Решение № 3284 от 28.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Виваком България" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Цариградско шосе" 115 И, представлявано от изпълнителния директор Н. Андреев, чрез упълномощения му процесуален представител юрк. М. Колева, срещу Решение 6117/24.10.2022 г., постановено по адм. дело 5777/2022 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ). По подробно изложени оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон при постановяване на оспорения съдебен акт, се претендира неговата отмяна. Ответникът - Комисия за защита на потребителите (КЗП/Комисията), не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с наведените касационни оплаквания и след извършен в обхвата на служебното начало по смисъла на чл. 218, ал. 2 АПК касационен контрол върху проверяваното съдебно решение, за да се произнесе, съобрази следното: Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Виваком България" ЕАД срещу Заповед 313/25.05.2022 г. на председателя на КЗП, с която на дружеството е забранено при упражняване на дейността си да използва нелоялна забуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно чрез своята официална интернет страница htps:/www.vivacom.bg да предоставя на потребителите по двусмислен начин информация относно дължимостта на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за допълнителен пакет Diema Extra. Така индивидуализираната жалба въвежда като предмет на контрол за законосъобразност пред първостепенния съд, приложена от председателя на КЗП принудителна административна мярка, по силата на която "Виваком" ЕАД е предписано да спазва определено задължително поведение при осъществяване на търговската си дейност. По делото липсва нарочен съдебен акт за конституиране на страните съобразно изискването на чл. 154, ал. 1, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК. От приложените на л. 49, л. 53, л. 55, л. 57, л. 64 писмени документи (списък, призовка, съобщение, разпореждане и протокол от проведеното на 10.10.2022 г. открито съдебно заседание) се установява, че първоинстанционното производство се е развило със страни: "Виваком" ЕАД жалбоподател и ответник КЗП, която е представлявана от юрисконсулт, упълномощен от председателя на КЗП с право да представлява него и Комисията. Безспорно е, че КЗП не е била страна в развилото се административно производство, поради което процесуално незаконосъобразно съдът я е конституирал като страна по делото. Председателят на КЗП е административният орган - издател на обжалвания пред съда административен акт (Арг. чл. 68л, ал. 1 ЗЗП) и като не го е конституирал като ответник, АССГ е нарушил разпоредбите на чл. 154, вр. с чл. чл. 153, ал. 1 АПК. КЗП е държавна комисия към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, юридическо лице със седалище в София Арг.: чл. 165, ал. 1 ЗЗП, чл. 2, ал. 2, вр. с ал. 1 от Устройствения правилник (УП) на КЗП. Функциите на Комисията са детайлизирани с нормите на чл. 165, ал. 3 ЗЗП и чл. 5, ал. 1 и чл. 9 от УП, докато самостоятелните правомощия на председателя й са уредени в чл. 165, ал. 4 ЗЗП и чл. 8 от УП. Съгласно нормативното разграничение на компетентността на Комисията и нейния председател, всеки от тях разполага със самостоятелна административна правосубектност и постановяваните актове (решения на колегиалния орган по чл. 5, ал. 2 от УП и индивидуални административни актове и наказателни постановления на председателя по чл. 8, ал. 2, т. 9 от УП на КЗП) обективират самостоятелни властнически волеизявления, подчинени на различен правен режим. Законовото предписание налага извод, че участник в материалното административно правоотношение е председателят на Комисията, което обстоятелство обуславя статутът му на надлежна (главна) страна в спорното правораздавателно производство (съдебната фаза на административния процес). По аргумент от чл. 153, ал. 1 АПК ответник по жалбата е винаги органът, постановил обжалвания административен акт, а материалноправната му легитимация е определена от качеството на издател на акта - страна, засегната от правния спор (срещу която се води делото). Представеното пълномощно на юрк. А., подписано от председателя като законен представител на КЗП и даващо му възможност да представлява както Комисията, така и председателят, не променя извода, доколкото не подменя страната - ответник в производството, която по аргумент от чл. 165, ал. 4, т. 6 ЗЗП, вр. с чл. 5, ал. 1, вр. с чл. 8, ал. 2 на УП на КЗП следва да е председателят, чието волеизявление е оспорено пред решаващия съд. Водещ критерий за преценката по чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 2 АПК е административната правосубектност на овластения да издаде акта орган, а не качеството му на юридическо лице. Председателят на КЗП притежава собствена административна правосубектност (нормативно призната способност да има административни правомощия, да бъде носител на административнопроцесуални права и адресат на административнопроцесуални задължения), различна от тази на юридическото лице. Безспорна е липсата на тъждество между КЗП като юридическо лице и председателят й като овластен въз основа на закона носител на административни правомощия. В случая процесуалното качество на ответник по делото принадлежи на административния орган, а не администрацията или юридическото лице. КЗП като самостоятелен субект на правото не е пасивно легитимирана да участва в производство по спор за законосъобразност на акт, чието издаване е извън пределите й на компетентност, поради което процесуално незаконосъобразно съдът я е конституирал като страна по делото. Обстоятелството, че законното й представителство като юридическо лице се осъществява от председателя (Сравн.: чл. 165, ал. 4, т. 1 ЗЗП), не я прави надлежна страна в съдебния процес по оспорване на издаваните от него в качеството му на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК и в изпълнение на възложената му със закон изрична властническа компетентност актове, включително в хипотезата на мълчалив отказ. В този смисъл надлежна страна по спорното материално административно правоотношение и ответник в съдебното производство е издалият оспорения акт председател на КЗП в качеството му на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК. Неправилното конституиране на ответника по делото засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Допуснато процесуално нарушение е съществено и след като в производството е участвувала ненадлежна страна (която не притежава пасивна процесуална легитимация), постановеното решение е недопустимо. Предвид горното, налице е касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за конституирането и при участието на надлежния ответник по спора - председателят на КЗП. По аргумент от разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото следва да се произнесе за разноските пред настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,