Решение № 13787 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 56/2016 г.

Решение № 13787 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 56/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Л. З. от гр. С. против решение № 6375 от 23.10.2015 г. по адм. д. № 256/2015 г. на Административен съд - С.-град. Т., че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че не е налице бездействие на ответника да изпълни задълженията си, произтичащи от Наредба № 1 за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община, а случилото се приема като причинено от природно бедствие. Оспорва и заключението на съдебно-техническата експертиза. Позовава се на показанията на разпитаните свидетели, които потвърждават, че дървото е било изгнило. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът - Столична община, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Решението на административния съд е правилно. Обосновано е прието от съда, че за ответника не е възникнало задължение за извършване на фактически действия, предписани от нормата на чл. 42 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на СО (НИПОЗССО). Настъпилите за ищеца вреди се дължат на природно бедствие и тези вреди се обезщетяват по реда на застрахователната отговорност. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска, предявен от А. Л. З. срещу Столична община за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4187.85, претърпени от незаконосъобразно бездействие на ответника, както и иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, претърпени от незаконосъобразно бездействие на ответника. С решението е осъден ищеца да заплати на СО 689,38 лева, разноски по делото. Съдът е приел, че за ответника не е възникнало задължение да извърши определени фактически действия, разпоредени с нормата на чл. 42 НИПОЗССО. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че макар за жалбоподателя в действителност да са настъпили вреди, последните не са следствие от действия и бездействие на администрацията на ответника - СО, а са настъпили в резултат на природно бедствие. Поради това тези вреди подлежат на обезщетяване по реда на застрахователната отговорност, а при липса на застраховка, остават за сметка на собственика. Предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди са неоснователни, поради липсата на първата предпоставка от фактическия състав на чл. 204 АПК - наличие на незаконосъобразен акт, действия и/или бездействие на ответника при и по повод изпълнение на административна дейност. Решението е правилно. Пред АССГ е предявен от А. З. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Столична община, за присъждане на обезщетение в размер съответно на: 4187,85 за имуществени и 3000 лева за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно бездействие на СО, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на завеждане на исковата молба. Ищецът е твърдял, че ответникът не е извършил необходимите и дължими фактически действия по поддържане и премахване на дърво, посадено в двора на 191-во основно училище "О. П.", с. Ж. - СО. Доказателствата по делото установяват, че на 26.10.2014 г. около 02:30 часа, докато се е движел по улица "П. планина" в с. Ж., лек автомобил марка "Ауди" с ДК № СА 9427 ХА, собственост на ищеца Звезданов, е бил затиснат от счупен клон, паднал от дърво, посадено в двора на 191-во ОУ. По делото са изслушани две експертизи. Автотехническата експертиза дава заключение, че настъпилото ПТП и вредите по автомобила се дължат на падащо на пътното платно дърво. В заключението на съдебно-техническата експертиза е прието, че отчупеният клон е от дърво от вида конски кестен. Преценката за състоянието на дървото вещото лице прави по състоянието на останалия дънер след отрязването на дървото и определя това състояние като добро. Отчупването на клона обяснява по-скоро с падния върху него мокър сняг. От снега и поривите на вятъра клонът не е издържал на тежестта. Съдът е изслушал и показанията на трима свидетели-очевидци. Съдът обосновано е приел въз основа на тези доказателства, че няма данни отчупеният клон да е бил изсъхнал и поради това си състояние да се е отчупил и паднал върху автомобина на касационния жалбоподател. В този смисъл е заключението на съдебно-техническата експертиза, която е приета от страните по делото без възражение. Ищецът е присъствал на заседанието при изслушване на заключението, заедно със своя процесуален представител, но не е възразил срещу заключението и не го е оспорил. Недопустимо е възражението му срещу експертизата, направено в касационната жалба, поради това че пред тази инстанция са допустими само писмени доказателства. Съдът последователно е анализирал доказателствата, като е имал предвид и свидетелските показания, подкрепящи заключението на вещото лице. Така в показанията си св. Д. А., управлявал автомобила по време на инцидента, е заявил, че е карал с 20 км/ч поради лошите метеорогични условия, че е имало мокър сняг около 20 - 30 см и поледица. Всички тези данни правилно са преценени от съда, който в мотивите си е приел, че отчупването на клона и падането му върху автомобила на касационния жалбоподател се е дължало на природните условия-заледяване, мокър сняг и силен вятър. Недоказано е останало твърдението на ищеца, че причината за отчупването на клона е фактът, че е бил изсълхнал и ненавременно отстранен от служителите на СО в изпълнение на задълженията им по чл. 42 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община (НИПОЗССО), съгласно която е въведено задължение за собствениците на имоти да следят за наличие на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото, здравето и живота на гражданите. С оглед на тези съображения решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,