Решение № 5580 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12381/2019 г.

Решение № 5580 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12381/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директорът на Областна Дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Плевен, чрез процесуален представител юриск. Петрова, против решение № 452/02.08.2019 г., постановено по адм. д. № 1078/2018 г. по описа на Административен съд-Плевен, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 15/112/00132/04/01 от 01.11.2018 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие"-Плевен. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за допуснато смесване на производствата при издаване на АУПДВ, както и относно срокът в който е следвало да се подаде заявка за второ плащане. Претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – П. В., чрез адв. Денчева, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорения пред АС-Плевен АУПДВ е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 446 лева, представляваща второ плащане по Договор № 15/112/00132 от 29.12.2008 г. и Анекс І от 05.12.2011 г., и е установено в тежест на адресата задължение за възстановяване на получено държавно вземане в размер на 22 446 лева, представляващо получено първо плащане по същия договор. Фактическото основание за издаване на акта е неизпълнение на договорно и нормативно задължение по сключения с ДФ "Земеделие" договор по мярка 112 "Създаване на стопанство на млади фермери" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане в договорно и законово установения срок, окомплектована с всички изискуеми документи. Правното основание за издаване на акта са разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 3 и чл. 28, ал. 1, чл. 33, ал 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. /ред. В сила от 17.05.2013 г. / и т. 4. 7 вр. Т. 4. 4, б. "е", т. 4. 8, б. "а" от договора за финансова помощ, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 165 и 166 от ДОПК, чл. 20 а, ал. 1 от ЗПЗП. За да отмени посочения АУПДВ и върне преписката на административния орган с указания да се произнесе по заявлението на П. В. за второ плащане по сключения договор съдът е развил съображения, че обжалваният акт е издаден при съществено процесуално нарушение, както и в нарушение на материалния закон и на целта на закона. Мотивирал се е, че като с един акт е отказано напълно второ плащане по договора и анекса към него и едновременно е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, административният орган е смесил в едно две отделни производства – по произнасянето по заявлението за второ плащане и по издаване на АУПДВ за възстановяване на полученото първо плащане по договора. Посочил е, че издаването на мотивирана заповед по чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г. за одобрение или отказване на второ плащане след извършване на анализ за установяване на фактическо съответствие между одобрения и реализирания проект, е предпоставка за издаването на АУПДВ и то след влизането в сила на първия акт. На следващо място съдът е приел, че актът е издаден в нарушение на материалния закон, тъй като органът не е съобразил изменението на приложимата Наредба № 9/2008 г., с което се променя начинът на определяне на срока за подаване на заявката за второ плащане, в резултат на което неправомерно е отказал да приеме заявката на получателя на помощта. Съдът е приел и че с акта не е съобразена целта на закона. В тази насока е приел, че лицето е посетило ОД на ДФЗ – Плевен на 16.12.2013 г., когато е констатирано, че заявката, освен че е извън срока, не е окомплектована с всички изискуеми документи, но в нарушение на принципите на чл. 25 и чл. 26 от Наредбата лицето не е получило съдействие от служителите на ОД ДФЗ – Плевен за комплектоване на заявлението и отстраняването на пропуските. Бездействието съдът е квалифицирал и като нарушение на принципа на чл. 6 и чл. 9, ал. 4 от АПК. Приел е, че в случая не се касае за неспазване на договорно задължение от страната, а за липса на съдействие от органа. В заключение е приел за незаконосъобразен отказа за второ плащане по договора, мотивиран с неизпълнение на договорно и нормативно задължение, а именно неспазване на срока по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. за подаване на заявление за второ плащане в договорния и законов срок, окомплектовано с необходимите документи. Решението е правилно, при следните коригиращи мотиви: Съдът последователно е изследвал компетентността на издателя на оспорения акт и правилно и обосновано, в съответствие със разпоредбите на ЗПЗП и приложените доказателства, е определил, че актът е издаден от компетентен орган. Този извод се обосновава със съвкупната преценка на представените по делото Заповед 05-РД/286 от 01.02.2017 г. и Заповед 03-РД/1869 от 19.12.2012 г., съотнесени към чл. 20 а, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП в приложимата редакция ДВ, бр. 12 от 2015 г., като в първата заповед изрично е предвидено правомощието на директора на ОД ДФЗ и по мярка 112 "Създаване на стопанство на млади фермери" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Изложеното прави неоснователно въведеното от ответника с възражение в отговора на касационната жалба твърдение за нищожност на оспорения акт поради некомпетентност на издателя. Не се установява твърдяното от касатора нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение. Правилно съдът е съобразил изменението на Наредба № 9/2008 г. в частта, касаеща срока, в който ползвателят на помощта следва да подаде заявление за второ плащане. Както е посочено в решението, клаузите на договора и анекса са били съобразени с действащата към момента на сключването им редакция, впоследствие отменена, а с § 5 от ПЗР на Наредбата за изм. и доп. на Наредба № 9 (в сила от 17.05.2013 г.) е преуреден срокът, касаещ подаване на заявките за второ плащане по договори, сключени след 25.04.2008 г., какъвто е и настоящият. Видно от текста на Наредбата новите правила са приложими за заварените положения, като им е придадено обратно действие. Отнесено към конкретния спор, следва да се приеме, че срокът за подаване на заявка за второ плащане по Договор № 15/112/00132 от 29.12.2008 г. и Анекс І от 05.12.2011 г. започва да тече от момента на изтичане на срока по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, в случая 29.11.2013 г. (така както е уреден между страните в чл. 3, ал. 1 от процесния договор и анекса от 05.12.2011 г.) и изтича на 29.01.2014 г. Съответно с основни правни институти, обосновано съдът е счел, че уговореният между страните по-кратък срок, а именно 29.11.2013 г. следва да бъде заменен от законово предвидения. Аргумент за това е и общото правило на чл. 26 ЗЗД, който определя противоречието със закона като едно от основанията за недействителност, водещо до най-тежкия порок на договорите, а в случаи като процесния предвижда нищожната клауза да бъде заместена по право от повелителните правила на закона. Предвид изложеното, незаконосъобразно е прието неизпълнение от страната на договорно и нормативно задължение, изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане в договорно и законово установения срок, според административният орган 29.11.2013 г., окомплектована с всички изискуеми документи. Безспорно е установено, доказателства за това са налични и по делото, че ответната страна е посетила ОД ДФЗ гр. Плевен на 16.12.2013 г., с намерение да подаде заявка за второ плащане. Същата не е била приета с мотива, че е просрочена. Предвид изложеното по-горе и приетия краен срок 29.01.2014 г. за подаване на посоченото заявление, настоящата инстанция приема, че с явяването си на 16.12.2013 г. лицето е спазило срока за подаване на заявлението, поради което незаконосъобразно е било отказано приемането му. Настоящият състав намира за правилни изводите на съда в същия смисъл. Констатираното нарушение на материалния закон при определяне на крайния срок за подаване на заявка за второ плащане, довело и до издаване на процесния акт, е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната му като незаконосъобразен. Относно производството по издаване на оспореният акт, следва да се посочи, че правилно в мотивите си съдът е приел, че на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г. след преценка на резултатите от проверката по чл. 26 от Наредбата изпълнителният директор на РА одобрява или мотивирано отказва със заповед изплащането на финансовата помощ. В настоящия случай такава заповед не е издадена. Правилно съдът е приел, че основание за издаване на АУПДВ е влязла в сила заповед по чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Посочената заповед определя задължението, а неговото установяване предвид чл. 165 от ДОПК се извършва с акт за установяване на публично държавно вземане, който представлява изпълнително основание и има изпълнителна сила. При липса на издадена и влязла в сила заповед, не е налице и основанието по чл. 33 от Наредбата за издаване на АУПВД за събиране на платената сума по договора. За пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че настоящият състав не споделя изводите на съда за несъобразяване действията на администрацията с изискванията за добросъвестност и съдействие на заявителите. Принципно правилни са мотивите на съда за съществуващото по силата на чл. 25, ал. 2 и чл. 26, ал. 2 от Наредба 9/2008 г. задължение за служителите в териториалното структурно звено на ДФЗ да укажат с писмено изложение липсите и нередовностите в комплекта документи, придружаващи заявката. Това, обаче, е валидно за случаите, когато заявлението е подадено в срок и органът го приеме за обработване. В случая, органът е счел че заявлението е просрочено и не го е приел. Независимо от това, е бил съставен контролен лист, подписан от лицето, в който са отбелязани липсващите документи, поради което може да се приеме, че лицето е било запознато с пропуските в окомплектоването на заявлението. Предвид, обаче, че според органа лицето е пропуснало срока, определен като 29.11.2013 г., за подаване на заявката, не е сметнал за необходимо да изпълни описаните по-горе нормативно определени задължения. В подкрепа на това разбиране на настоящата инстанция е и адресираното до лицето становище от 12.03.2014 г., изпратено от органа в отговор на подадена от лицето молба с дата 21.02.2014 г. за приемане на заявката, с приложен комплект документи, в което становище, освен синтезиране на предходната констатация за пропуснат срок и непълнотата на документите, е посочено като заключение, че "представянето на пълен комплект от изискуемите документи извън нормативно определения срок, няма да доведе до приемане на заявка за второ плащане. " По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Ответника по касация не е сторил разноски по делото, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,