Решение № 347 от 8.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 348/2009 г.

Решение № 347 от 8.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 348/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец Ц. Г. Ц. против присъда № 175 от 27.04.2009 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 749/09 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Според жалбоподателя съдът е формирал вътрешното си убеждениев нарушение на чл. 16 НПК, поради което прави искане за отменяване на присъдата и за осъждането на подсъдимия С по предявеното обвинение, респективно и за виновно причинените имуществени вреди. В съдебно заседание частният обвинител и граждански ищец поддържа жалбата. Счита, че съдът без основание се е доверил на обясненията и на посочените свидетели от подсъдимия, незаконосъобразно е изключил протокола за оглед и заключението на дактилоскопната експертиза. В резултат на неправилна преценка относно достоверността на доказателствата съдът е направил извода за недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Защитникът на подсъдимия (адв. Дилков) настоява присъдата да бъде потвърдена. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Намира, че липсват доказателства за автора на престъплението. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверкана атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 175 от 27.04.2009 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 749/09 г. е отменена присъда от 9.10.2008 г. по н. о. х. д. № 13366/05 г. на Софийския районен съд и подсъдимият С. Д. И. е признат за невинен в това, на неустановена дата през м. ноември 1996 г. в гр. С., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот да е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 338 500 (нед.) лева от владението на Ц. Г. Ц. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 НК. Отхвърлен е и гражданският иск на Ц. Г. Ц. против подсъдимия за сумата от 338, 50 лева. Касационната жалба е неоснователна. Софийският градски съд стриктно е изпълнил процесуалните си задължения и не е допуснал нарушение при формиране на своето вътрешно убеждение. Аналитично е преценявал целия обем от събрани доказателства, които не е тълкувал еднопосочно, а поотделно и в съвкупност с нужната задълбоченост. Поради това неоснователен е упрекът на частния обвинител за едностранчив подход и неясно предпочитание на едни доказателствени средства за сметка на други. Въззивният съд законосъобразно е приел, че протоколът за оглед на местопроизшествието не може да гарантира достоверност на дактилоскопнатаследа, щом изземването е протекло в нарушение на процесуалните изисквания на НПК. Поначало съдът не може да си служи с доказателства, получени по незаконосъобразен ред и начин. Затова и експертният резултат от дактилоскопното изследване е невъзможно да бъде използван в наказателния процес ако не се обляга на надлежно приобщени към делото веществени доказателства. В конкретния случай Софийският градски съд е положил всички усилия да изясни връзката на материалните следи с престъплението посредством други доказателствени средства. От показанията на св. И. (вписан в протокола като поемно лице) съдът е установил, че свидетелят не е оглеждал местопроизшествието наред с извършващия оглед и не е имал никакви непосредствени възприятия от изземването на пръстовите отпечатъци. В контекста на данните от протокола за оглед на местопроизшествие подробно са били анализирани и изявленията на Ц. Л. (вписан в протокола като експерт) и въз основа на тях съдът е приел, че той действително е участвал като специалист технически помощник (изпълняващ възложената му задача под непосредствения надзор и ръководство на органа, който го е назначил), а не като поемно лице, в какъвто смисъл е възражението на частния обвинител. Разпоредбата на чл. 118 НПК не допуска разпит като свидетел и на полицейския служител П. Р., който е осъществил действия с процесуално значение и ги е удостоверил чрез съставения протокол за оглед на местопроизшествието. Затова Софийският градски съд законосъобразно е изключил и неговите показания когато е решавал въпроса за извършителя на престъпното деяние. При това положение, след като в рамките на собствената си оценка на доказателствените средства и събраните чрез тях доказателства въззивният съд е направил заключение за недоказаност на обвинението без да е допуснал съществени процесуални нарушения при формиране на своето вътрешно убеждение, жалбата на частния обвинител и граждански ищец следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т 1 НПК