Решение № 7691 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12545/2011 г.

Решение № 7691 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12545/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Димитров" ООД, гр. Плевен, чрез процесуалния му представител - адв. Петров, против Решение № 233/13.07.2011 г. по адм. дело № 1093/2010 г. на Административен съд - Велико Търново, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез пълномощника му - ст. юрисконсулт Иванов, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Димитров" ООД, против РА № 1001772/2.09.2010 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 506/10.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта му, с която на дружеството за данъчни периоди м. 01.2007 г. и м. 01.2010 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, в размер на 173 722.56 лв. и са определени лихви, в размер на 49 135.69 лв. и в частта по ЗКПО са му определени задължения за корпоративен данък, както следва: за 2006 г., в размер на 16 343.40 лв. и лихви в размер на 7458.95 лв.; за 2007 г. данък в размер на 1630.68 лв. и лихви в размер на 508.16 лв. и за 2008 г. данък в размер на 1464.60 лв. и лихви в размер на 233.90 лв. За да отхвърли жалбата срещу РА, в частта му по ЗДДС, съдът е приел, че по издадената от "Мони - МСД - М" ЕАД на жалбоподателя фактура № 1/3.01.2007 г., не са налице основания за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, поради липсата на реална доставка и поради това, че фактурата, като данъчен документ не отговаря на изискванията на чл. 115 от ЗДДС, по аргумент от чл. 71, т. 1 от ЗДДС. По отношение на другата фактура № 8/4.01.2010 г., издадена от "Десизо Монни" ООД, е приел, че същата е на основание протокол във връзка с договор за съвместна дейност между жалбоподателя и издателя, който е договор за гражданско дружество по чл. 357 и сл. от ЗЗД, при който двете дружества действат за постигане на една обща цел - налагане на търговските марки на жалбоподателя на българския пазар и не може да се приеме, че последният е получател на тези услуги, тъй като в едно гражданско дружество приходите и разходите се разпределят между съдружниците, при което единия не е само получател, а другия доставчик. Поради това и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит и по тази фактура. В частта по ЗКПО за 2006 и 2007 г. съдът е приел, че с РА законосъобразно е увеличен финансовият резултат на ревизираното дружество с неотчетените приходи от лихви по безлихвени заеми на "Пик България" АД и на Димитър Лазаров Мицаркин, на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО /отм. в сила за 2006 г./ и чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО /за 2007 г./, в размер на 10 % годишно върху заетите суми, представляваща пазарна лихва, по смисъла на § 1, т. 29 от ПЗР на ЗКПО (отм.). На основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) е приел, че законосъобразно с РА е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2006 г. и със сумата 41 682.04 лв. общо по фактури № 2/20.01.2006 г. и № 3/25.01.2006 г., издадени от "Риал Истейтс БГ" ЕООД, тъй като са нарушени принципите на съпоставимост на приходите и разходите и текущото начисляване. За да приеме, че разходите на жалбоподателя по двете фактури са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство и че не е налице фундаментална грешка в счетоводството, съдът се е позовал на неоспореното заключение на съдебно-икономическата експертиза и на влезлия в сила РА № 1502406/19.12.2006 г. за извършена ревизия на жалбоподателя по ЗКПО (отм.) за период 2005 г., като установените с РА задължения не подлежат на корекция. Съдът е отхвърлил жалбата и по отношение увеличения финансов резултат за 2008 г. от непризнати разходи по чл. 26, т. 1 от ЗКПО, по фактури № 10290/17.12.2008 г. и № 10080/1.12.2008 г., издадени от "Турист Сервиз Холдинг" АД, с предмет хотелско настаняване, като е приел за доказано от органа по приходите, че тези разходи не са свързани с дейността на дружеството и че същите не са документално обосновани. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения РА, в частта му по ЗДДС и ЗКПО, потвърдена от директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново. В частта по ЗДДС: В тази част касационната жалба е неоснователна. Не са налице поддържаните от касатора основания за отмяна на обжалваното решение. С него при подробен анализ на събраните доказателства и установените въз основа на тях факти, съдът е извел законосъобразни правни изводи за законосъобразност на направения отказ от право на приспадане на данъчен кредит по ф-ра № 1/3.01.2007 г., на стойност 105 321.60 лева и по ф-ра № 8/4.01.2010 г., на стойност 68 400.96 лв. От данните по делото е установено, че по първата фактура предмет на доставката е ушиване на сака, панталони, жилетки и палта, на основание сключен договор за ишлеме от 2.01.2006 г. между доставчика - "Мони - МСД - М" ЕАД и касатора. Предмет на договора за ишлеме е изработването на мъжки и дамски сака и панталони, без жилетки и палта. С Анекс към този договор от 5.01.2006 г. е уговорено, че цените за извършване на услугата по основния договор, могат да бъдат коригирани, чрез издаване на фактура от доставчика на получателя. С Протокол от 31.01.2007 г. страните по договора постигат съгласие за увеличение на договорената цена за ушиване на посочените артикули с 1 лв., за п-да 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г. С издадената фактура цените са увеличени, на основание този протокол, въпреки, че към датата на издаването й, протокола не е съществувал. При тези данни правилни са изводите на съда, че фактурата не обективира реални доставки, поради несъответствието й с договора, както и с чл. 115, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС за документална обоснованост. Тъй като с нея е извършено увеличение на данъчната основа, доставчика е следвало да издаде дебитно известие, което не е сторено. Поради това, както органа по приходите, така и съдът законосъобразно са приели, че издадената фактура не обективира реална доставка на услуги и че същата не е годен данъчен документ за удостоверяването им, с оглед на което отказаното право на данъчен кредит на касатора, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 9 от ЗДДС и чл. 71, т. 1 от ЗДДС се явява законосъобразно. Такова е и отказаното право на данъчен кредит по втората фактура, с предмет посреднически услуги по договор за съвместна дейност от 1.07.2008 г. с издателя й - "Десизо Монни" ООД. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на решаващия съд относно характера и правните последици от сключения договор за съвместна дейност, квалифициран правилно като договор за гражданско дружество по чл. 357 и сл. от ЗЗД, при който е налице обединение на правни субекти /в случая търговци/ за постигане на общ стопански резултат- налагане на търговските марки, собственост на касатора, на българския пазар. При тази форма на организация, и двамата съдружници се явяват получатели и доставчици едновременно, тъй като участват съобразно дела си в приходите и разходите от дейността им. Поради това законосъобразно е прието, че по издадената фактура касаторът не се явява получател на услугите, по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и не са налице основанията на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за упражняване на правото на данъчен кредит. Като законосъобразно в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила. В частта по ЗКПО: Съдът е приел увеличението на финансовия резултат на "Димитров" ООД за 2006 г. и за 2007 г., на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, вр. с чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 3 от ЗКПО /отм. но в сила за 2006 г./ и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗКПО /за 2007 г./, с неотчетените приходи от лихви по безлихвени заеми на "Пик България" АД /за 2006 г. и за 2007 г./, в размер на 62 000 лв. и на 16 306.85 лв. и на Димитър Лазаров Мицаркин за 2006 г., в размер на 5273.97 лв. Размерът на пазарната лихва е определена на 10 % годишно върху заетите суми, при отчитане условията на пазара и уговорени лихвени проценти по други договори за заем отпуснати от касатора на "Десизо Монни" ООД за 2007 г., както и такива по отпуснати кредити, за сектори-нефинансови предприятия и домакинства за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. По делото е установено, че този процент пазарна лихва не е оспорен от касатора. Последният оспорва увеличението на финансовия резултат с приходите от лихви по отношение на обявеното в неплатежоспособност и несъстоятелност дружество "Пик България" АД, с доводи, че лихви не се дължат, на основание изключението по чл. 23, ал. 2, т. 21 от ЗКПО. Според него, след 14.01.2005 г. - датата от която е обявена неплатежоспособността на този длъжник, лихви не се дължат, а не след 6.04.2007 г. - датата на заличаването му, както е приел съда. По спорния въпрос настоящият състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, а именно, че лихви се дължат до датата на заличаване на длъжника като търговско дружество, а не от датата на обявяването му в неплатежоспособност, тъй като до датата на заличаването му длъжника продължава да съществува в правния мир като правен субект, носител на права и задължения. Поради това и на основание визираните по-горе материални данъчни норми, правилно е прието, че с уговорките за безлихвени заеми, отличаващи се от пазарната лихва към момента на сключване на сделките, касаторът е извършил отклонение от данъчно облагане, което обуславя увеличение на финансовия резултат за съответните периоди - 2006 г. и 2007 г., с посочените по-горе суми като приходи от лихви. Неоснователно е оплакването в касационната жалба и по отношение извършеното с РА увеличение на финансовия резултат на "Димитров" ООД за 2006 г. с извършените разходи по фактури № 2/20.01.2006 г. и № 3/25.01.2006 г., издадени от "Риал Истейтс БГ" ЕООД, на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). Съобразно данните по делото и заключението на съдебно-икономическа експертиза, тези разходи са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не е налице твърдяната от касатора фундаментална грешка в счетоводството за приложение на чл. 29б от ЗКПО (отм.), за извършване на корекция, поради което извършеното увеличение на ФР от органа по приходите и от съда за 2006 г. със сумата 41 682.04 лв., правилно е обосновано с приложението на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). Касационната жалба е неоснователна и по отношение извършеното увеличение на финансовия резултат за 2008 г., на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, с извършени разходи, несвързани с дейността на "Димитров" ООД, по фактури № 10290/17.12.2008 г. и № 10080/1.12.2008 г., издадени от "Турист Сервиз Холдинг" АД, с предмет - хотелско настаняване. Настоящата инстанция, съобразно данните по делото, споделя изцяло изводите на решаващия съд, за отсъствие на документална обоснованост на тези разходи и че същите са във връзка пътуване и командировка на управителя на дружеството до Мексико, свързани с дейността на дружеството. Освен Заповедта за командировка от 29.12.2008 г., която е след, а не преди издаване на фактурите, липсват други документи, в подкрепа на тези твърдения. Налице са разходи за които липсва документална обоснованост, по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, поради което правилно тези разходи не са признати за данъчни цели и с тях е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2008 г. От изложеното следва, че обжалваното решение и в частта по ЗКПО се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. С оглед този резултат по касационната жалба и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част, в размер на 5459.89 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение