Решение № 14299 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4796/2013 г.

Решение № 14299 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4796/2013 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Минерални бани, с. Минерални бани, обл. Хасково, представляван от председателя Мехмед Шакир, подадена чрез адв. Влахов, срещу решение № 53 от 21.02.2013 г., постановено от Административен съд - Хасково, по адм. дело № 415/2012 г., с което е обявена нищожността на решение № 434 от 23.08.2010 г. на Общински съвет - Минерални бани, взето с протокол № 38 от заседание на Общинския съвет, проведено на 23.08.2010 г. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване /ЗСН/, чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите /ЗК/ и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, необоснованост и постановено в нарушение на процесуалните правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на решението на Общински съвет - Костенец. Ответникът по касационната жалба - Окръжна прокуратура - Хасково не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на оспорения административен акт, административният орган не е съобразил приложимата редакция на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, съгласно която не могат да бъдат отдавани под наем обекти - публична общинска собственост, подлежащи на концесиониране, между които са и язовирите, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК и чл. 19, б. "в" от ЗВ. Намира също така, че в конкретния случай не са налице и изключенията по § 3 и § 4 от ПЗР на ЗСН, доколкото липсват регистрирани сдружения за напояване на територията на общината, отдадените под наем язовири са предимно за рибовъдство, както и няма съгласуване с надзорния орган - Министъра на земеделието и храните. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред Административния съд - Хасково се е развило по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Хасково против цитираното решение на Общинския съвет - Минерални бани, с искане за прогласяване на неговата нищожност. Съдът е събрал относимите и допустими доказателства, включително и съдебно - техническата експертиза по делото, които е обсъдил и е установил правнорелевантните факти по спора. Не е имало спор между страните, че с протестираното решение на Общинския съвет - Минерални бани, прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във връзка с чл. 14, ал. 7 от ЗОбС и чл. 13 от Наредбата за общинската собственост, ОбС - Минерални бани е дал съгласие за отдаване под наем чрез публичен търг с явно наддаване на имоти публична общинска собственост, представляващи шест язовира, подробно индивидуализирани в решението. За да обяви нищожност на процесното решение на общинския съвет, съдът е приел, че то е постановено при липса на материална компетентност на общинския съвет за отдаване под наем на имоти - публична общинска собственост, подлежащи на концесиониране, както и в противоречие с материалния закон, тъй като правното основание, послужило за приемане на оспореното решение не е налице. Съдът е посочил и по делото не се спори, че имотите са публична общинска собственост. Предвид този статут и съобразно разпоредбата на чл. 20 от Закона за водите, управлението на водните обекти, публична общинска собственост се извършва само чрез отдаването им на концесия. Законът за водите е специален закон, който регламентира реда за управление и разпореждане с водните обекти, публична общинска собственост, изключващ отдаването им под наем. В чл. 11, ал. 1 от ЗОбС е предвидено отдаването под наем на този вид обекти, само когато в специален закон е предвидено това, какъвто не е процесния случай. Ето защо по отношение на визираните обекти са приложими нормите на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите и обектът не следва да се отдава под наем по реда на ЗОбС. Първоинстанционният съд е обсъдил и приложението на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, посочена като правно основание за издаване на акта на Общинския съвет, като е преценил, че текстът изрично изключва от режима на обектите, публична общинска собственост, които могат да се отдават под наем по посочения ред, тези подлежащи на концесиониране, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК. С тези аргументи Административният съд - Хасково е счел, че оспореното решение на Общинския съвет - Минерални бани е издадено при липса на законова материална компетентност, както и при съществено нарушение на материалния закон - чрез посочване на правно основание, което е неприложимо и е обявил решението за нищожно. Така постановеното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Неоснователно е възражението на касатора за неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд точно е тълкувал и приложил разпоредбите на Закона за водите, респ. Закона за концесиите, които са специални по отношение на Закона за общинската собственост. Безспорно е установено по делото, че процесните обекти - язовири са публична общинска собственост, като за тях по делото са приложени Актове за публична общинска собственост, имащи удостоверителен характер и представляващи годно доказателствено средство относно статута и правото на собственост на индивидуализираните в тях обекти. Не са налице и доказателства посочения обект да попада в кръга на обектите по § 4 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може да бъдат отдадени под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОС, след съгласуване с надзорния орган, съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСН. В тази връзка следва да се има предвид, че § 4 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване е съобразен с чл. 12, ал. 4 ЗОбС, във вр. с чл. 14, ал. 7 от същия закон. След изменението, публикувано в ДВ, бр. 15 от 2011 г. на горната разпоредба, ограниченията за отдаване под наем на имоти публична общинска собственост е отпаднало, но решението на общинския съвет е взето през 2010 г. и следователно е трябвало да се приложи по стария ред. Правилно съдът е преценил, че в конкретната хипотеза е приложим чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, по силата на който обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. В чл. 19 от Закона за водите /редакция от ДВ, бр. 34/2001 г./ са посочени кои точно води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения са публична общинска собственост и измежду тях попадат и язовирите съгласно т. 4, б. "в", за което обстоятелство всъщност не се спори. От този закон и по-конкретно от разпоредбата на чл. 20 следва, че такива обекти се предоставят на концесия от общинския съвет. Не е налице предвиденото изключение за язовири, респ. микроязовири по чл. 13, т. 1 от ЗВ /с комплексен и значим характер/ и включени в имущество на търговски дружества или на сдружения за напояване, защото такива доказателства по делото няма нито пред първата инстанция, нито са представени в касационното производство. В този смисъл позоваването на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН) е неотносимо и възражението в касационната жалба на Общински съвет - Минерални бани е неоснователно. Протестираното решение на Общинския съвет - Минерални бани е основано на чл. 14, ал. 7 от ЗОС и няма данни процесният язовир да е предназначен за напояване, за да е била длъжна общината по § 3 от ПЗР на ЗСН да предаде владението им на сдружения за напояване. Няма данни и за постъпило искане по реда на нормата на § 3 от ПЗР на ЗСН. Няма никакви доказателства и за образуване на сдружения за напояване, които съгласно чл. 2 от ЗСН са доброволни организации на физически и юридически лица, които чрез взаимопомощ и сътрудничество в интерес на членовете си и в обществен интерес извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на определена територия /територия на сдружението/, в качеството им на юридически лица, учредени и регистрирани по реда на този закон. В случая е без значение дали имотите са били в имуществото на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а е необходимо язовира да е предназначен за напояване и да има положително съгласуване с надзорния орган. Противно на твърденията в касационната жалба, от оспореното решение на ОбС не става ясно за каква дейност язовирите се отдават под наем, не е налице и съгласуване с надзорния орган. По изложените по - горе съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението в касационната жалба, че са били налице материалноправи предпоставки както за отдаване на язовирите под наем чрез търг, така и за предоставянето им на концесия. Както вече се посочи, Закона за водите, респ. Закона за концесиите, са специални по отношение на Закона за общинската собственост и изключват приложението му. Неоснователно е и твърдението, че дори и да са допуснати нарушения в условията и процедурата за предоставяне на язовирите под наем, то това нарушение не е такова, че да обоснове неговата нищожност. В конкретния случай не се касае до нарушение в процедурата по отдаване под наем чрез търг на обект - публична общинска собственост, а до пълна липса на правно основание за отдаване под наем, което нарушение води до нищожност на постановения административен акт. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение