Решение № 3150 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1454/2025 г.

Производството е по реда на чл.237 във връзка с чл.239,т.5 от АПК, образувано по искане за отмяна на Д. Я. Г. от гр.Бургас, чрез адв. Павлова, на влязло в сила решение 10511/19.12.2024г. по адм.д. 2312/2024г. на Административен съд Бургас. Искането се позовава на нарушено право на защита на Г., тъй като административният съд не е оставил без движение жалбата й за внасяне на държавна такса, с което я е лишил от възможността за ангажиране в допълнителен 7-модневен срок на доказателства и предявяване на искане за предоставяне на правна помощ. Ответникът заместник-кмет по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас ,чрез гл. юрк. Полихронова, ангажира становище за неоснователност на искането за отмяна и моли да бъде отхвърлено. Претендира разноски юрк.възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, след като прецени данните по делото, намира молбата за отмяна на влязло в сила решение за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, поради следното: Производството по по адм.д. 2312/2024г. на Административен съд Бургас е било образувано по жалба на Д. Я. Г. против действията по принудително изпълнение, обективирани в писмо 94-01-5318/6/04.12.2024 г. на заместник-кмет по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас. Жалбата е подадена от процесуален представител адв. Г. Павлова. Решението, чиято отмяна се иска е постановено в производство по 297 ал. 1 АПК, т.е. в производство по глава 13 - та от АПК в закрито съдебно заседание. С оглед на изложеното искането за отмяна се явява неоснователно. Разпоредбата на чл.239,т.5 от АПК визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав , а именно: 1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2.не е била надлежно представлявана, или 3.когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В конкретния случая не е налице нито една от визираните хипотези ,тъй като молителката Г. е била надлежно представлявана от адв. Павлова, която е изготвила жалбата срещу писмо 94-01-5318/6/04.12.2024 г. на заместник-кмет по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас. Липсва и нарушение в първата и третата хипотези на чл.239,т.5 АПК, тъй като производството пред Административен съд- Бургас е протекло по реда на 297 ал. 1 АПК без провеждане на открито съдебно заседание и призоваване на страните за него. Доводите, наведени в искането за отмяна не сочат на нарушено право на защита на Г., тъй като оставянето на жалбата без движение е предоставено на преценката на съда с оглед нейната редовност, а 7-модневният срок е преклузивен и в ущърб на жалбоподателя. В случая жалбата на Г. е разгледана от съда, т.е. не е преклудирано правото й на защита. Доводите, че съдът е отнел възможността на Г. да поиска предоставяне на правна помощ са в противоречие с безспорното обстоятелство, че същата е ползвала правна помощ и съдействие от надлежно упълномощен асвокат. Предвид изложеното и тъй като не са налице предпоставките на чл.239,т.5 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение на АС-Бургас искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото и надлежно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника, искателя Г. дължи юрк.възнаграждение в минимален размер от 100лв, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл.244,ал.1 от АПК, Върховният административен съд,второ отделение