Решение № 11269 от 7.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на И. Василев, чрез пълномощник адв. Георгиева срещу решение 329 от 21.03.2022 г., постановено по адм. д. 1568/2021 г. по описа на Административния съд Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно се е произнесъл по възражение по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ, което не е релевирано в процеса. Развиват се съображения, че съдът не е обсъдил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до неверни изводи. Сочи се, че МВР изобщо няма правомощия да следи за изпълнението на мерки по чл. 5, ал.1, т. 4 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), каквато мярка в случая е била наложена и съгласно която ищецът е следвало да предаде детето на майка му. Необосновано от съда е прието, че лицето не е лишено от свобода поради обсадата, защото не е правило опити да напуска дома си. Служителите на ответника не са съставили необходимите документи относно факта какво е наложило употребата на физическа сила и помощни средства - белезници. Без да допусне исканата психологическа експертиза, съдът е направил извод, че стресът на ищеца е причинен единствено и само от изпълнението на издадената заповед за полицейско задържане. Неправилно съдът е приел, че причина за преживения стрес на 18.06.2016 г. не са въоръжената обсада и публичния арест на ищеца с употреба на физическа сила и помощни средства, а твърденията на съпругата му, че е упражнил сексуално насилие над детето. Сочи се за наличие на пряка причинно-следствена връзка между появата на въоръжените полицаи и претърпените страх, болка и унижение. Иска се отмяна на оспорваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно се иска уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски по представен списък за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Варна (ОД на МВР Варна), чрез процесуален представител в писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание пред настоящата инстанция ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Правилно са отхвърлени искове на Василев с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ОД на МВР - Варна, поради това, че не са налице предпоставките на закона за ангажиране на предвидената отговорност за вреди.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани, предявените от И. Василев искове против ОД на МВР Варна за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, претърпени в следствие на противоправни фактически действия на служители на ответника, както следва:

• в размер от 4000 лева от действия, изразяващи се във въоръжена обсада на неговия дом в гр. Варна, [улица]на 18.06.2016 г. и

• в размер на 4000 лева от действия по употреба на физическа сила и помощни средства - белезници, при полицейското му задържане на 18.06.2016 г.

Твърденията на ищеца били свързани с ограничената му възможност да упражни правото си на свободно придвижване, страх за своя живот и този на дъщеря си, притеснения за възможна психологическа травма на детето при принудителното отнемане от бащата. Употребата на физическа сила била без предупреждение и без да е оказана съпротива от негово страна. Тези действия довели до увреждане телесната неприкосновеност и физическо здраве на ищеца. Вследствие на същите в ареста той получил тахикардия, задух и повръщане. Настъпилите неимуществени вреди ищецът индивидуализирал като изживени страх, стрес, обида, унижение, страдание, влошено здраве. Ищецът се почувствал безсилен, изпитал срам тъй като публично бил третиран като престъпник , че е посочен като сексуален насилник - изнасилвач/извършител на блудство . При задържането органите на реда подходили към него като към престъпник , педофил .

От фактическа страна по делото е установено, че със заповед 69/17.06.2016 г. Районен съд Варна задължил И. Василев да се въздържа от домашно насилие спрямо детето си, забранил му е да го приближава на по-малко разстояние от 50 м., както и жилището в гр. София. Местоживеенето на детето било определено при майката. Разпоредено било незабавно изпълнение на заповедта и служебното й изпращане на ОД на МВР Варна. По изпълнение на издадената заповед за незабавна защита служители на ОД на МВР - Варна били пред дома на ищеца сутринта на 18.06.2016г. Предприети били действия по съобщаване на издадената заповед на ищеца, за която той не знаел. Василев отказал връчване на тази заповед, както и предаване на детето на органите на реда. По-късно той се съгласил да предаде детето единствено на майката, но при условие детето да бъде прегледано от гинеколог и разговор с психолог, предвид вписаните твърдения на майката за сексуално и психическо насилие върху дъщеря им. Следобед на същата дата ищецът допуска в дома си майката на детето, съдебен лекар, психолог и полицейски служител, като впоследствие заключва вратата, което провокира нахлуване на полицейски служители и издаване на заповед за задържане на лице по ЗМВР. При полицейското задържане на Василев били използвани белезници и същият е отведен в V РУ-Варна за срок от 24 часа.

Като доказателства по делото са приети множество документи, разпитани са и петима свидетели. Съдът приел, че за времето от 09.30 часа на 18.06.2016 г. до задържането му към 16.00 часа на същата дата, ищецът не е искал да напусне имота си, свободно се е разхождал в двора, не е правил опити да излезе на улицата и поради тази причина не е имало и действия на полицейски служители, които да не го допускат да излезе от имота си. Съдът е обосновал извод, че не са налице активни действия на полицейски служители, които да са възпрепятствали свободното придвижване на ищеца. Почти целодневното присъствие на полицейските органи пред дома на Василев било поради нежеланието на същия да изпълни съдебна заповед за незабавна защита, с мотив адвокатът му да се запознае с нейното съдържание. С тези мотиви съдът приел, че няма незаконни действия на полицейски органи по ограничаване свободното движение на ищеца на 18.06.2016 г. от 09.30 до 16.00 часа. По повод фактическото основание на втория предявен иск - незаконни действия на полицейски служители по употреба на физическа сила и помощни средства белезници, съдът също е изложил, че не е налице. АС Варна е изложил относимите разпоредби и е приел, че неправомерното поведение на ищеца е обосновало използването на физическа сила и помощни средства по аргумент от чл. 85 от ЗМВР. И. Василев заключил в дома си бивша си съпруга, психолога Г. Момова, съдебния лекар доц. Бурулянова и полицейския служител М. Пенева и въпреки молбата на последната да отключи входната врата, той е отказал. Насилственото задържане от Василев на лица против тяхната воля станало причина за нахлуване на служители от специализираните полицейски сили в дома на ищеца и тази конкретика обусловила използване на сила и помощни средства. Според свидетелските показания на М. Пенева и Я. Янков дори и в присъствието на полицай, психолог и съдебен лекар Василев се карал с бившата си съпруга, въпреки непрекъснатия плач на дъщеря му и въпреки многократните настоявания на всички присъстващи да предаде детето на майката. Съдът приел, че предприетите действия на служители на ответника не са незаконосъобразни, предвид хронологията на събитията продължила около 7 часа, отказът на ищеца да изпълни незабавно разпореждане на съд относно мерки за защита от домашно насилие и то спрямо малолетно дете. Приел е, че ищецът е предупреден, преди поставянето на белезниците (законова предпоставка предвидена в разпоредбата на чл. 3 от Наредба 8121з-1130 от 14 септември 2015 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от органите на МВР), което се потвърждавало и от факта, че именно поради предварителното отправяне на предупреждението, Василев е успял да скрие ръцете зад гърба си, за да попречи на полицаите да му поставят белезниците, което пък е станало причина за употребата на физическа сила от полицейските служители. Съдът приел, че периодът, за който ищецът претендира обезвреда от незаконни действия по употреба на физическа сила и белезници, съвпада с времето на неговото полицейско задържане и стресът, който той е изживял през този период има за пряка и непосредствена причина изпълнението на издадената заповед за полицейското му задържане за 24 часа, а не действията на полицейските органи по употреба на сила и помощни средства.

По отношение на твърдените от Василев противоправни фактически действия, осъществени от полицейските служители към ОД на МВР Варна, съдът приел, че не е доказан първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което обусловило и неоснователност на ищцовите претенции.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран, фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изложените касационни оплаквания са неоснователни.

Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалният закон. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая ищецът не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, относно твърдените от него незаконосъобразни действия на полицейски служители към ОД на МВР Варна, изразяващи се във въоръжена обсада на дома на ищеца и употреба на физическа сила и помощни средства - белезници при задържането му на 18.6.2016 г.

Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от Василев искове относно претендираните неимуществени вреди, като резултат от незаконосъобразни действия на длъжностни лица при ОД на МВР Варна. От множеството приети по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели, безспорно е доказано, че в процесния случай не са налице твърдените от Василев незаконосъобразни действия на служители на ответника. По делото не е доказана първата предпоставка за основателност на исковата претенция по чл. 1 на ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразни действия на длъжностни лица при ОД на МВР Варна, които да са извършени при или по повод на административната им дейност, откъдето и следва, че не са доказани и реално настъпили неимуществени вреди от така твърдените действия, както и пряка и непосредствена причинна връзка между действията и твърдените за настъпили неимуществени вреди.

От представените по делото доказателства ищецът не е доказал по безспорен начин длъжностни лица при ответника да са извършвали незаконни действия по обсада на дома му, с които да са препятствали свободното му придвижване за периода от 09.30 до около 16.00 часа на 18.06.2016 г. Не е спорно, че заповедта за незабавна защита е била издадена в хипотезата на чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ЗЗДН заповедта по ал. 1 се връчва на страните и се изпраща служебно до районното управление на Министерството на вътрешните работи. Законодателят е предвидил заповедта за незабавна защита да не подлежи на обжалване и да има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда. Полицейското присъствие пред дома на ищеца на 18.06.2016 г. не може да се приеме за въоръжена полицейска обсада . Органите на реда са присъствали пред дома на касатора, поради нежеланието на същия да изпълни заповедта за незабавна защита. Ищецът е бил запознат със съдържанието на съдебния акт и в продължение на часове е отказвал да го изпълни. От свидетелските показания е видно, че на 18.06.2016 г. ищецът не е правил нито искане, нито опити да напусне дома си, пред който е имало полицейски служители. Ограничаване правото на свободно придвижване е налице, когато се създават пречки за гражданина чрез принуда, противно на неговата воля, да се придвижва в пространството. Присъствието на полицейските органи пред дома на касатора е било по повод нежеланието на същия да изпълни съдебна заповед. Ищецът по всякакъв начин е осуетявал предаването на детето на майката, което от своя страна е довело до продължително престояване - повече от 6 часа на полицейските служители пред дома на Василев. За това време служителите на ОД на МВР - Варна са изчаквали пред дома на ищеца и в разговори с него и адвоката му, са отправяли искане да предаде [възраст] дете на майката. Не са налице незаконни действия от страна на органите на реда и липсва предпоставка за претендираното от ищеца субективно материално право на обезщетение за вреди от административна дейност.

На следващо място, правилни са и изводите на първоинстанционния съд относно неоснователността на предявения иск за неимуществени вреди за нарушаване на личната неприкосновеност, причинени чрез употреба на сила и помощни средства - белезници. В случая с неправомерното си поведение и оказаната съпротива от страна на ищеца се обосновава използването на физическа сила и поставянето на помощни средства -белезници по аргумент от разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Касаторът е отказал незабавно да изпълни разпоредените от съда мерки за защита от домашно насилие, включително наложената му забрана да приближава дъщеря си на по-малко разстояние от 50 м. Също така Василев е заключил в дома си полицейски служител, психолог, съдебен лекар и бившата си съпруга, видно от доказателствата по делото. С действията си полицейските органи не са допуснали или извършили акт на изтезание, нечовешко или унизително отношение спрямо ищеца. Ако за поставянето на белезници ищецът не е оказвал съпротива, не би се използвала физическа сила. Предвид релевираните доводи относно неправилното приложение на разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ, следва да се направи извод, че държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия. В този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно-следствена връзка с твърдения вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл - обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай. За да е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, трябва да се установи, че не незаконният административен акт, незаконното действие или бездействие, са причинили вредите, а единствено поведението на увредения е довело до възникването им. В случая липсва първата предпоставка за отговорността на държавата за вреди - твърдените незаконосъобразни действия на служители на ответника, поради което е излишен изобщо коментарът за съпричиняване по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ.

Обосновано и законосъобразно съдът е отхвърлил предявените от Василев искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради липсата на елементите от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ.

Изложените съображения водят до извод, че не са налице касационните основания, сочени от И. Василев. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ОД на МВР Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,