Решение № 12052 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3614/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Медицински център Силистра ЕООД с адрес в гр.Силистра, чрез адв.Н. Николов против Решение 5 от 28.02.2023 г., постановено по административно дело 196/2022 г. по описа на Административен съд Силистра. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстационния съдебен акт и неправилно приложение на материалноправните норми, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.Претендира маловажност на извършеното нарушение от страна на д-р Христов,което не обуславяло подобен вид санкция. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу заповедта за частично прекратяване на договора. Ответникът директорът на РЗОК Силистра, редовно призован не се явява и не се представлява и не взима становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Силистра е Заповед за налагане на санкция РД-0912-238/08.11.2022 г., издадена от директора на РЗОК Силистра, с която при съобразяване с разпоредбите на чл. 76, ал.2, вр.ал. 1, от ЗЗО, и чл. 192 вр.чл.412 ал. 1 т.2, от НРД за МД 2020-2022 г. на Медицински център Силистра ЕООД поради отчетена дейност, която не е извършена през месец юли 2022г- вторичен консултативен преглед по телефон на лицето Г. Саид ,докато това лице е пребивавало в СБАЛ по ортопедия проф.Б.Бойчев гр.София в периода 18-25.07.2022г , е наложена санкция частично Прекратяване на договор 190242/11.02.2020 г., сключен между НЗОК и Медицински център Силистра ЕООД частично, по отношение на дейността на д-р В. Христов по пакет Ортопедия и травматология с УИН [номер]. След анализ на съвкупния доказателствен материал, административният съд приема, че изпълнителят на дейност д-р В. Христов по отношение на здравно осигуреното лице Г. Саид е отчел дейност, която не е извършена вторичен консултативен преглед по телефона,кагато лицето е пребивавало в СБАЛ по Ортопедия проф.Б.Бойчев София за периода 18-25.07.2022г,отчетена с АЛ 2220310062 D5/22.07.2022г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, разписана в нормата на 412, ал. 1 т.2 вр. чл.421 ал.1 б.а от Националния рамков договор за медицински дейности за 2020-2022г. (НРД за ДД за 2020-2022г.) и чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от ЗЗО, първоинстанционният съд обосновава извод за законосъобразното налагане на санкция прекратяване на договора частично, по отношение на д-р В. Христов. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Силистра, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Страните както в първоинстанционното производство,така и в касационното не оспорват фактическата обстановка,възприета от състава на АС-Силистра.Медицински център Силистра ЕООД има договор ,сключен с НЗОК с 190242/11.02.2020г,като на 22.07.2022г е отчетен преглед на здравно осигуреното лице Г. Саид от страна на д-р В. Христов ,който е проведен по телефона,доколкото пациентът се е намирал в друго лечебно заведение в гр.София,т.е отчетеният преглед не е извършен физически. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и правилното прилагане на нормите на чл. 421, ал. 1 б.А от НРД за ДМ за 2020-2022 г. във връзка с чл. 59, ал. 11 б.а от ЗЗО.При безспорно удостоверено невярно документиране на преглед с амбулаторен лист на дата 22.07.2022г,докато пациентът е бил хоспитализиран в друго лечебно заведение в гр.София,то правилно е установено,че е отчетена дейност,която не е извършена от д-р Христов.Тези факти напълно се покриват от нормите на чл. 421, ал. 1 б.А от НРД за ДМ за 2020-2022 г. във връзка с чл. 59, ал. 11 б.а от ЗЗО и от чл.67 ал.2 т.1 от договора между НЗОК и медицинския център по д 190242/11.02.2020г.Ето защо и правилно съставът на АС-Силистра е приел,че оспореният административен акт отговоря на изискванията за законосъобразност. Правилно е позоваването на решение 7018/10.06.2021г на ВАС по адм. дело 4162/2021г досежно неспазването на срока за издаване на протокола от извършената проверка,доколкото това процесуално нарушение не е довело до ограничаване правото на защита на касатора. Неоснователно е и позоваването на чл.28 от ЗАНН с оглед на твърденията за маловажност на случая- освен неприложимостта на тази разпоредба в производствата по налагане на сакнции по ЗЗО с оглед на обстоятелството,че чл.59 ал.11 т.1 б.а ЗЗО не е аналогична с налагането на административно наказание по съответния материален закон по реда на ЗАНН,то и с оглед на фактите по спора- отчетена,но неизвършена медицинска дейност спрямо пациент,който по същото време се е намирал в друго лечебно заведение, не би могло да обуслови маловажност на случая. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в съответствие с разписаното правило на чл.59 ал.11 т.1 б. а ЗЗО правилно договорът е прекратен частично само по отношение на лекаря, който е отчел дейността, която не е извършена, а не по отношение на лечебното заведение. С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че решението съотвества на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответника по касация не е претендирал разноски,поради което и същите не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,