Решение № 11452 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2827/2010 г.

Решение № 11452 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2827/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център ХХХ София" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София против решение № 89 от 9.12.2009 г. по адм. дело № 6569 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-град, II административно отделение, 32-ри състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Столичната здравноосигурителна каса, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 89 от 9.12.2009 г. по адм. дело № 6569 от 2009 г. Административният съд - София-град, II административно отделение, 32-ри състав, е отхвърлил жалбата на "Диагностично-консултативен център ХХХ София" ЕООД - гр. София, срещу заповед за прилагане на санкция № РД-13-807 от 19.08.2009 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Процесните нарушения са установени с медицински протокол за извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска помощ № М-379 от 29.05.2009 г. Същият е издаден на основание чл. 72, ал. 2 ЗЗО, чл. 222 от НРД 2006 г., т. 440 от решение № РД-УС-04-17 на УС на НЗОК и заповед № РД-1-732 от 26.05.2009 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса. Този протокол се ползва с доказателствена сила относно отразените в него факти и обстоятелства до доказване на противното. В конкретния случай нито във фазата на производството пред административния орган, нито в съдебната фаза "Диагностично-консултативен център ХХХ София" ЕООД - гр. София, не е доказало, че съдържащите се в цитирания протокол констатации са неверни или неправилни. Такива доказателства не се сочат и с настоящата касационна жалба. Единственото цитирано в нея писмено доказателство дори не е приложено. С разпореждане от 16.10.2009 г., на основание чл. 163, ал. 3 АПК, съдът изрично е указал на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата. При липсата на каквито и да било доказателства, оборващи констатациите на административния орган, съдът правилно е изградил изводите си относно фактическата обстановка по спора във основа на тези констатации. В тази връзка не се споделя оплакването на касатора, че събраните по делото доказателства в своята съвкупност не формират основание за ангажиране на отговорността на дружеството. Със заповед № РД-13-807 от 19.08.2009 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса са наложени санкции по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД 2006 г.) - за несъответствие между договорената по вид и обем и оказаната медицинска помощ. Констатациите по медицинския протокол са за непълен обем и нарушения в дейността по диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица, като конкретните случаи се съдържат в медицинския протокол и в заповедта за санкции. Максималният обем, видът и честотата на дейностите по диспансеризацията при заболявания над 18-годишна възраст са посочени в приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК и в приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК. Специалистът провежда диспансеризацията на задължително здравноосигурените лица по Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията съгласно чл. 15, ал. 1 и 2 от индивидуалния договор. В цитираните приложения № 9 е указан точно обемът на всеки диспансерен преглед с конкретно описани дейности, които трябва да бъдат извършвани при всяко диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица. Следователно в тези случаи дължимите медицински дейности са нормативно установени и не подлежат на свободно тълкуване, а неизпълнението им в пълен обем по същество представлява несъответствие между договорената по вид и обем и оказаната медицинска помощ. Ето защо, при налагане на санкциите правилно е приложен и материалният закон, в каквато връзка са и изводите на първоинстанционния съд. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такова естество в обжалваното решение липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,