Решение № 670 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1556/2014 г.

Решение № 670 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1556/2014 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Адис Калинов" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Бистрица", № 4, бл. "Бистрица-1", вх. Г, представлявано от управителя Калин Атанасов Калинов, чрез адв. Л. Павлов, против Решение № 3070 от 3.12.2013 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1060 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против /РА/ № 03251200174/27.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 953/19.02.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. Варна, с който на дружеството са установени задължения за данък добавена стойност за д. п. м. 09, 10 и 12.2011 г. в размер на 31 411,84 лв. - главница, и 3 320,71 лв. - лихва по фактури, издадени от "МЛ Дивелопмент" ЕООД с предмет строителни материали, плочки, арматура и итонг. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необсъждане на представените с молба от 3.10.2013 г. писмени доказателства, както и на тези представени в ревизионното производство; липса на мотиви по доводите на жалбоподателя и неправилна преценка на експертизите. Необосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд за липса на реални доставки по фактурите за строителни материали при категоричните експертни заключения за влагане на материалите на конкретни обекти, при констатациите в РД /л. 12-16/, че преките доставчици са получили стоки от същия вид от проверени предходни доставчици и при доказаното плащане по фактурите. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени РА, евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВАС, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалността на доставките на посочените строителни материали като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице като получател по фактурите за покупката им. За да откажат претендираното право, органите по приходите са приели, че посоченият факт с правно значение не е осъществен, защото не е доказано твърдението на ревизираното лице, че стоките, предмет на фактурите са били налични от 2007 до 2011 г. в склад на жалбоподателя, като са били на отговорно пазене при него като собственост на доставчика "МЛ Дивелопмент" ЕООД и са били продадени с процесните фактури. За да мотивират този извод, ревизиращите са взели предвид, че съгласно оборотната ведомост на прекия доставчик в началото на 2011 г. не са отразени налични стоки, а ревизираното лице не е отразило в счетоводството си наличие на чужди стоки на отговорно пазене по задбалансови сметки до издаването на фактурите. Налични били противоречия в обясненията, дадени от представителя на прекия доставчик и тези на представители на предходните доставчици относно транспортирането на материалите до склад на РЛ, поради което не е доказано транспортиране, т.е. фактическо предаване на материалите. Не е доказано плащане по фактурите. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел за безспорно: наличието на редовни данъчни фактури, изпълнение на задълженията на страните по доставките за счетоводното отразяване на фактурите и начисляването на ДДС от страна на доставчика, както и че ревизираното дружество е използвало идентични на фактурираните стоки за изпълнение на последващи облагаеми доставки. За да приеме за недоказана реалността на доставките на родовоопределените стоки обаче, съдът е приел, че не е доказано предаването им на отговорно пазене в склад на РЛ през 2007 и 2008 г. и последващата им продажба на РЛ през 2011 г. Решението е правилно. Наистина, в писмените обяснения на представляващия прекия доставчик Велислав Казанджиев се твърди, че предходните доставчици, проверени в ревизионното производство са доставили директно в склад на ревизираното дружество на отговорно пазене през 2007 и 2008 г. стоките със собствен транспорт, а представителите на преките му доставчици са декларирали, че превозът е бил за сметка на "МЛ Дивелопмент" ЕООД. Представените транспортни документи от 2011 г. - товарителници и пътни листа, не могат да се свържат с фактическото предаване на стоките на отговорно пазене през 2007 и 2008 г., съгласно посоченото обяснение. Правилна е преценката на първоинстанционния съд на доказателствената стойност на представените в ревизионното производство приемо-предавателни протоколи от 2007 и 2008 г., съпоставени с представените инвентаризационни описи и липсата на счетоводно отразяване при ревизираното лице на стоки на отговорно пазене по задбалансови сметки в периода 2007-2011 г. Неоправдани са касационните оплаквания за липса на обсъждане на представените в ревизионното производство писмени доказателства и тези в съдебното производство, приети по молба от 3.10.2013 г. В ревизионното производство са представени договор за отговорно пазене, приемо-предавателни протоколи и инвентаризационни описи, които са обсъдени от страна на съда, относно това, дали е доказан фактът на предаването на стоките на отговорно пазене през 2007 и 2008 г., като при това обсъждане е взет предвид характерът на протоколите на частни свидетелстващи документи, които са преценени с оглед на всички събрани доказателства. Представените с молбата от 3.10.2013 г. писмени доказателства, между които обсъдените пътни листа и товарителници, нямат отношение към спорните фактически въпроси кога и как родовоопределената стока е предадена от прекия доставчик на ревизираното дружество, и кога е прехвърлено правото на собственост върху нея. Действително, както се твърди в касационната жалба, на стр. 12-16 от РД са отразени резултатите от насрещните проверки на предходни доставчици /преки за "МЛ Дивелопмент" ЕООД/, които установяват издаването на фактури с предмет строителни материали с получател прекия доставчик, но дори да се приеме за доказано, че прекият доставчик е придобил материали от вида на процесните през 2007 и 2008 г., обосновано административният съд е заключил, че това не е достатъчно, за логичен извод, че същите материали са продадени на ревизираното дружество през 2011 г. и с тях са извършени последващи облагаеми доставки. Уместно в тази връзка е позоваването на т. 31 и т. 32 от мотивите на Решение на СЕС по дело С-285/2011 г. Заключенията на основната и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи правилно са приети от съда като неотносими към реалността на процесните доставки, доколкото техният предмет е само счетоводното отразяване на фактурите. При недоказана реалност на процесните преки доставки, съдът в съгласие с материалния закон е потвърдил отказа на право на данъчен кредит по процесните фактури. В заключение, първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение