Решение № 1608 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7587/2017 г.

Решение № 1608 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7587/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. К. Д. с адрес в гр. С. срещу решение № 53/19.05.2017 г. на Административен съд С. по адм. дело № 51/2017 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 1040-18-10/22.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ гр. С. с което е потвърдено разпореждане № 181-00-893/19.01.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ С. за възстановяване на 2617.84.лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон- отменителни основания по чл. 209 АПК, поради което се иска отмяната му. Съображенията се поддържат и в писмен вид в писмена защита приложена по делото. Ответникът, директорът на ТП на НОИ С. взема становище чрез процесуален представител в писмен отговор и писмена защита за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: П. А. съд С., Р. К. Д. е обжалвал цитираното решение на директора на ТП на НОИ С.. С него се отхвърля жалбата му срещу разпореждане № 181-00-893-11 от 19.01.2017 г. С него поради възстановяване на работа с влязло в сила решение № 24/13.02.2014 г. на Силистренския окръжен съд и изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ на основание чл. 54е, ал. 4 и във връзка с чл. 54е, ал. 1 от КСО е разпоредено Р. К. Д. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 16.05.2013 г. до 15.10.2013 г. в размер на 1617.84 лева- главница. За мотиви на разпореждането са посочени решение на директора на ТП на НОИ С. № 1040-18-59 от 27.12.2016 г. В това решение е определена началната дата - 16.05.2013 г. на изплащането на паричното обезщетение за безработица и периода - до 15.102013 г. и размера на обезщетението1617.84. лева която сума следва да се възстанови като получена добросъвестно, но едновременно с обезщетение за незаконно уволнение по КТ. В жалбата до административния съд е поискано "считам, че ако се установи, че ТП на НОИ С. ми дължи ПОБ за периода от 07.02.2014 г. до 15.02.2014 г. и въпросното ПОБ не ми е изплатено, то следва дължимата от ТП на НОИ С. към мен сума да бъде прихваната от подлежащото на възстановяване ПОБ". Съдът е разгледал по същество така подадената жалба, която приел за неоснователна. След анализ на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и предявеното искане за прихващане на суми съдът е установил, че периодът за дължимото възстановяване на парично обезщетение за безработица е установен с влязло в сила съдебно решение и е от 16.05.2013 г. до 15.10.2013 г. Установен е и размерът на полученото обезщетение - 14.98 лева дневно, в общ размер на 1617.84 лева, които следва да бъдат възстановени. За неоснователно е прието искането за прихващане със сумата от 74.90 лева, едностранно поискано от жалбоподателя, като е приел, че законодателят е признал само на административния орган това право - чл. 114, ал. 5 КСО и в тази връзка неотносими към спора са предявените от жалбоподателя претенции на други основания към административния орган, които не са предмет на настоящето разглеждане. При безспорност на фактите е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и същата е отхвърлена. Решението е правилно. В касационната жалба се съдържат доводи, поддържани в жалбата пред първата инстанция и разгледани подробно в мотивите на обжалваното решение. В предметните предели на спора от фактическа страна жалбоподателят не оспорва размера на паричното обезщетение за безработица, което следва да възстанови като едновременно получено заедно с парично обезщетение за незаконно уволнение, като по същество се поддържа претенция за намаляване на сумата с едностранно изявление за прихващане с друго негово вземане към административния орган за друг период, което не му било изплатено. По същество такава претенция е неоснователна и правилно съдът е изложил мотиви в този смисъл като е анализирал разпоредбите на КСО с извод, че такова право има само административния орган. В предметните предели на спора се разглеждат факти и обстоятелства, послужили за издаване на обжалвания административен акт и разпоредените с него права и задължения. Други отношения със същия орган и на друго основание не са предмет на настоящия спор и правилно съдът е приел, че те не са част от предмета на делото. Поради това приложените писмени доказателства с касационната жалба не могат да бъдат ценени поради забраната за нови фактически установявания - чл. 220 АПК и от друга, поради това, че са свързани с други неотносими към настоящия спор факти и обстоятелства. При правилно установен предмет и обосновани изводи от фактическа страна, съдът е извел верен правен извод относно правата на жалбоподателя, които същият счита за нарушени в жалбата. си. При отсъствие на нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на решението, същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането за разноски пред настоящата инстанция от ответника в размер на 100 лева, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Искането за разноски пред първата инстанция следва да се разгледа по реда на чл. 248 ГПК от Административния съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, р. първо АПК, Върховен административен съд шесто отделение