Решение № 2370 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 114/2018 г.

Решение № 2370 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 114/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране ( КЕВР) против решение № 1828 от 7.11.2017 г., постановено от Административния съд –Б. по адм. д. № 1654/17 година в частта, в която КЕВР е осъдена да заплати на "Водоснабдяване и канализация"ЕАД обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.05.2017 г. до окончателното й изплащане, от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № НП-3/29.09.2016 година, издадено от председателя на КЕВР, както и мораторна лихва върху присъдената главница за периода от 22.02.2017 г. до 21.05.17 г., а така също и разноски по делото в размер на 25 лева. С обжалваното решение КЕВР е осъдена да заплати на "Водоснабдяване и канализация"ЕАД обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.05.2017 г. до окончателното й изплащане, от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № НП-3/29.09.2016 година, издадено от председателя на КЕВР, както и мораторна лихва върху присъдената главница за периода от 22.02.2017 г. до 21.05.17 г., като искът за мораторна лихва е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 75,15 лева. Със същото решение КЕВР е осъдена да заплати на ищеца и разноски в размер на 25 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон – чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство – "Водоснабдяване и канализация" ЕАД чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище и писмени бележки. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е редовна, подадена е от страна по делото и в срока за касационно обжалване. По основателността й съдът приема следното: За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 3000 лева ведно със законната лихва върху тази сума, за претърпени имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, както и акцесорен иск за присъждане на мораторна лихва върху претендираното обезщетение за периода 22.02.2017 г. – 22.05.2017 година. Съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено НП-3/29.02.2016 г., издадено от председателя на КЕВР, с което на осн. чл. 35, ал. 1, във връзка с чл. 22 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги на "ВиК"ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева. Установено е също така, че в хода на съдебното производство по оспорването на НП, дружеството е представлявано от адвокат като за предоставената адвокатска услуга му е заплатено по банков път възнаграждение в общ размер на 3 000 лева. Съдът е посочил, че за ангажиране отговорността на ответника по иска следва да са налице три кумулативни предпоставки – отменен незаконосъобразен административен акт, вреда и причинна връзка между акта и вредата. Съдът е установил наличието и на трите предпоставки. При формиране на изводите си, съдът се е съобразил и с постановеното в едно тълкувателно постановление и две тълкувателни решения на върховните съдилища, както следва – тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., по т. д. № 2/14 г на ВКС и ВАС, тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/16 г. на ВАС. С. е отхвърлил възражението на ответника, че ищецът сам е допринесъл за увреждането, тъй като при наличието на юрисконсулти е ползвал адвокатска помощ, с аргумента, че всеки има право да ползва правна помощ и адвокатската защита не е обусловена от условия. Съдът е отхвърлил и възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции, посочвайки, че той се доближава до минималния размер за този вид дела. Съдът е уважил иска за мораторна лихва, приемайки, че от датата на отмяната на НП, която е 22.02.2017 г. до датата, предхождаща тази на исковата молба, такава се дължи върху главницата. Съдът е приложил чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, присъждайки на ищеца заплатената от него д. т. по делото. Съдът е посочил, че нормите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което на ответника не се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска. Решението на административния съд е частично неправилно. От събраните по делото доказателства се установяват фактическите констатации, направени от съда. Въз основа на установените факти и обстоятелства, съдът е формирал обосновани и правилни изводи. Установено е наличието на трите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1 ЗОДОВ. Съдът е отговорил правилно на всички възражения, направени от ответника. Съображенията на първоинстанционния съд, изложени във връзка с тези възражения, се споделят напълно от настоящия съдебен състав, което прави ненужно повтарянето им. Основателно, административният съд е отхвърлил и възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар при оспорването на НП, сравнявайки го с минималния размер за този вид дела, определен по реда на Наредбата за адвокатските възнаграждения. Неправилно е решението на административния съд в частта, в която е присъдена законната лихва върху главницата на обезщетението, считано от 22.02.2017 година, а не от датата на подаване на исковата молба. Едва с получаването на исковата молба, ответникът се поставя в забава за изпълнение на задължението за заплащане на претендираното обезщетение. Не е налице падеж на задължението преди това, поради което законната лива върху главницата на присъденото обезщетение следва да се дължи именно от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. По тези съображения следва да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която е присъдена законна лихва върху размера на обезщетението за периода от 22.02.2017 г. до 22.05.2017 година и в тази част претенцията следва да се отхвърли. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 Върховният административен съд