Решение № 14464 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4993/2010 г.

Решение № 14464 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4993/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Ивена Комерс-Валентин Шотев", гр. София против решение № 61 от 15.01.2010 г., постановено по адм. д. № 2809/2008 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспореният административен акт бъде отменен. Ответната страна Патентно ведомство на Република България, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците "Ловико България" АД - в несъстоятелност, гр. Сухиндол и "Новико-Норд" ЕООД, гр. Чирпан чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба и претендират присъждане на направените разноски. Ответникът "Лясковец" ООД, гр. Лясковец, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на касатора против решение № 46/31.08.2008 г. на Председателя на Патентно ведомство, с което е отхвърлено искане за отмяна, на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), на комбинирана марка рег. № 19932 "ISKRA". Решението на първоинстанционният съд е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдебният състав е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила - производството пред административния орган е образувано по искане за отмяна на регистрацията на марка, направено от касатора. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон също е правилен. Към момента на постановяване на оспорения административен акт процесната марка е била съпритежание на "Лясковец" ООД и "Ловико България" АД. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин по делото е установено, че през процесния период марката е използвана по смисъла на 19, ал. 2 и 3 вр. чл. 13, ал. 2 от ЗМГО от нейните притежатели, както и от "Новико-Норд" ЕООД, в качеството му на лице използвало марката със съгласие на един от притежателите й. Тези изводи се подкрепят от събраните доказателства, а именно данъчни фактури, издадени от трети лица за провеждане на рекламни кампании и изработване на рекламни материали, сертификат за автентичност, ценови листи за износ и оферта за износ, фактури. Посочените доказателства, установяват, че марката е използвана реално, т. е. в степен и в количество, съответстващи на естеството на стоките, които марката е предназначена да отличава. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционният съд, че е осъществен и третият елемент за реалното използване на марката, а именно същата е използвана във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана. Правилно съдът не е възприел заключението на назначените по делото съдебно-маркови експертизи, тъй като същите са сравнявали процесната марка с други сходни марки, който факт в случая е правно ирелевантен. Същият би бил относим в друго производство, но не и за това по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО. Правилно е прието, че марката е използвана във вид, който не променя нейната отличителност. Думата искра, изписана с главни букви, характерен шрифт и централно изображение е най-същественият елемент на марката. Медалите и гербовия щит с грозде и два лъва, изобразени в горната част на марката допринасят за отличителността й. Промяната, липсата или добавянето на словни или образни елементи, които нямат отличителна способност не могат да променят отличителността на самата марка като цяло. Ето защо като е достигнал до извод за законосъобразност на решението на председателя на Патентно ведомство, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който е съответен на закона. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че приложените в административната преписка фактури не установяват реално ползване на марката по смисъла на закона. Фактурите са само част от събраните по делото писмени доказателства и същите преценени в съвкупност с всички доказателства водят до заключението, че през процесния период марката е била ползвана реално. Този извод не се променя от факта, че "Ловико Чирпан" АД е притежавал марка рег. № 19436, съдържаща словния елемент "Iskra", тъй като дружеството е било съпритежател на марка рег. № 19932 за част от релевантния период (февруари 2001 г. - юни 2002 г.). Нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗМГО изисква използването на марката да е било преустановено за непрекъснат период от пет години, което по делото не е установено. Обстоятелството, че доказателствата за използване на марката касаят различни периоди в рамките на процесния и са представени от съпритежателите й и от дружеството, с което е сключен лицензионен договор и установяват осъществяването на отделните елементи на фактическия състав на чл. 19, ал. 2 и 3 от ЗМГО, не води до незаконосъобразност на административния акт, нито до необоснованост на съдебното решение. Съгласно правилото на чл. 16, ал. 2 от ЗМГО всеки съпритежател може да използва марката без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма. Наличие на втората хипотеза на цитираната норма не се твърди и не е установена по делото. Ето защо, доводите на касатора, че използването през релевантния период следва да бъде установено от всеки от правопритежателите за себе си и праводателите е неоснователен и не намира опора в закона. Касационните доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението също са неоснователни. Решението на Административен съд София - град е постановено след анализ на събраните пред административния орган и в хода на съдебното производство доказателства. и в този смисъл са спазени разпоредбите на чл. 171, ал. 1 и 2 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата съдът е достигнал до изводи съответни на направените от председателя на Патентното ведомство, поради което е отхвърлил жалбата. Обстоятелството, че лицензионния договор не е вписан в държавния регистър не води до необоснованост на изводите на съда за наличие на реално използване на марката от трето лице със съгласието на притежателя й. За да е налице използване на марката по смисъла на чл. 19, ал. 3 от ЗМГО е необходимо марката да е използвана от трето лице със съгласието на притежателя й. Съгласието на притежателя на марката е част от фактическия състав на чл. 19, ал. 3 от ЗМГО и се обективира в лицензионния договор. В чл. 22 от ЗМГО са уредени условията, формата и реда за изразяване на съгласието, както и последиците от това. В случая изискванията на закона са налице. Съгласието даденото от притежателя на марката е дадено с лицензионния договор, сключен по предвидения във закона ред. За валидно съгласие за използването на марка или на друг обект на интелектуална собственост е необходим писмен договор между притежателя и лицето, на което се отстъпват правата, което в случая е налице. Невписването на договора е от значение за действието му спрямо третите лица, но не и за неговата действителност и респективно не влияе върху валидността на дадено съгласие за използване на марката. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, са неоснователни. Фактът, че "Винарна - Лясковец" АД е вписана като съпритежател на марката, след постановяване на административния акт и същата не е конституирана като заинтересувано лице не е нарушение на съдопроизводствените правила. От една страна касаторът може да претендира нарушение на съдопроизводствените правила допуснати спрямо него, но не спрямо други лица, които не представлява. От друга страна, както административният акт, така и съдебното решение са благоприятни за "Винарна - Лясковец" АД, поради което дори и да беше встъпило в първоинстанционното производство, същото не би имало право на касационна жалба. Касаторът не сочи допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да са се отразили на неговото право на защита и от там и на правилността на обжалвания съдебен акт. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди ЕТ "Ивена Комерс-Валентин Шотев", гр. София да заплати на "Ловико-България" АД - в несъстоятелност сумата 900 лв. (деветстотин лева), представляваща направени по делото разноски. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие е, че уговореното възнаграждение е в размер на 900 лв., платимо по банков път, а от приложеното извлечение от сметката на процесуалния представител е установено, че сумата е заплатена изцяло. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,