Решение № 4335 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2687/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Първата е подадена от Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния представител срещу решение №23 от 08.01.2026г., постановено по административно дело №571 по описа за 2025 година на Административен съд София област, с което е отменено решение № 422 от 17.04.2025 г. по преписка № КЗК/667/2024 г. по описа на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията и че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 102 от Договора за Функционирането на Европейския Съюз от „Енерго-Про Продажби“ АД с ЕИК 103533691 и „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД с ЕИК 201398872, и двете със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, във връзка с предоставения срок за прекратяване на договорите с клиентите, които са отказали предложеното увеличение на цената за доставка на електроенергия и е върната преписката на Комисията за защита на конкуренцията за произнасяне с ново решение съобразно задължителните указания дадени в съдебното решение. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл..209 т.3 от Административнопроцесуалния кодекс. Развиват се подробни доводи в касационната жалба и се иска отмяна на обжалваното решение като се постанови решение по същество и се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на направените разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Втората е подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна и „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕАД, гр. Варна, чрез процесуалния представител адвокат Величков срещу същото решение на Административен съд София област, по същото административно дело. Развиват се подробни доводи за неправилност с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от Административнопроцесуалния кодекс. Излагат се подробни доводи в касационната жалба е си иска отмяна на съдебният акт и оставяне на сила решението на Комисията за защита на конкуренцията. Претендира се присъждане на разноски за настоящата и първа инстанция. По делото е постъпил отговор от 16.02.2026г. от „Фантастико Груп“ ООД, гр. София, в който се поддържа правилност на решението на първата инстанция и неоснователност на оплакванията в касационните жалби. Излагат се подробни доводи и се иска решението на Административен съд София област да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция. Производството пред Върховният административен съд е проведено с участието на прокурор от Върховната касационна прокуратура, който дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 от Административнопроцесуалния кодекс, преценява следното: Касационните жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество, същите са със съвпадащи оплаквания и искания, по които следва да бъде прието, че са неоснователни, по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 422 от 17.04.2025 г. по преписка № КЗК/667/2024 г. по описа на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията и че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 102 от Договора за Функционирането на Европейския Съюз от „Енерго-Про Продажби“ АД с ЕИК 103533691 и „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД с ЕИК 201398872, и двете със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, във връзка с предоставения срок за прекратяване на договорите с клиентите, които са отказали предложеното увеличение на цената за доставка на електроенергия. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по искане на „Фантастико Груп“ ООД за установяване на евентуално извършено нарушение от посочените дружества по чл.21 от Закона за защита на конкуренцията и чл.102 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Съдът е разгледал оплакванията за господстващо положение на двете дружества, на жалбоподателя в инстанцията по същество и е приел, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила. Посочил е от фактическа страна, че липсва необходимият функционален анализ на икономическите, клиентските и поведенческите връзки между тях, не било направено изследване на степента на припокриване на клиентските групи, свободния пазар. Съдът е приел за установено, че групата на Енерго Про участва и на двата пазара на доставка на електрическа енергия от Доставчик от последна инстанция и пазарът на доставка на електроенергия по свободно договорени цени и е налице една и съща по същество икономическа дейност – снабдяване на крайни клиенти с електрическа енергия. И тъй като Комисията за защита на конкуренцията не е изследвала взаимната обусловеност на двата пазара и въздействието върху конкуренцията, е отменил акта и е върнал преписката за нови преценки. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, както и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдебният акт е и в достатъчна степен обоснован. Не са налице основания по чл.209 т.3 от АПК за отмяна. Касационните оплаквания и в двете касационни жалби се свеждат до несъгласие с постановения резултат, без да се сочат конкретни процесуалния нарушения, които биха опорочили акта и наложили производството да бъде върнато за ново разглеждане, както и конкретни нарушения на материалния закон, тъй като не е налице спор по приложимите норми. Съдът е мотивирал акта си и по отношение на фактите и по отношение на правните изводи, в достатъчна степен, за да е налице яснота по направените краен извод и резултат. Правилно е приетото, че Комисията за защита на конкуренцията не е изследвала достатъчно връзката и взаимната обусловеност между двата пазара, които на практика гарантират непрекъснатостта на снабдяването и поставят клиентите в обективна зависимост от групата на Енерго-Про на лицензионната ѝ територия, не е обсъдила дали позицията на Енерго-Про на пазара на ДПИ му позволява да влияе върху поведението на клиенти, преминаващи или действащи на свободния пазар, по начин, недостъпен за конкурентните търговци. В резултат на това, Комисията е пропуснала да анализира дали поведението е способно да изкриви конкуренцията, в резултат на това, че клиентите на ДПИ са поставени в положение на икономическа зависимост и поведението на Енерго-Про влияе върху условията, при които тези клиенти навлизат на свободния пазар, както и дали това създава асиметрия между Енерго-Про и останалите търговци. Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл.21 от Закона за защита на конкуренцията, е обективно и обхваща поведение, което е способно да повлияе върху конкурентната структура на пазара, като ограничи избора на клиентите, възпрепятства достъпа на конкуренти или укрепи господстващото положение. Съдът е дал подробни и ясни указания какви данни следва да бъдат събрани отново от административния орган при постановяване на новия акт, които не следва да бъдат повтаряни в настоящето производство. Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски, но такива по списък не са представени. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение