Решение № 348 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10048/2020 г.

Решение № 348 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10048/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ен-ти-зет" ЕООД чрез неговия пълномощник срещу решение № 706/16.06.2020 г. по адм. д. № 961/2020 г. на Административен съд - Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – кметът на район "Одесос", община Варна, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Ен-ти-зет" ЕООД срещу заповед № 108/2.04.2018 г. на кмета на район "Одесос", община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225 а, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "пристройка към жилищна сграда", изградена в имот с идентификатор 10135.1507.864 по КККР, с административен адрес: ул. Плиска № 6, гр. Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Констативният акт представлява официален свидетелстващ документ, поради което съдът е приел установените в него обстоятелства. Неоснователни са твърденията, че пристройката е изградена върху съществуваща плоча, доколкото според представените КЗР, РС и скица, пристройката попада в част, предвидена за озеленяване. Жалбоподателят не е опровергал констатацията на административния орган за надзиждане на съществуваща ограда до височина от 3 метра, в несъответствие с разпоредбата на чл. 48, ал. 5 ЗУТ. Постройката е изпълнена без строителни книжа, поради което са налице предпоставките на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за премахването му. Като изградено преди влизане в сила на плана, за строителството не намират приложение хипотезите на търпимост. Така постановеното решение е материално незаконосъобразно при следните съображения: Противно на приетото от първоинстанционният съд, констативните актове за установяване на незаконно строителство не представляват официални документи, а имат характер на огледни протоколи. Като такива, същите нямат обвързваща съда материална доказателствена сила и истинността им не подлежи на специалния ред на оспорване по чл. 193 и следващите от ГПК, а подлежи на преценка заедно с останалите доказателства по делото, т. е. направените констатации не са задължителни за съда. Настоящата инстанция намира, че в случая обжалваната заповед е материално незаконосъобразна, тъй като не е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ във връзка с чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Според чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, строеж или части от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая обаче с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ не се изисква издаване на разрешение за строеж за остъкляване на балкони и лоджии. От заключението на вещото лице се установява, че процесният строеж представлява остъкляване на съществуваща на място веранда (балкон) и покриването й с лека слънцезащитна контрукция, в рамките на съществуващ и изпълнен съгласно виза за проектиране № 226/21.02.2000 г. и разрешение за строеж № 170/26.07.2000 г. на главния архитект на община Варна строеж. Към административната преписка също е приложено и конструктивно становище именно за остъкляване на съществуващ на място балкон. В случая новопоставеното остъкляване съвпада с указанията, дадени в конструктивното становище. Контурът на жилищната сграда по одобрената кадастрална карта е нанесен и не се различава и след новопостроеното остъкляване. Предвид изложеното, тъй като за констатираното строителство не е необходимо строително разрешение, не са налице предпоставките за издаване на заповед с посоченото правно основание. С оглед изтъкнатото, като е приел обжалваната заповед за материалнозаконосъобразна, решаващият съд неправилно е приложил материалния закон. Обжалваната заповед като постановена в противоречие с материалните разпоредби подлежи на отмяна, което налага отмяна на отхвърлителното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора в смисъл на отмяна на оспорения административен акт. С оглед изхода на спора по касационната жалба и своевременно претендираното присъждане на разноски, в полза на касатора "Ен-ти-зет" ЕООД следва да се присъдят направените за две инстанции разноски в размер на 2 950 /две хиляди деветстотин и петдесет/ лв. Разноските за адвокатско възнаграждение по адм. д. № 1271/2018 г. на Административен съд – Варна предвид представения по настоящото дело списък по чл. 80 ГПК се претендират в размер от 600 лева, което е минималния размер по актуалната към този момент редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение направено пред тази инстанция е неоснователно. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,