Решение № 1360 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3249/2018 г.

Решение № 1360 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3249/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК . Образувано е по жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ срещу решение № 70 от 16.01.2018 г. постановено по административно дело 660/2017 г. по описа на Административен съд /АС/ Б. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 394/14.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и е осъдил фонда да заплати деловодни разноски в размер на 736,80 лв. Касационният жалбоподател счита, че оспорваното решение е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон. Излага съображения, че в доводите на съда е налице противоречие относно изводите му за липсата на задължение за органа по назначаването да извършва подбор при съкращаване на щата и необходимостта от мотивиране на избора на съкратения служител. Счита, че преценката кой служител да бъде съкратен не подлежи на съдебен контрол. Иска от съда да отмени оспорваното решение и да постанови друго, с което да остави в сила Заповед № 394/14.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касация В. Узунова, чрез процесуалния си представител адв. Аршинкова, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и съдебно заседание. Изразява мотивирано становище, че наведените от касатора доводи са неоснователни. Иска съдът да остави в сила оспорваното решение. Претендира разноски по представен списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че до 14.08.2017 г. В. Узунова е заемала длъжността "старши експерт" в отдел "Регионален технически инспекторат" при Областна дирекция /ОД/ на ДФЗ – Б. по служебно правоотношение, като с процесната заповед, считано от 15.08.2017 г. служебното и правоотношение е прекратено, поради съкращаване на заеманата длъжност. За прекратяването Узунова е уведомена с предизвестие от 14.08.2017 г., връчено на 15.08.2017 г. С. З. № 03-РД/1885/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ са утвърдени изменения в Дирекция "Финансова" по приложение № 1 към заповедта, а със Заповед № 03-РД/2813/14.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ са извършени изменения в Дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", в ОД – Б. и в ОД – Х., считано от 15.08.2017 г., съгласно приложение № 1 към заповедта. Въз основа на заповедта числеността на щатните бройки в отдел "Регионален технически инспекторат" в областната дирекция на Фонда в Б. за длъжността "старши експерт" е намалена на 21 бр., при 22 бр. при действието на утвърденото към 24.07.2017 г. длъжностно разписание. За ОД – Х. в отдел "Регионален технически инспекторат", щатните бройки за "старши експерти" от 22 по длъжностно разписание към 24.07.2017 г. са увеличени с една - на 23 по длъжностното разписание към 15.08.2017 г. С. З. № 404/21.08.2017 г., в отдел "Регионален технически инспекторат" в ОД - Б. е назначен служител на длъжността "старши експерт", но по заместване на Л. Вакадинова, считано от 23.08.2017 г. и до завръщането й. По утвърденото поименно разписание на длъжностите от 15.08.2017 г., в ОД – Б., отдел "Регионален технически инспекторат", заетите по щат длъжности "старши експерт" са 21, като Х. Божкова заема длъжността "старши експерт" по заместване на титуляра Л. Вакадинова, до завръщането й, съобразно Заповед № 404/21.08.2017 г. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Посочил е, че релевантното обстоятелство за законосъобразността на заповедта по същество, е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Реалното съкращение на длъжността по чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл. / предполага заличаване на нормативно определената позиция /наименование/ на длъжността в длъжностното разписание и пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на тази длъжност или липса на идентичност в трудовите функции на длъжността, която занапред не съществува като нормативна позиция и новосъздадените такива, ако общата численост не е намалена. Съдът е изложил съображения, че са налице изискванията за реално съкращаване на длъжността. В тази връзка е приел за неоснователни възраженията за заети 22 щатни бройки за "старши експерт" и след 15.08.2017 г., основано на поименното щатно разписание и за противоречие на утвърдената нова численост на длъжностите в областните дирекции на Фонда с Устройствения правилник на ДФЗ, като е изложил подробни мотиви. За да отмени заповедта съдът е развил съображения, че независимо, че решението на органа по назначаването кои служители да съкрати е изцяло от неговата компетентност, то не е самоцелно. Изборът му кои служители да останат на работа, следва да постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта. За целта следва да мотивира избора си в съответствие с принципите по чл. 6, 8, ал. 2 и 13 АПК. Решението е правилно като резултат. При служебно извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че оспорваното решение е валидно и допустимо. Същото не е необосновано, поради което доводът на касатора за това е неоснователен. Съдът е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства. Не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Неоснователен е доводът на касатора, че е налице противоречие в изводите на съда относно необходимостта от мотивираност на акта. Действително в мотивите на първоинстанционния съд, относно преценката му за съответствието на оспорваната заповед с основните принципи залегнали в АПК и целта на закона, е посочено, че изпълнителният директор на фонда не е изложил никакви мотиви, защо е прекратил служебното правоотношение именно с жалбоподателката, като в тази връзка е уточнил, че не е достатъчно да се приеме за мотивиран избор посочването на правното основание – разпоредбата на чл. 106, ал. 2, т. 2 ЗДСл, тъй като не съвпада със фактическото.