Решение № 6753 от 7.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Г. Динчев, срещу Решение 284/08.07.2021 г., постановено по адм. дело 196/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което по жалба на Цветница ООД е изменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-84-0080187/10.03.2021 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП, като срокът на определената мярка е намален от 14 (четиринадесет) на 3 (три) дни. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът аргументира законосъобразност на процесната Заповед, като счита, че същата е мотивирана в достатъчна степен относно срока на мярката. Счита, че административният съд е допуснал нарушение на чл. 169 от АПК, тъй като е следвало да извърши преценка дали органът, издал акта, е разполагал с оперативна самостоятелност, но не и да изменя срока на мярката. Излага твърдения, че определеният 14-дневен срок на наложената ПАМ не нарушава принципа за съразмерност, заложен чл. 6, ал. 5 от АПК, като същата отговаря на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение. В условия на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Цветница ООД, надлежно уведомен, не взема становище относно основателността на касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Стара Загора е била ЗНПАМ ФК-84-0080187/10.03.2021 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП, с която на Цветница ООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект арт магазин, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Цар Иван Шишман 54, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за 14 (четиринадесет) дни за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а във вр. с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на Заповедта е извършена проверка на търговския обект на 02.03.2021 г., при която приходните органи са извършили контролна покупка на услуга копиране и подвързване на книга Ръководство за упражнения по бубарство на обща стойност 6,40 лв., платени в брой преди легитимация. За покупката не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация фискално устройство в обекта, нито бележка от кочан за ръчни касови бележки, която констатация е потвърдена при отпечатване на дневен финансов отчет от фискалното устройство. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка на основание чл. 50 от ДОПК, подписан без възражения от служител в обекта. При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка за законосъобразност на административния акт съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити, при наличие на материалноправната предпоставка, предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, тъй като от доказателствата по делото е видно, че нарушението безспорно е извършено. Решаващата инстанция е приела още, че актът е мотивиран в достатъчна степен, като не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като същият съответства на законовите цели. По отношение на определения в Заповедта за налагане на ПАМ срок на мярката, съдът е преценил, че същият се явява прекалено дълъг, като е изложил мотиви, че органът не е съобразил ниската стойност на стоката, за която не е издадена касова бележка, липсата на данни за предходни нарушения, както и липсата на разлика между касовата наличност и тази според фискалното устройство. Поради това, по реда на чл. 172, ал. 2 АПК е изменил заповедта в частта ѝ, определяща срока на действие на ПАМ, намалявайки го от 14 дни на 3 дни, като се е позовал на съдебна практика. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. При констатиране на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС органът по приходите налага ПАМ, като в този случай действа при условията на обвързана компетентност. В константната си практика ВАС приема, че при определяне на срока на принудителната мярка, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. При това положение законът не предоставя на съда правомощие да се произнесе вместо органа, когато прецени, че срокът е прекомерно дълъг (в този смисъл Решение 11465/27.09.2018г., постановено по адм. дело 3490/2018 г. на ВАС; Решение 12313 от 01.12.2021 г. по адм. д. 4778/2021 на ВАС;). Първоинстанционният съд е имал две възможности или да отмени изцяло акта, ако прецени, че срокът е определен в нарушение на чл. 169 АПК, или да отхвърли жалбата, ако сметне, че оспореният акт, включително и в частта за определения размер на мярката, е законосъобразен. Предмет на оспорване в конкретния случай е само частта на първоинстанционното решение, с която срокът е намален от 14 на 3 дни. За да намали срока, съдът неправилно е приел, че макар същият да е съразмерен по смисъла на чл. 6, ал. 5 от АПК, то степента на обществена опасност на деянието не е достатъчно висока. В настоящия случай нарушението на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол. Последният, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14 дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност, като настоящият касационен състав намира, че определеният 14-дневен срок на ПАМ е съразмерен спрямо извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, като Заповедта е мотивирана в достатъчна степен, за да бъде възможно осъществяване на съдебен контрол. Органът е изложил подробно мотиви относно продължителността на мярката, като е съобразил местоположението на обекта на комуникативно място с висок човекопоток, в супер център, срещу Агенция по вписванията; работно време от понеделник до петък от 09:00 ч. до 18:00 ч.; големина на обекта около 40 кв.м.; предлагането на разнообразни стоки и услуги с широк ценови диапазон с възможност за реализиране на значителни обороти. Не могат да бъдат споделени мотивите на административния съд, според които степента на обществена опасност на деянието не е достатъчно висока. Спазването на фискалната дисциплина се състои от широк кръг задължения, възложени в тежест на субектите, които задължения са разнообразни, като могат да са както водещи до загуби за бюджета, каквото е налице в случая, така и такива относно неспазване на предписания ред. Законодателят изрично е предвидил, че при допуснато нарушение на чл. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, органът налага ПАМ, т.е. очевидно степента на обществена опасност е съобразена като достатъчно висока, за да обуслови необходимост от налагане на принудителна мярка. Налагането на ПАМ при нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. цели както търговецът да бъде лишен от възможност да осъществява своята дейност по начин, който не отговаря на нормативните изисквания, така и същият да бъде подтикнат да вземе мерки, за да приведе организацията на обекта в изисквания от закона ред, като в конкретния случай издадената Заповед съответства на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели. Настоящият касационен състав намира за необходимо, с цел пълнота на изложението, да посочи, че не споделя становището на представителя на Върховна административна прокуратура, участвал по делото, според което приложение спрямо процесния случай намира чл. 186а от ЗДДС. В протокола по чл. 50 от ДОПК, част от процесната административна преписка, липсват данни търговецът да използва специализиран софтуер при управление на своята търговска дейност, т.нар. СУПТО, а единствено се сочи, че обектът разполага с ПОС терминал и ЕКАФП, но не и към устройството да има инсталиран такъв софтуер. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС намира, че решението в оспорената му част е неправилно, поради което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Предвид изхода на делото, искането на касатора за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено, като му се присъдят претендираните суми за юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции в размер на 200 лв. или общо 400 лв., както и държавна такса за касационно обжалване в размер на 70 лв., на основание на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 24 от Наредбата за плащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение