Решение № 9791 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3290/2019 г.

Решение № 9791 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3290/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез юрисконсулт Р. Михайлова против Решение № 2003/13.02.2019 г., постановено по адм. дело № 8432/2017 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), тричленен състав на пето отделение, с което по жалба на Н. Георгиев е отменена негова заповед № 8121 К – 4656/15.05.2017 г. и Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати деловодни разноски в размер на 710 лева. Излагат се съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които се явяват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът намира за неправилни доводите на съда, че оспорената заповед е издадена извън двумесечния срок по чл. 195, ал. 1, предл. първо от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и лицето е наказано за същото деяние, за което преди това е прекратено образуваното срещу него дисциплинарното производство. Претендира се отмяната му и постановяване на ново решение по същество на правния спор, с което да бъде отхвърлено оспорването срещу заповед № 8121 К – 4656/15.05.2017 година. Моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски, като в условията на евентуалност писмено възразява за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, на процесуалния представител на Н. Георгиев пред касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба – Н. Георгиев чрез адв. В. Стойчев от Адвокатска колегия – гр. София изразява становище за неоснователност на същата, а решението на тричленния състав на Върховен административен съд като правилно, следва да бъде оставено в сила и да се присъдят разноските в касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на решението на Върховен административен съд, тричленен състав на пето отделение. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата е неоснователна, по следните съображения: С атакуваното Решение № 2003/13.02.2019 г. постановено по адм. дело № 8432/2017 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на пето отделение, съдът е отменил по жалба на Н. Георгиев заповед № 8121 К – 4656/15.05.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР – "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР" и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", на лицето е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". С установените по делото факти е прието, че първоначално със заповед № 8121 К - 1777/28.05.2015 г. срещу Н. Георгиев в качеството му на държавен служител - разузнавач IV степен в група "Противодействие на престъпления във финансово – кредитната система" към отдел "Криминална полиция" при ОДМВР - София е образувано дисциплинарно производство, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗМВР, за което на осн. чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 ЗМВР - "използване на служебното положение за лична облага" и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата" се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарното производство е започнало във връзка с постъпило предложение рег. № 517 р – 8137/25.05.2015 г. по описа на ОДМВР – София, за това че в качеството си на полицейски орган Н. Георгиев на 11.05.2015 г. е поискал облага, която не му се следва за да извърши или да не извърши действия по служба. В хода на производството и въз основа на изготвените справки и становища съобразно тази заповед, дисциплинарно разследващият орган предлага дисциплинарното производство против Н. Георгиев да бъде прекратено, поради наличие на хипотезата на чл. 209, т. 2 ЗМВР, а именно защото не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение. Със заповед № 8121 К – 4809/25.11.2016 г. министърът на вътрешните работи е прекратил дисциплинарното производство срещу държавния служител. Според съдържанието й и след оценка на събраните по преписката доказателства не е установено по безспорен начин инспектор Н. Георгиев да е искал от лицето П. Ханьов (лицето, по чието оплакване е подадена жалба № УРИ 7855 – 02 - 04) сумата от 3000 лева, за да извърши или да не извърши действие по служба. Пред дисциплинарно разследващият орган Ханьов е посочил, че Н. Георгиев не му е искал пари, за да извърши или да не извърши действията по водената от Георгиев преписка, такова искане е направено само от Б. Кавалов. В своите сведения по случая Н. Яшаров и А. Джикаров заявяват, че не са уговаряли Н. Георгиев да променят своите обяснения, дадени пред него. В сведенията си Б. Кавалов отрича от страна на Н. Георгиев да са искани от него или от П. Ханьов пари. Последният бил дал парите по своя собствена инициатива, без да са му искани. При тези сведения органът е заключил, че данните по дисциплинарното производство са противоречиви и не могат да послужат като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Н. Георгиев. Със заповед № 8121 К – 4804/25.11.2016 г. министърът на вътрешните работи отново образува дисциплинарно производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР срещу Н. Георгиев, за извършено нарушение по чл. 230, ал. 1, т. 13 във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение". Фактическото основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност по това дисциплинарно производство е, че Георгиев е предоставил информация на проверявани лица по възложената му за работа преписка № 22927/19.11.2014 година. Горното е описано в заповедта като нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121 з – 348/25.07.2014 г., обн. ДВ бр. 67 от 2014 година. Изтъква се, че Н. Георгиев е предоставил на Кавалов, а чрез него и на проверявания П. Ханьов, Н. Яшаров материали по преписката, не по установения ред. Информацията е станала известна на широк кръг лица извън системата на МВР и това е довело до уронване престижа на МВР, изразяващо се в намаляване авторитета на полицията пред обществото. Със заповед № 8121 К – 4656/15.05.2017 г. издадена от министъра на вътрешните работи за нарушения на служебната дисциплина от страна на Н. Георгиев, представляващи деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, на лицето е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършеното нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. На основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР служебното правоотношение с Министерството на вътрешните работи е прекратено. За образуване на последващото дисциплинарно производство със заповед № 8121 К – 4804/25.11.2016 г. е послужило предложение рег. № 517 р - 18372/9.11.2016 г. по описа на ОДМВР - София. Със съпроводително писмо рег. № 8121 р – 5064 от 8.03.2017 г. на директора на Дирекция "Човешки ресурси" към МВР и в изпълнение на заповед № 8121 К – 4804/25.11.2016 г., на дисциплинарно разследващия орган е изпратена цялата преписка и всички материални от проведеното по – рано дисциплинарно производство по заповед № 8121 К – 1777/28.05.2015 година. Материалите са постъпили в Областна дирекция на МВР - София на 9.03.2017 година. Върховният административен съд, тричленен състав за да отмени обжалваната пред него заповед е изложил мотиви за незаконосъобразност, като е приел, че същата е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма и съдържание на акта, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушение и на материалния закон. Обосновал е констатираната незаконосъобразност на заповедта при наличие на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК с обстоятелството, че заповед 8121 К-4636/15.05.2017 г. е издадена след изтичане на срока по чл. 195, ал. 1, предл. първо ЗМВР. Отделно от това заповед № 8121 К – 4809/25.11.2016 г., с която министърът на вътрешните работи е прекратил образуваното дисциплинарно производство, е издадена от същия орган за същите обстоятелства и спрямо същото лице. Тази заповед за прекратяване на дисциплинарното производство е стабилен административен акт, който не е бил отменен по реда на чл. 99 АПК и съответно е породил своето правно действие. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с относимите за правния спор доказателства и при правилно приложение на материалния закон. За да ангажира дисциплинарната отговорност на Н. Георгиев в качеството му на държавен служител, дисциплинарно наказващият орган е достигнал до извод, че извършеното от него деяние, описано подробно в заповед № 8121 К – 4656/15.05.2017 г., представлява нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в поведение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. Деянието е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР, за което законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение за да отмени тази заповед правилно и обосновано е формирал извод, че е издадена след изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушението, на осн. чл. 195, ал. 1, предл. първо ЗМВР. Видно от съдържанието на разпоредбата дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според ал. 2 за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание също се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението. Законодателят в чл. 195, ал. 3 ЗМВР изрично е предвидил кога сроковете по ал. 1 и ал. 2 не текат, които хипотези не се отнасят за конкретния случай. По процесното второ дисциплинарно производство срещу Н. Георгиев компетентен да наложи дисциплинарното наказание е министърът на вътрешните работи. С оглед правилото на чл. 196, ал. 2 ЗМВР следва да се приеме, че за установяване на дисциплинарното нарушение съществен е моментът, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при този орган. Обоснована от доказателствата по делото е преценката на първоинстанционния съд, че при двете образувани дисциплинарни производства се констатира съвпадане на страните и описаните дисциплинарни нарушения на Георгиев по ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е приел за установени факти, свързани с поведението на служителя, които по същество вече са били обект на неговата преценка при издаване на заповед № 8121 К – 4809/25.11.2016 г., с която дисциплинарното производство е прекратено. Съобразно съдържанието на обжалваната заповед и съпътстващата я административна преписка, съдът вярно заключава, че министърът на вътрешните работи се е запознал с материалните още на 24.11.2016 г., при проведеното първо дисциплинарно производство, послужили за образуване и на второто дисциплинарно производство с негова заповед № 8121 к – 4804/25.11.2016 година. За този извод свидетелства и обстоятелството, че именно на дата 24.11.2016 г. дисциплинарно наказващият орган е възприел изготвената обобщена справка с рег. № 517 р – 14788/02.09.2016 г. и становище рег. № 571 – 15227/10.09.2016 година. За момента на установяване на дисциплинарното нарушение по образуваното със заповед № 8121 к – 4804/25.11.2016 г. дисциплинарно производство, свидетелства и изричното разпореждане на дисциплинарно наказващия орган (т. 4 на заповед 8121 К – 4804/25.11.2016 г. ), да бъдат събрани всички доказателства за установяване на дисциплинарното нарушение, включително копия от писмените доказателства намиращи в дисциплинарното производство, образувано по негова заповед № 8121 К – 1777/28.05.2015 г. с конкретното им изброяване. При тези факти изложените от Върховния административен съд, тричленен състав съображения за издаване на оспорената заповед извън срока по чл. 195, ал. 1, предл. първо ЗМВР са правилни и съответстват на релевантните по делото доказателства. Срокът за налагане на дисциплинарното наказание на Георгиев по образуваното дисциплинарно производство със заповед № 8121 к – 4804/25.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи, е изтекъл на 24.01.2017 година. Срокът по чл. 195, ал. 1, предл. първо ЗМВР е преклузивен и с изтичането му се прекратява възможността на дисциплинарно наказващия орган да налага дисциплинарно наказание за допуснато дисциплинарно нарушение в кръга на посочените такива в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР. Верен е изводът на тричленният състав на Върховен административен съд, че заповед № 8121 к – 4809/25.11.2016 г. е стабилен административен акт, поради което министърът на вътрешните работи като дисциплинарно наказващ орган в конкретния случай няма правомощия по закон, по повод на същите факти и относно същото лице, да постанови противоположен по съдържание административен акт, без наличие на основанията на чл. 99 АПК. С оглед на изложеното настоящият петчленен състав на Върховен административен съд намира, че при постановяване на обжалваното решение от тричленния състав на Върховен административен съд не са допуснати посочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на осн. 143, ал. 1 АПК Министерство на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати своевременно поисканите от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат. Предвид фактическата и правна сложност на делото, възражението на процесуалния представител на касатора, изложено в писмено становище от 8.04.2019 г. за прекомерност на същото, е неоснователно. На Н. Георгиев се присъжда сумата от 850 лева, съгласно представен договор за правна помощ и представителство от 8.03.2019 г. (лист 15 от касационното дело) и в доказания размер. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия