Решение № 2845 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8599/2016 г.

Решение № 2845 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8599/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър обжалва Решение № 221/10.06.2016 г. на Административен съд – Перник по адм. дело № 23/2016 г., с което, по жалба на Й. К. Б., е отменена Заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и регистри за землището на [населено място] в частта й относно кадастралния регистър на поземлен имот с идентификатор № 61577.505.3197 и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът Й. К. Б., чрез адв. Добрева, е на становище за недопустимост на касационната жалба, евентуално – за нейната неоснователност.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срок и от надлежна страна. Противно на възражението на пълномощника на ответника, предвидената в действащата към момента редакция на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР необжалваемост на заповедта за одобряване на КККР е свързана с преценката относно правото да бъде съдебно оспорен административния акт, а не със съществуването на правото на касационно оспорване срещу съдебното решение по законосъобразността му, което следва от чл. 210, ал. 1 от АПК.

При извършената по повод на касационната жалба служебна проверка по чл. 218, ал. 2 във връзка с чл. 209, т. 2 от АПК касационната инстанция констатира недопустимост на оспореното решение.

1. а. Отменената от съда заповед е издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР и с нея са одобрени първоначални КККР за землището. С изменението на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР (обн. в ДВ, бр. 57 от 2016 г., в сила от 26.07.2016 г.) се изключи възможността за обжалване на административните актове с посочения предмет. Разпоредбата е от процесуален характер и при липсата на изрично правило, преодоляващо незабавното й действие, тя е приложима и за висящите съдебни производства, образувани по жалби срещу заповеди по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР.

б. Неотносим към допустимостта на разгледаното от административния съд оспорване е § 34 от ПЗР на ЗИДЗКИР, тъй като той урежда довършването по досегашния ред на започнатите към момента на влизане в сила на ЗИД от 2016 г. производства по създаване на КККР, т. е. на административните, а не на съдебните производства. Преходната разпоредба е специална и изключителна и затова не може да се тълкува разширително, съответно – да бъде приложен реда по стария закон и към приключването на производствата по съдебното оспорване на административните актове.

1. Допустимостта на съдебното производство е дължим обект на служебна проверка до момента на приключването му, вкл. и от касационната инстанция. По тази причина без правно значение за последиците спрямо атакуваното съдебно решение е факта, че правото на жалба е отречено от закона след момента на постановяване на съдебния акт. Въведената необжалваемост на заповедта е отрицателна процесуална предпоставка на съществувалото до промяната в закона право на оспорване и основание по чл. 159, т. 1 от АПК за прекратяване на образуваното по повод на упражняването му съдебно производство.

1. Изложеното мотивира касационната инстанция да обезсили атакуваното решение в неговата цялост (и по отношение на присъдените от административния съд разноски в полза на оспорващия, доколкото те са резултат от изхода на спора пред първоинстанционния съд) и да прекрати делото в съответствие с правомощието си по чл. 221, ал. 3 от АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение