Решение № 2009 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12763/2012 г.

Решение № 2009 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12763/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба, подадена от Красимира Казакова и Георги Казаков от гр. Стара Загора срещу решение № 130 от 3.08.2012 г. по адм. дело № 160/2010 г. на Административен съд-Стара Загора. С доводи за недопустимост на решението, поради произнасяне по недопустима жалба се претендира обезсилването му, като се излагат и такива за неправилност и необоснованост на решението и се иска алтернативно неговата отмяна с произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответникът Димитър Димитров, в писмено възражение, чрез процесуалният си представител адв. Златков, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Ответникът изр. директор на АГКК не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна по жалба на Димитър Димитров заповед № РД-18-11-/23.02.2010 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Старозагорски бани досежно границите и площта на имот с идентификатор 68970.502.145 /за границата с имот с идентификатор 68970.502.146/ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с указания. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена при ненадлежно проведена процедура по чл. 35 ЗКИР, като имота е отразен в картата при игнориране на влязлото в сила решение № 126/26.10.2006 г. по гр. д. № 294/2006 г. на РС-Стара Загора, с което е уважен иска на Димитров по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ и е признато за установено по отношение на Красимира Казакова и Георги Казаков, че частта от 220 кв. м, означена с графични данни по скицата-неразделна част от решението се включва в площта от 1370 кв. м на УПИ ХIХ-145,с изчертана граница между имоти 145 и 146. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Неоснователно е възражението за недопустимост на жалбата, с която е сезиран административният съд и съответно, искането за обезсилване на решението. Безспорно е по делото обстоятелството, че жалбоподателят пред първата съдебна инстанция Димитър Димитров е носител на ограничено вещно право върху имот с идентификатор 68970.502.145,по силата на правоприемство по отстъпено право на строеж през 1972 г. върху УПИ ХIХ-145 по плана на Старозагорски бани с площ от 1370 кв. м. Договорът за отстъпване правото на строеж е сключен по реда на чл. 15 ЗС, отменен със ЗИД на ЗС от 1996 г., обн. ДВ, бр. 33/1996 г., от което следва, че правото на ползване се разпростира върху цялата площ на земята, върху която е отстъпено правото на строеж. С отмяната на посочения текст и приемането на Закона за общинската собственост /ЗОбС/, не се отменя обема на това право на ползване, придобито по силата на посочения договор. Освен това с § 27 от ЗИДЗС от 1996 г. и § 1 от ПЗР на ПМС № 235/1996 г. е уредено правото на лицата, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 31.07.1991 г., да придобият собствеността върху земята, върху която е реализирано правото на строеж. С оглед изложеното, жалбоподателят като собственик на построената в имота сграда /и/, изпълнена по отстъпено право на строеж върху държавна земя в очертания обем, има право на ползуване върху земята, върху която е това вещно право, поради което е заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 ПЗР на ЗКИР и активно легитимиран да оспорва процесната заповед, след като с нея кадастралната граница на имота е нанесена с изместване "навътре" в имота и се намалява площта му, респективно намалява се и вещното право на ползване. Предвид това се явява неоснователно позоваването от касаторите на чл. 64 ЗС. Обосновано и в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка, съдът е приел, че в оспорената част заповед № РД-18-11-/23.02.2010 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър е незаконосъобразна, поради несъобразяване границата между имоти с идентификатори 68970.502.145 и 68970.502.146 с влязлото в сила съдебно решение решение № 126/26.10.2006 г. по гр. д. № 294/2006 г. на РС-Стара Загора /влязло в сила на 17.04.2009 г./, имащо сила на присъдено нещо между страните - Димитър Димитров и Красимира Казакова и Георги Казаков. С последното е признато на установено по иск на Димитров с правно основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ, че границата между двата имота е несъответна по конкретно описаните в скицата показатели с 220 кв. м., т. е. налице е решение със СПР по иск за спорната в настоящето производство граница, което е следвало да бъде отчетено при одобряване на КК, още повече, че е надлежно и своевременно представено с възражението на Димитров от 14.10.2009 г. до Служба по ГКК-Стара Загора. С оглед на изложеното, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение. Предвид изрично заявената претенция за разноски /в писмено възражение по касационната жалба/ от ответника Димитров и изхода на делото, касаторите дължат направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 450 лв, съставляващи адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие, договорено и надлежно внесено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение