Решение № 7368 от 28.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1223/2011 г.

Решение № 7368 от 28.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1223/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Бойка Драганова Лазарова от гр. Благоевград против решение № 700 от 30.11.2010 г. по адм. дело № 798 по описа за 2010 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата против решение № 21 от 13.08.2010 г. на Директора на ТП на НОИ - Благоевград. Изложените съображения за пороци на съдебното решение въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 53, ал. 4 във вр. с ал. 1 от КСО, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, необоснованост. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Благоевград, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Благоевград е решение № 21 от 13.08.2010 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 422 от 5.07.2010 г., издадено от началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" за събиране на сумите по ревизионен акт за начет пор. № 422 от 5.07.2010 г., с което Бойка Драганова Лазарова от гр. Благоевград е задължена да възстанови сумата 1750.35 лв., от която 1479.48 лв. представлява нанесена на ДОО щета от неоснователно получени парични обезщетения за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за времето от 13.04.2009 г. до 19.10.2009 г. и 270.87 лв. - лихви. Решението на Административен съд - Благоевград, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Съдът законосъобразно е приел, че майката няма право на паричното обезщетение по ал. 1 за времето, през което детето Андреа е било настанено в Дневна детска ясла № 3 към БЗ "Дневни детски ясли и детска кухня" - Благоевград. Съгласно заключението на назначената съдебно-графологическа експертиза подписът върху молба-декларацията от 9.09.2008 г. за отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете най-вероятно е положен от майката, която не е изпълнила задължението да уведоми ТП на НОИ, гр. Благоевград, за настъпилата промяна в декларираните обстоятелства. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения, са неоснователни. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. На основание чл. 53, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Настаняването на детето в детско заведение е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.). Настаняването на детето в детско заведение е юридически факт от хипотезиса на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване. Не съответства на точния смисъл и разума на закона предложеното от жалбоподателката тълкуване, съгласно което под "настаняване в детско заведение" се има предвид изоставянето на детето в социален дом. В разглеждания случай е установено, че паричното обезщетение за отглеждане на малко дете е било отпуснато по молба-декларация от 9.09.2008 г. По т. 5 молителката е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение. Декларирала е също така, че й е известно, че в срок от 3 работни дни от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства се задължава да подаде декларация за промяната. Ако не изпълни това задължение, извършва административно нарушение, за което носи административнонаказателна отговорност по чл. 349 от КСО и следва да възстанови неправомерно полученото обезщетение по нейна вина заедно с дължимата лихва съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. Безспорен е фактът, че на 13.04.2009 г. детето е било настанено в детска ясла, но майката не е уведомила ТП на НОИ, гр. Благоевград, за настъпилата промяна в декларираното обстоятелство по т. 5 от молба-декларацията. Няма данни, че е прекъснала ползвания отпуск и е започнала работа, което би породило право на парично обезщетение по чл. 54 от КСО. Заявление-декларация (приложение № 4) е подадено на 29.12.2009 г. с искане за отпускане на парично обезщетение по чл. 54 от КСО от 19.10.2009 г. Не се установява твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на неконкретизирани административнопроизводствени правила. Не се установява и нарушение на съдопроизводствени правила. Съдебно-графологическата експертиза е назначена по искане на жалбоподателката Лазарова, направено в писмените й обяснения от 12.10.2010 г. и съгласно даденото заключение подписът върху молба- декларацията най-вероятно е положен лично от нея. Не е подкрепено от доказателства твърдението на жалбоподателката, че молба-декларацията е била подадена служебно от службата, в която работи и не носи нейния подпис. Твърдение в подобен смисъл не благоприятства осигуреното лице, защото би означавало, че правото по чл. 53 от КСО не е било упражнено и всички парични обезщетения са били изплатени неоснователно. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (редакция - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) паричните обезщетения за отглеждане на малко дете по чл. 53 и 54 КСО не се отпускат служебно, а при упражнено право от носителя чрез подадено заявление-декларация по образец. Направеният в това производство довод, че молбата за постъпване на детето в детска ясла е била подадена от бащата Джабиров, е правно неотносим, като се вземе предвид обстоятелството, че майката се е съгласила детето да посещава детската ясла и не го е отписала. Ирелевантни са и доводите за несправедливост на закона, трикове и хитри ходове на държавата, възкресение на груби практики срещу нищо неподозиращите родители и пр. Съдът, както и административният орган, прилагат законите, но не ги създават и изменят. Оспорените административни актове, с които е разпоредено събиране на нанесените на ДОО щети, произхождащи от неправомерно получени парични обезщетения за отглеждане на малко дете, са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност. Като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Благоевград е постановил правилно и законосъобразно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,