Решение № 5896 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2206/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Столичен Общински съвет, чрез процесуалния му представител гл. юрк. М. Занева, срещу Решение 4 от 02.01.2024 г., постановено по адм. дело 7983/2023 г., по описа на Административен съд София град, с което е отменено Решение 341/25.05.2023г. на Столичен общински съвет в частта му, с която е одобрен ПУП- ПРЗ относно имот, съставляващ ПИ с идентификатор 68134.606.1305, собственост на Ц. Ценков и преписката в тази част е върната на органа за ново произнасяне. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на разглеждане на делото, необоснованост с оглед на събраните доказателства и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му. Ответникът Ц. Ценков, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Манолова, оспорва касационната жалба и моли първоинстнационното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ц. Ценков срещу Решение 341/25.05.2023г. на СОС, обнародвано в ДВ от 30.06.2023г. в частта му, с която е одобрен ПУП - ПРЗ относно имот, съставляващ ПИ с идентификатор 68134.606.1305 от кв. 5, м. [ж.к.]", собственост на жалбоподателя. С обжалваното решение административния съд е отменил решението в оспорваната част и е върнал преписката на органа за преработване на одобрения план в частта му относно имот, съставляващ ПИ с идентификатор 68134.606.1305 и предвиждане на възможност са самостоятелно урегулиране на същия с предвиждане, съответстващо на зона СМФ1 , в която същият попада съгласно ОУП на София. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в нормативно установената форма, съдържа и задължителните реквизити предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Разгледал е процедурата по одобряване на плана и е приел, че не са спазени производствените правила в процедурата по одобряване на плана, тъй като не са изяснени всички относими факти и обстоятелства и съответно неправилно е приложен материалния закон - чл. 103 ал. 4 и чл. 104 ал. 1 ЗУТ. Съдът е приел, че решението на СОС е немотивирано и в противоречие с целта на закона и принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспореният акт е постановен от компетентен орган по чл. 129 ал. 1 ЗУТ- общинския съвет, в едномесечен срок след приемането на проекта за ПУП от експертен съвет. Правилно съдът е приел за спазена законоустановената форма, тъй като правните и фактически основания за издаването на административния акт се съдържат не само в него, но и в документите, предхождащи издаването му. Проектът е съобщен на заинтересуваните лица съгласно разпоредбата на чл. 128 ал. 1 ЗУТ чрез обнародване в ДВ, дадена е възможност за възражения и предложения . Постъпилите възражения са разгледани и обсъдени от ОЕСУТ при СОС и са уважени частично. Проведено е обществено обсъждане, съобразно чл. 127 и чл. 128 ЗУТ. Оспореното решение е взето на редовно заседание на Общинския съвет на основание чл. 21 ал. 1, т. 11 ЗМСМА. Правилни са правните изводи на съда, че ПУП- ПРЗ относно имот, съставляващ ПИ с идентификатор 68134.606.1305, противоречи на ОУП на София, каквото противоречие закона не допуска. Това е така, тъй като съгласно чл. 103, ал. 4 ЗУТ всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива, а съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, предвижданията на общите устройствени планове, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. Вещото лице по приетата СТЕ е установило, че съгласно действащия ОУП, процесният имот попада в Смесена многофункционална зона със занижени параметри СМФ1 , като предвидените устройствени параметри за тази зона, съгласно Приложение към чл. 3, ал.2, т.13 ЗУЗСО са максимална плътност на застрояване 40 %; максимален Кинт 2.0; минимална озеленена площ 40 % и максимална кота корниз 26 метра. Посочило е, че в процесната зона застрояването е възможно, като имотът може да бъде урегулиран като самостоятелен имот със съответното предназначение. Следователно както правилно е установил първоинстанционният съд, административният акт в оспорваната част е материално незаконосъобразен, тъй като между предвиденото с Общ устройствен план предвиждане и отреденото с процесното решение в оспорената част досежно конкретния имот има противоречие. С одобряването на ОУП на гр. София е предвидена възможност процесния имот да се застроява. С предвиждането за имота, действащият ПУП противоречи на ОУП на гр.София и да се допусне, че имотът може да бъде отчужден за реализация на озеленяване, би означавало да се наруши основния принцип за допустимостта за отчуждаване на частни имоти за общински нужди - нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин - чл. 21, ал. 1 ЗОС и чл. 17, ал. 5 от Конституцията на РБ. Зоната, в която се намира процесният имот не попада в зелената система на Столична община и не попада в приложното поле на чл. 10, ал. 2, т. 2 ЗУЗСО -самостоятелни терени за локални градини и озеленяване. Т.е. процесният имот не е част от зелената система и не попада в устройствена зона, в която озеленяването да е несъвместимо със застрояването. Преценката за целесъобразност и икономичност на плана, изискуема по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, следва да се извършва при баланс между цялостното устройствено решение и правата и интересите на всеки отделен адресат на тези предвиждания. Във всеки случай следва да не се нарушава принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, като предвижданията за имотите не следва да засягат и правата и интересите на собственика в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Мотивите на атакувания съдебен акт изразяват направената, по реда на чл. 108, ал. 5 ЗУТ вр. чл. 145, ал. 1 АПК, проверка от решаващия съд. Нещо повече - касаторът не е заявил или предлагал технически по-благоприятен вариант, а е изложил само бланкетни възражения в тази връзка. Настоящата съдебна инстанция намира, че съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните за спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви оспореното съдебно решение е валидно, допустимо, правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на сторените в настоящото производство разноски е неоснователна. Основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за заплащане на сторените в настоящото производство разноски. В полза на Ц. Ценков следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, които са своевременно поискани и доказани. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,