Решение № 8722 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 881/2017 г.

Решение № 8722 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 881/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на кмета на О. Б. против решение № 583/02.11.2016 г., постановено по адм. дело № 900/2016 г. по описа на Административен съд-П., с което е отменена негова заповед № 197/16.07.2015 г. за премахване на незаконен строеж Едноетажна сграда № 1 (03592.5.28.1) с размери 6,00/4,00м и двуетажна сграда № 2 (03592.5.28.2) с размери 8,00/4,60м., находящи се в ПИ с идентификатор 03592.5.28 по КККР на гр. Б., местн. "С. П.". С доводи за недопустимост и неправилност на решението се иска отмяната му. О. Л. А. В. оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорването е допустимо, а заповедта незаконосъобразна като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. От събраните по делото доказателства, вкл. заключения на вещо лице, се установява, че разпоредените за премахване сгради са изградени в имот пл. № 402 по кадастралния и регулационен план от 1994 г. на с. Г. Б., записан в разписната книга на Л. В. на основание нот. акт от 1987 г., идентичен с имот пл. № 461 по плана от 1968 г. По действащата КК частта от имота, която е извън регулация, е нанесена като ПИ с идентификатор 03592.5.28 по КККР и в него са процесните сгради. По отношение на този имот има висящ спор за собственост. Тези обстоятелства обосновават правния интерес за оспорване на заповедта от лицето, което претендира да е техен собственик и което е записано като такъв в разписната книга към КРП от 1994 г., въз основа на нот. акт от 1987 г. Липсват данни за съобщаване на заповедта преди започване на изпълнението й, поради което правилно първоинстанционният съд приема, че оспорването е допустимо като направено в законния срок и от лице с правен интерес. Нарушенията на процедурата по връчване на констативния акт и издадената въз основа на него заповед за премахване на незаконен строеж сами по себе си не са основания за незаконосъобразност. В случая обаче заповедта е издадена без изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Административният орган е разполагал с данни по КРП от 1994 г., както и предходните планове, според които имотът е нанесен заедно с процесните сгради и е записан на името на оспорващия и то преди 1987 г. Органът е бил длъжен да изследва промените в устройствения статут на имота и сградите, както и да изследва наличието на условията за търпимост на строежите по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ - дали са били допустими по действащите градоустройствените планове и по правилата и нормативите към момента на изграждането им. Административният съд не може да замести липсващите фактически установявания за правнозначимите факти, поради което правилно е отменил незаконосъобразната заповед. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника по направеното своевременно искане и до доказания размер на платено адв. възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният админстративен съд, второ отделение,