Решение № 21 от 4.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1635/2015 г.

Решение № 21 от 4.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1635/2015 г., III н. о., НК, докладчик председателя Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба от страна на частния обвинител и граждански ищец И. Й.. Обжалва се въззивна присъда № 47 от 27.10.15 г., постановена по ВНЧХД № 353/15 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С последната е отменена осъдителна присъда № 15 от 03.07.15 г. по НЧХД № 100/15 г. по описа на РС - гр. Панагюрище, вместо което подсъдимият С. Д. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК. В жалбата и допълнението към нея се сочат доводи, относими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се въззивната присъда да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Защитата на подсъдимия навежда доводи за неоснователност на жалбата. Иска присъдата на окръжния съд да се остави в сила. Прокурорът счита, че при постановяване на въззивния акт не са нарушени процесуалните правила и въззивната присъда е законосъобразна. Пледира същата да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид основанията и доводите, залегнали в жалбата и допълнението към нея, становищата на страните и постановените съдебни актове, намира следното: След отмяна на първоинстанционната присъда ОС - гр. Пазарджик е признал подсъдимия С. Д. за невиновен в това, че на 27.03.15 г. в [населено място], на годишно-отчетно събрание на Втора ловно-рибарска дружина е приписал на И. Й. престъпление, като е заявил, че е замесен в кражбата на ловното му куче, като клеветата е нанесена публично, поради което го е оправдал по повдигнатото му с тъжбата на Й. обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК. Отменил е присъдата в гражданско-осъдителната и част, като е отхвърлил предявения от Й. срещу Д. граждански иск за сумата от 2 500.00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като неоснователен. Произнесъл се е по направените по делото разноски. Оправдателната присъда е постановена на базата на юридически издържаното съображение, че липсва умисъл за клевета при основана на обективни факти увереност в истинността на изнесеното от Д., че тъжителят е замесен в кражбата на ловното му куче. Този юридически извод не е произволен, а е резултат на правилна оценка на събраните по делото доказателства. Последните установяват по безспорен начин фактите, че: ловното куче на Д. е било откраднато; обещанието на Й. в деня след отнемането да се обади на Д. ако получи информация за кучето; образуваното срещу неизвестен извършител досъдебно производство за кражбата; оперативната информация, събрана от свидетеля В. - полицейски служител, че кучето се намира у лица, с които Й. често контактува; отправеното до последния указание да се свърже с тези лица и да върнат кучето; предаването му още на следващия ден от Й. на В., вместо на Д., какъвто ангажимент е поел пред последния. Тези обективни факти са изградили и съответната увереност в истинността на изнесеното от Д. в присъствалите на проведеното на 27.03.15 г. годишно отчетно събрание на ловно-рибарското дружество "име", доколкото, след гласуване, двадесет и шест членове на дружеството са гласували за изключването на Й., един е бил против и осем са се въздържали. Акцентът в жалбата, че свидетелят В. е разяснил пред събранието, че се води досъдебно производство срещу неизвестен извършител, но няма доказателства Й. да е замесен в кражбата, не отговаря смислово на изнесеното от свидетеля в съдебно заседание на 27.1015 г. (л. 29 - 31, ВЧХД № 353/15 г.). Напротив, показанията на този свидетел навеждат към други фактически изводи, които са в подкрепа на субективната увереност от страна на Д. за съпричастност на частния тъжител в отнемането на ловното му куче. Посоченото води до извод, че при разглеждане на делото и постановяването на оправдателната присъда спрямо подсъдимия Д. не са реализирани касационните основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради което въззивният акт следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,