Решение № 2923 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6088/2013 г.

Решение № 2923 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6088/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София) срещу решение № 1949 от 22.03.2013 г. по адм. дело № 7678 по описа за 2012 г. на административния съд - София град. С него по жалба на "Интегрейтид Микро-Електроникс България" ЕООД е отменен ревизионен акт № 990000075 от 8.07.2009 г. от органа по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърден с решение № 1751 от 10.12.2009 г. на и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София относно допълнително начислен ДДС в размер на 270 957.94 лв. и начислена лихва за забава за данъчни периоди м. 04, м. 06.2006 г. и от м. 01.2008 г. до м. 06.2007 г. по фактури с предмет на доставката "tooling". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Интегрейтид Микро-Електроникс България" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Мила Владимирова, която депозира становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК и писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски и за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 990000075 от 8.07.2009 г. от органа по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърден с решение № 1751 от 10.12.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Предмет на повторния съдебен контрол пред съда е бил ревизионният акт в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на 270 957.94 лв. и начислена лихва за забава за данъчни периоди м. 04, м. 06.2006 г. и от м. 01.2007 г. до м. 06.2007 г. по фактури с предмет на доставката "tooling". В ревизионното производство не е било спорно, че ревизираното лице е извършвало дейност в областта на производството на автомобилна електроника по поръчка на клиенти от други държави - членки на общността. Произвежданите серийно електронни компоненти за автомобили са били транспортирани извън РБългария до съответната държава, в която е установен получателят по доставката. Тези доставки са приети от ревизиращия орган като вътреобщностни доставки, облагаеми с нулева ставка, съгласно чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 7 от ЗДДС. Във връзка с това производство ревизираният субект е изработвал по поръчка на получателите определена нестандартна екипировка, използвана за започването и осъществяването на това производство на тези електронни компоненти, които впоследствие са били предмет на износ. За производството на тази екипировка ("tooling") получателите на доставките са заплащали отделно възнаграждение, уговорено като фиксирана сума въз основа на договори, сключени между тях. Направата на нестандартните инструменти е било свързано с основното производство на електронни компоненти. Ревизираното дружество е третирало сумите по фактурите за тази нестандартна екипировка като част от възнаграждението си по доставките за електронни компоненти и не е начислявало ДДС върху тях. Административният орган е приел, че тези платени суми по процесните фактури за тази екипировка са възнаграждение за отделна, самостоятелна доставка, независима от доставката на серийно произвежданите електронни компоненти, поради което е начислил ДДС с ревизионния акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като съображенията от една страна са свързани с установеното от фактическа и правна страна в проведеното повторно съдебно-административно производство, липсата на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, направените изводи и от друга страна по съображения, че е налице произнасяне по същия материалноправен спор по адм. дело № 4716 по описа за 2012 г. на ВАС, първо отделение между същите страни. Правилно е прието от първоинстанционния съд, а и то съответства на преценката на нашия съдебен състав, че изработването на нестандартната екипировка е свързано с производството на крайните изделия и не може да съществува отделно от крайния продукт. Съдът при преценката си се е позовал на изслушаната съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена, като експертът изрично е посочил производството на електронните изделия и разработването на съпътстващата нестандартна екипировка обективно представлява единен технологичен цикъл, както и че използването на вече създаден "tooling" за производство на изделие, различно от изделието, за което е бил създаден е невъзможно. Производството на екипировката е съпътстваща основната доставка по смисъла на чл. 128 от ЗДДС, поради което върху платените за нея суми не е следвало ревизираният субект да начислява данък отделно. Уговарянето на плащане, което не е общо, не може да промени характера на "tooling" доставката. Когато една доставка представлява едно цяло от икономическа гледна точка, макар и състояща се от отделни елементи, то тя не следва изкуствено да се раздробява и следва да се разглежда като единна самостоятелна доставка. Приемането на противното би довело до нарушаване функционирането на системата на ДДС. Купувачът става само формален собственик, понеже нестандартното оборудване се ползва, владее и контролира от доставчика (ревизираното дружество) за производството на крайните изделия. Тулинга остава във владение на последния, който го съхранява, застрахова го за своя сметка, поддържа го на свой риск и го използва за своите икономически цели. Ревизираното дружество създава нестандартната екипировка, която включва и невеществени елементи - софтуер за настройка на собствени производствени линии и оборудване и документация и веществени елементи - метален лист/маска, служеща за нанасяне на спояващо вещество върху контактните повърхности на платка. Собствеността се придобива от клиента, но доставчикът не предоставя екипировката на клиента, тя остава на негово разположение и се използва в дейността му за серийно производство на компоненти за него. Дружеството - доставчик носи риска. Така съдът правилно е обосновал извод, че въпреки, че правото на собственост върху т.н. тулинг е прехвърлено на клиента, същият не придобива икономическото право да се ползва и да се разпорежда с него като собственик, доколкото по делото е доказано, че ревизираното дружество ще го експлоатира с оглед производството на крайното изделие. Доставката на тулинг и доставката на крайното изделие представляват една икономически неделима доставка, при която след изготвяне на крайното изделие тулинга губи своето икономическо значение. По делото не е бил спорен фактът, че крайните изделия се транспортират и пристигат при своя получател извън територията на РБългария и самите доставки на същите са признати като ВОД. Аналогични и правилни са изводите на съда относно данъчните периоди през 2006 г., приложимостта на чл. 11, § 2, б. "б" от Шеста Директива на Съвета от 17 май 1977 г., която регламентира въпросите на данъчната основа на доставките по начин, който е идентичен с уредбата на чл. 73 от Директива 2006/112/ЕО. За да обоснове преценката си за този данъчен период, съдът точно се е позовал и на чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "б" и "г" от ЗМ, относно формиране на митническата стойност и на чл. 76, ал. от ППЗМ, както и съотносимостта им към чл. 29 от ЗДДС (отм.). Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1 314.31 лв., на основание чл. 161 от ДОПК за касационната инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение