Решение № 15356 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5303/2011 г.

Решение № 15356 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5303/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. Ламбев, срещу решение № 1332 от 22.03.2011 г. по адм. дело № 5206 по описа за 2010 г. на Административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване решение по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Валери Дочов Велков, чрез пълномощника си адв. Миков, оспорва същата като неоснователна чрез депозиран писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/13464 от 14.06.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. За да обоснове компетентността на посочения орган да издаде обжалвания АУПДВ, съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по силата на които Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. С оглед на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, в който е прието, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземате, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая по силата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП компетентният орган е Разплащателната агенция, чиито фунции, на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от Държавен фонд Земеделие. Процесният акт е издаден от изпълнителния директор на фонда, който по силата на чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и на основание ал. 2 от нея организира и ръководи дейността й. Прието е също, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. За да обоснове преценка за незаконосъобразност на обжалвания акт, първоинстанционният съд е установил, че определянето на задължението с акта е мотивирано с резултатите от извършена административна проверка и обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението жалбоподателят е имал публични задължения, като в резултат на техническа грешка му е изплатена субсидия. От фактическа страна по делото е установено и не се спори, че от страна на Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция на жалбоподателя е изплатена сума от 2386.86 лв. Позовавайки се на писмените доказателства по преписката, съдът е посочил, че сумата по АУПВ е била изплатена за сметка на ЕС (директни плащания ЕЗФРСР). Според съда не е установено, а и не се твърди за наличие на поведение от страна на Валери Велков, което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция. Не е установено също от страна на адресата на акта, земеделският производител, да са декларирани неверни данни относно броя заявени животни. Последният е декларирал притежаваните животни в общо заявление за единно плащане, като не е установено разминаване между информацията в заявлението и действителните данни. След като няма неправомерно поведение от страна на лицето, което да е довело до получаване от него на плащания от Разплащателната агенция, не може да се приеме, че те не му се дължат. В случая, след като е била оторизарана субсидия на жалбоподателя в размер на 2386.86 лв. и същата е била платена, става дума именно за грешка на държавен орган, върху която никой от земеделските производители не е могъл да влияе, които именно случаи визира чл. 73, § 4 от регламент (ЕО) № 796/2004. Според съда изплатените суми не са неправомерно получени от лицето, поради което и не представляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна по спора, приложимите правни норми, обсъдил е последните, както и възраженията на жалбоподателя, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административен орган, за да му бъде осъществено плащане на парични средства за подпомагане, не може да се приеме, че е налице недължимо плащане по отношение на него, респ. основание за възстановяване на същите. Към момента на извършването му административният орган сам е направил преценка, че са били налице материалноправните предпоставки затова. По делото безспорно е установено също, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е била осъществявана проверка на декларираните от лицето животни, както и че само въз основа на данни от общинската служба Земеделие е дадено одобрение за субсидия на животните, т. е. самата агенция не е изпълнила задълженията си по чл. 26 от ЗПЗП. Тази разпоредба не предвижда селективност и изборност при проверките на лицата ползващи схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика и не поставя под условие допустимостта за подпомагане от извършването или неизвършването на проверка на място на лицата, ползващи схемите и мерките за подпомагане. Съгласно чл. 73, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г., при недължимо плащане, земеделският производител следва да възстанови въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с § 3. Съгласно ал. 4 на същата норма, това задължение не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение