическа възможност за контакт с жалбоподателя и поради това не са повлияни от него. Обжалваният съдебен акт е неправилен. За прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр е необходимо установяване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Легална дефиниция на понятието "обществен превоз" се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтПр и представлява дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвПр, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Тежестта на доказване по по чл. 170, ал. 1 от АПК е на административния орган, който е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за възмездно извършване на услугата обществен превоз. Настоящата съдебна инстанция намира, че фактите, въз основа на които е административният орган е приложил принудителна административна мярка, не са установени с допустими доказателствени средства. Не е спазен чл. 44, ал. 2 и ал. 4 от АПК в административното производство, което в случая е съществено нарушение на процесуалните правила, основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. На л. 29 и 30 от делото са приложени обяснения от 28.11.2014 г. на две физически лица Невяна Стоянова Горанова и Гергина Иванова Димитрова, които на посочената дата са пътували с жалбоподателя. Техните сведения обаче не са приподписани от административния орган или от определен от него служител, които по чл. 44, ал. 4 от АПК да са уведомили лицата, че при оспорване на административния акт могат да бъдат разпитани като свидетели. В случая това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което се доказва в съдебната фаза. Невяна Стоянова Горанова и Гергина Иванова Димитрова са разпитани като свидетели и под страх от наказателна отговорност разказват подробно за обстоятелствата, при които е извършен превоз от жалбоподателя, с което е доказано, че превозът не е бил обществен . Показанията на свидетеля Тодор М. Маринов, управител на Ема Аутотранс" ООД, извършващо превоз в района на селата Ситово, Слатина, Добротица и Ирник, не се отнасят за конкретния случай на 28.11.2014 г., поради което не могат да бъдат ценени и обсъждани. От изложените факти е видно, че превозът не е бил обществен, т. е. с търговска цел и поради това приложената административна мярка по чл. 106а, ал. 1 от ЗАвП е незаконосъобразна. Решението на първоинстанционния съд е неправилно, следва да бъде отменено, като по същество оспорената заповед следва да бъде отменена. С оглед на изхода от делото и искането по чл. 143, ал. 1 АПК за присъждане на разноските по делото, съдът следва да осъди Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Силистра да заплати на Никола Игнатов Ченев направените по делото разноски. От доказателствата по делото е видно, че същите са в размер на 215, 00 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., платено в брой-л. 40, както и държавни такси за първа инстанция 10.00 лв. и за касационна инстанция 5.00 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на VII отделение
Цитирани разпоредби
3- чл. 170, ал. 1 АПК
- чл. 44, ал. 2 АПК
- чл. 106, ал. 1, т. 1